Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4793 от 21.10.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13448/2025
Вид
Решение № 4793
Подписан
21.10.2026
Състав
Костадин Божидаров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 48, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 4793 гр. Пловдив, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330113448 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Сдружение на собствениците на ******, с адрес на сградата ******, БУЛСТАТ: ******, представлявано от И.

С. Й., чрез адв. А. И. О., АК - П., срещу Б. К. М., ЕГН **********, с адрес ******, ******, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 312,50 лв./ 671,07 евро за издаване на технически паспорт на сграда с адрес: ******; 812,50 лв./ 415,42 евро за ремонт на покрива на сграда с адрес: ******; 520 лв./ 265,87 евро дължими такси за управление на етажната собственост; законна лихва от 16.05.2025 г. (датата на подаване на заявление за заповед за изпълнение) до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8976/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX граждански състав.

Производството по делото е прекратено поради частично оттегляне на исковата претенция на основание чл. 232 ГПК досежно претенциите за сумата от 1 312,50 лв./ 671,07 евро, дължима за издаване на технически паспорт на сграда с адрес: ******; за сумата от 520 лв./ 265,87 евро, дължими за такса за управление на етажната собственост досежно за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2025 г., относно на сграда в режим на ЕС с адрес: ******, ведно със законната лихва върху посочените суми от 16.05.2025 г., както и за разликата от 406,25 лв./ 207,71 евро до първоначално предявеният размер от 812,50 лв./ 415,42 евро, претендирана за ремонт на сграда с адрес: ******, ведно със законната лихва върху посочената сума от 16.05.2025 г. до изплащането й.

1

Издадената Заповед № ******. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8976/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX граждански състав, е обезсилена за посочените суми.

Производството по делото е останало висящо само за претенцията относно сумата от 406,25 лв./ 207,71 евро – припадащата се част на ответника от общата сума, дължима за ремонт на покрива на сграда с адрес: ******, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 16.05.2025 г., до окончателното погасяване на вземането.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то насетне в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект, представляващ апартамент, находящ се на адрес: ******, на 10.05.2025 г. Изтъква се, че във връзка с наличие на задължения на собствениците към Етажната собственост на същия адрес, на 10.05.2025 г. било проведено Общо събрание на собствениците на обекти в сградата, на което било взето решение за принудително събиране на дължимите суми.

Твърди се, че задължението на ответника възлиза на обща стойност 2 635 лв./ 1347,25 евро, от които 1 312,50 лв./ 671,07 евро за издаване на технически паспорт на сграда с адрес: ******; 812,50 лв./ 415,42 евро за ремонт на покрива на същата и 520 лв./ 265,87 евро такси за управление на етажната собственост. Уточнява се, че задължението за заплащане на сумите се основало на решение на ОС от дата 02.11.2022 г. за първата претенция и от дата 28.05.2020 г. за вторите две претенции. Посочва се, че в изпълнение на решението от проведеното събрание е заведено заповедно производство, по което е образувано ч. гр. д. № 20255330108976 по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр. състав. Ищецът претендира и присъждането на направените разноски.

Постъпила е и уточняваща молба от ищеца, в която се твърди, че: въз основа на взето решение на ОС на собствениците от 28.05.2020 г. бил извършен ремонт на покрива на сграда с адрес: ******, като ответникът дължи за него 812,50 лв./ 415,42 евро. с решение от същото ОС било предвидено и събирането на 10 лв./5,11 евро на месец за управление на етажната собственост, като таксите, дължими от Б. М. възлизат общо на 520 лв./ 265,87 евро.

2 след проведено ОС от 02.11.2022 г. било взето решение за издаване на технически паспорт на сградата, като дължимата сума от ответника е 1 312,50 лв./ 671,07 евро.

Ответникът Б. К. М. е депозирал в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с който твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Излага се твърдението, че той не дължи сумата в размер на 1 312,50 лв./ 671,07 евро. за издаване на технически паспорт на сградата, тъй като не било свикано и проведено Общо събрание, на което да бъде взето решение за издаването на такъв и за разпределение на дължимите суми. Казва се, че при предоставяне на доказателства за провеждането на такова решение за издаване на технически паспорт и документи, удостоверяващи сумата, ответникът е готов да заплати задължението си. Относно сумата от 812,50 лв./ 415,42 евро, ответната страна твърди, че не я дължи на същите основания – не било свикано и проведено Общо събрание, на което да бъде взето решение за ремонт на покрива.

Признава, че частичен ремонт бил извършен по инициатива на малка част от собствениците, притежаващи обекти в сградата, но ремонтът бил некачествено направен, за което била уведомена прокуратурата и органите на МВР. Твърди се, че задължението за тази сума е погасено по давност.

Ответникът посочва, че не дължи и сумата от 520 лв./ 265,87 евро за управление на етажната собственост, тъй като отново не е било свикано и проведено редовно Общо събрание на собствениците, на което да се вземе решение за определяне и събиране на таксите. Твърди се, че задължението и за тази сума е погасено по давност.

В хода на делото е извършено плащане от страна на ответника на търсените суми за такси за управление на етажната собственост и за издаване на технически паспорт. Поради това е направено и оттегляне на посочените претенции. В резултат на констатация от ищцовата страна, че ответникът е съсобственик с още едно лице в апартамента, част от сградата в режим на етажна собственост с адрес: ******, то е заявено частично оттегляне на претенция относно вземане за ремонт на покрива, като се търси от ответника Б. М. половината от първоначалната сума. С оглед на така заявените оттегляния на част от претенциите, понастоящем предмет на делото е вземане за сумата от 406,25 лв./ 207,71 евро – припадащата се част на ответника от общата сума, дължима за ремонт на покрива на сградата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата претенция в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответникът е собственик на обект в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в ******, както и размера на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата. Ищецът следваше да докаже, че е взето решение на общо събрание на собствениците, установяващо процесното задължение, в частност 3 за ремонт на покрива на сградата, което решение обвързва ответника за заплащането на посочената сума. В тежест на ищеца бе да установи и размера на исковата си претенция и начина на определяне на дължимите суми от ответника.

С решение от 06.07.2019 г. на общото събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в ******, е прието създаването на Сдружение на собствениците в сградата с наименование ******.

Не се спори по делото, че Б. М. е съсобственик в апартамент в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в ******. В тази насока е представено и копие на Нот. акт № **, том **, дело № ******, с който К. С.

М.. е признат за собственик на западен апартамент с площ от 115 кв.м. в процесната сградата, ведно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Видно от удостоверение за родствени връзки на Б. М., същият е син на К. С. М.., поч. на ******. Последният има и дъщеря – Г. Н., сестра на настоящия ответник. Други данни за собствеността не са представени, поради което следва да се приеме по настоящото дело, че ответникът Б. М. е собственик на 1/2 ид.ч. от въпросния апартамент, с прилежащите към него 1/8 ид.ч. от общите части на сградата. Следователно лично ответникът М. на основание чл. 48, ал. 3 ЗУЕС отговоря за 1/16 ид.ч. от разходите за ремонт на общите части на сградата в режим на етажна собственост, находяща се в ******, при наличие на надлежно взето решение за такъв ремонт. Този извод относно припадащата се част от сумата за ремонт, за която ответникът отговаря, се подкрепя и от представен Протокол от 06.07.2019 г., с който се приема решение за учредяване на сдружение на собствениците и се избира управител и контрольор. В същото е посочена припадащата се Б. М. площ от общата застроена площ, съответстваща също на 1/16 ид.ч.

Съгласно чл. 48, ал. ЗУЕС ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците.

Съгласно чл. 49, ал. 1 ЗУЕС в случаи, когато сградата или отделният вход в режим на етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт, с решение на управителния съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови средства от фонда по чл. 50. Според ал. 2 на същия член, когато във фонда по чл. 50 липсват средства или средствата са недостатъчни, председателят на управителния съвет (управителят) незабавно свиква общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 да приеме решение за набиране на средства за извършването на ремонта.

От ищцовата страна са представени писмени доказателства, удостоверяващи вземането на решение за ремонт на покрива от страна на общото събрание. В тази насока са съставени два протокола, съответно от 25.05.2020 г. и 28.05.2020 г. от проведени общи събрания, при които е изтъкната нуждата от спешен ремонт на покрива, прието е, че следва да се извърши такъв ремонт, и е взето решение за събиране на средства и ангажиране на изпълнител. За въпросните събрания е съставено от 4 домоуправителя нарочно съобщение от дата 14.05.2020 г. От съдържанието на същите е видно, че ответникът е бил уведомен за събранията, като е изразил несъгласие с искания ремонт.

С оглед на горното възраженията за липса на свикано и проведено общо събрание на етажната собственост се намират за неоснователни. Доколкото пък настоящото производство не е такова по иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, то в рамките на същото не подлежи на проверка въпросът за законосъобразността на решението на общото събрание, вкл. и относно реда за неговото свикване. Въпросът за целесъобразността на взетите решения на общото събрание също стои извън компетентността на съда, вкл. и по исковете по чл. 40 ЗУЕС, поради което възраженията относно избрания изпълнител на ремонта и качеството на неговата работа стоят също извън предмета на проверка. При евентуално наличие на некачествен ремонт, то ЕС като възложител, чрез своя управителя, следва да търси отговорност от изпълнителя по общия ред по ЗЗД при неизпълнение на договорни задължения. Отделен съсобственик обаче не може да се освободи от отговорността си към ЕС с възражение спрямо качеството на изпълнените ремонтни дейности.