Решение № 1291 от 13.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1291 гр. Варна, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500910 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на „***“ ЕООД чрез адвокат К. Д. срещу решение № 111 от 12.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 6791 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, тридесет и четвърти състав, в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на С. Д.

С. сумата от 513 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи от невъзможността за ползване на лек автомобил, марка „***", модел „***", рег.№ *******, в периода 11.12.2020 г. - 04.02.2021 г., поради неправомерно поставени от ответното дружество ограничителни скоби, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /14.05.2021 г./ до окончателното изплащане на обезщетението, на основание член 49 от ЗЗД; и е осъдено дружеството да заплати на С. Д. С. сумата от 530,70 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, както и за постановяването му при нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че се касае за грешка в предходния план, която през 2022 г. е остранена по инициатива на Община Варна, поради което и въззивникът е имал учредено право да изгради и ползва посочените паркоместа, които не са извън парцела, отреден за 1 реализиране правото на строеж, а първоинстанционият съд е направил обратния извод. Също така се акцентира и върху обстоятелството, че автомобилът неправомерно е бил паркиран на паркомясто, предвидено и ползвано за зареждане на супермаркет, за което надлежно са били поставени информационни табели, поради което е нарушен Правилника за вътрешния ред. Сочи се, че неправилно районният съд не е уважил възражението за прихващане. Иска се да бъде отменено решението в обжалваните му части, евентуално – да бъде уважено възражението за прихващане.

Отговор на въззивната жалба е депозиран от насрещната страна, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба С. Д. С. твърди, че е собственик на лек автомобил марка „***", модел „***", рег.№ *******. На 11.12.2020 г. паркирал автомобила си на паркомясто, попадащо в поземлен имот № ***, находящ се в ***, който имот е публична общинска собственост. Твърди, че при връщането си установил, че охраната на „***" - собственост на ответното дружество „***" ЕООД - е поставила ограничителна скоба на колелото на лекия автомобил, което препятствало същият да бъде преместен, респективно ползван. Ищецът поискал да бъдат свалени скобите, но представител на ответника отказал да стори това, докато не бъде заплатена сума. Това принудило ищеца да подаде сигнал на телефон 112. Пристигналите на място полицаи установили, че скобата е поставена на автомобила на ищеца и служител на охраната отказва да я снеме. За извършеното от охранителя се твърди да е подадена жалба до полицията, въз основа на която е образувана преписка № 414/2021 г. по описа на Районна прокуратура - Варна. На 25.01.2021 г. ищецът получил нотариална покана № 33 от 25.01.2021 г., с която „***" ЕООД го уведомило, че притежавания от него автомобил е паркиран в обособена паркинг зона на служебни места на супермаркет „Макао", служещи за товаро-разтоварна дейност на магазина, поради което го е поканило доброволно да заплати дължимите съобразно Правилника за организиране на паркирането суми в указан срок и да премести автомобила си. От своя страна ищецът изпратил на ответника нотариална покана, получена от „***" ЕООД на 01.02.2021 г., с която С. заявил, че не дължи суми и поканил дружеството да заплати обезщетение за неосъщественото от него ползване за периода, през който автомобилът е с поставени скоби. На 04.02.2021 г. ищецът установил, че ограничителните скоби са премахнати и 2 автомобилът може да бъде придвижен. Поддържа, че обособяването на паркоместа, поставянето от ответника на указателни табели и знаци за служебни паркоместа върху имота, който е публична общинска собственост, е в нарушение на закона. Неправомерно на следващо място счита поставянето на ограничителни скоби на автомобилите от служител на ответника, който няма необходимата компетентност да налага принудителни административни мерки. Отделно от това счита, че не са били налице и предпоставките за налагане на принудителни административни мерки, доколкото липсват нормативноустановени за това условия. С оглед горното поддържа, че поведението на служител на ответното дружество е противоправно, поради което и последното дължи да възмезди вредите, които С. е претърпял, изразяващи се в невъзможност да упражнява правото си на собственост върху процесния автомобил и да го използва по предназначение, както и причинени щети по автомобила - охлузване на боя и две вдлъбнатини на предна лява врата, одраскване боя преден ляв калник, надрана предна броня и надран и деформиран преден десен калник. Поддържа се, че след иницииране на настоящото производство от имот с идентификатор *** са образувани два имота - с идентификатор ***, като се поддържа, че автомобилът на ищеца бил паркиран в имот 1039, където и същият е бил заскобен. Поддържа се, че табелите с надпис „***", „Частен паркинг - Важно!" са поставени върху имот публична общинска собственост, който не е част от търговския комплекс и в този смисъл оспорва твърдението на ответника, че автомобилът е паркиран на служебно паркомясто в комплекса. Не оспорва, че на ответното дружество е отстъпено право на строеж за изграждане на сграда - търговски обект, магазин със ЗРП от 1635,50 кв.м, който е изграден в посочения имот.

Поддържа на следващо място, че с анекса от 28.05.2015 г. на ответника е било предоставено право да изгради, поддържа и стопанисва вътрешни пътни връзки и паркинги южно от търговската сграда, като автомобилът на ищеца се твърди да е бил паркиран, респективно заскобен, извън пукнтирните линии на мястото върху, което е предоставено право да изгради, поддържа и стопанисва вътрешните пътни връзки и паркинги, като мястото за паркиране съвпада с означената на място сигнатура ПМЖ - там, където се намирало отчуждена от Община Варна и съборена постройка. Оспорва, че скобите са били премахнати на 26.01.2021 г. Поддържа, че ищецът не е бил уведомен от дружеството на коя дата ще бъдат премахнати скобите, като ищецът сам е констатирал премахването им на 04.02.2021 г.

В постъпилия в срока по член 131 от ГПК отговор на исковата молба ответното дружество не оспорва, че е собственик на търговски комплекс „***", изграден съгласно отстъпено право на стоеж с договор от 09.07.2007 г., сключен с Община Варна. Твърди, че с анекс № Д-7-9200/976 от 28.08.2015 г.

Община Варна е предоставила на дружеството право да изгради, поддържа и стопанисва вътрешните пътни връзки и паркингите, южно от търговската сграда, заедно с подстъпите към тях /рампи, подходи, тротоари, подпорни стени/, организация на движението, озеленяване, осветление, охрана и 3 наблюдението, който представлява неразделна част от функцията на търговската сграда. С оглед това и необходимостта от опазване на реда в комплекса, дружеството е създало вътрешни правила, като на видно място е поставило Правилник за вътрешния ред с цел посетителите да не злоупотребяват с правото им на свободен достъп и паркиране на автомобилите извън разумния срок и при спазване на буквата на закона и създадените правила. В правилника е приета и санкция за лица, които паркират на служебни паркоместа, предвидени за зареждане на магазини, на които места е забранено паркирането. Именно на такова място се твърди да е паркиран на 11.12.2020 г. лек автомобил с рег.№ ******* - собственост на ищеца, като с това същият е препятствал паркирането на автомобили, които доставят продукти на обектите, намиращи се на територията на комплекса.

Във връзка с това, дружеството било поканено от негов наемател - „МИ - 12" ООД - да изпълни поетото задължение за безпрепятствено зареждане на търговските обекти, като в случай на неизпълнение, последицата би била заплащане на неустойка или прекратяване на сключения между тях договор.

Навеждат се твърдения за връчена на 25.01.2021 г. нотариална покана на ищеца за заплащане на дължими суми за неправомерното паркиране от страна на С. Д. С. за периода от 11.12.2020 г. до 26.01.20121 г., като цената е 3 лева на всеки час, но плащане липсва. Счита, че е налице съпричиняване на настъпилите последици по автомобила, вследствие на паркирането му на забранени за това места, поради което и не са налице вреди и пропуснати ползи за насрещната страна. Оспорва се и твърдението на ищеца, че вредите по автомобила му, изразяващи се в одрасквания и счупвания на елементи, са вследствие на действия от страна на ответника, тъй като състоянието на МПС-то е такова, каквото е било и към момента на неговото първоначално паркиране. Оспорват се така представените Общи условия с оглед съдържанието им. В условията на евентуалност е направено възражение за прихващане до размера от 3 765 лева, представляваща сума за неправомерно паркиране и възпрепятстване на достъпа на служебни автомобили в търговския комплекс за периода от 11.12.2020 г. до 26.01.2021 г., като цената е определена по 3 лева на час.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства – заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Вещото лице установява, че не са налице данни за установена грешка в предходния план на 11-ти микрорайон на град Варна за УПИ ІІ, кв.13, както и не са открити инициативи за изменение на действащият регулационен план в тази част. Изменението на действащата кадастрална карта /КК/, изразяващо се в образуването на имот с идентификатор *** и 4 имот с идентификатор *** е извършено през месец юли 2023 г. по искане на Община Варна. Територията е обществено достъпна поради наличие на търговски обекти, което обстоятелство е пречка даден имот да бъде самостоятелно обособен с трайни елементи на място. От север теренът представлява асфалтиран падход към сградите без материализирана граница, от запад граница е фасадата на сграда, от изток и югоизток има монтирани метални парапети. От извършеният оглед на място е видно, че денивелация е налице от източната страна на процесната територия към ***, където е изградена подпорна стена с височина 0,90 м, която не попада в границите на УПИ ІІ и в границите на имот с идентификатор ***. няма граница между търговския обект и паркоместата, които функционално са част от комплекса.

Не са налице регулационни изменения, а само изменение в КК през юли 2023 г. Източната и югоизточната граница на УПИ /отразени с кафяв контур на скицата на вещото лице/ вървят по границата на сградата, продължава по мислената линия надолу и после на запад, тоест паркоместата не попадат в площта на урегулирания поземлен имот.

Правната квалификация на предявените от ищеца искове за осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение за търпените имуществени вреди в размер на 513 лева, представляващи пропуснати ползи от невъзможността за ползване на лек автомобил, марка „***", модел „***", рег.