Решение № 131 от 29.05.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. С., 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500036 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх.3414/19.12.2022г. от адв.Д.М., пълномощник на Община Б. ,представлявана от кмета М. Ш.К. против решение № 8009/10.1102022г. гр.д.№ 228/2022 по описа на районен съд -Д.

,което счита за неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалния закон, неправилно приложение на материално правни разпоредби и необоснованост.Намира ,че са нарушени основни принципи ,залегнали в чл.10 ГПК,за установяване на истината в гражданския процес, в чл.12 от ГП К - за преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение от съда и в чл.5 от ГП К Счита ,че е налице неизпълнение на фактическите и правни действия на императивната разпоредба на чл.26 от ППЗСПЗЗ от страна на районния съд . Намира ,че производството по чл.26 ППЗСПЗЗ (за изменение на КВС), както и производството по възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ съставляват взаимно свързани сложни фактически състави, за които е характерно, че определените юридически факти задължително трябва да се появят в определена последователност и счита че нарушаването на реда на тази последователност е основание за недействителност на целия фактически състав. Твърди ,че в молбата становище изрично е посочено, че нанасянето на имот. пл.№* в КВС е извършено без да са изпълнени императивно заложените юридически действия от свързания сложен фактически състав относно изменението на картата, което намира ,че съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила водещо до нищожност, както 1 на самото действие, така и на издадения въз основа на него индивидуален административен акт ,а именно скица№ К 10488/31.07.2004г. на ОСЗГ „Б..Поради това прави възражение за нищожност на Решение №1295Н/30.07.2004г. на ОСЗГ „Б.", вписано с №*, том *, вх.рег.

№866/14.09.2004г. на СВ - Д., като издадено при съществено нарушение на административно производствените правила, относно обособяването и възникването на имот с пл.№* по КВС на с.Б. в нарушение на императивните разпоредби за изменение на самата карта.

Прави възражение за нищожност на Нотариален акт вх.рег.

№867/14.09.2004г., акт № *, том *, дело № 682/2004г. на СВ - Д., поради липсата на предмет на договора, с оглед на обстоятелството, че предмета на договора е възникнал въз основа на нищожно административно производство, в което доверителят му като заинтересовано лице не е участвал.

Прави възражение за нищожност на Нотариален акт вх.рег.

№1184/21.08.2019г., акт №*, том *, дело № 263/2019г. на СВ - Д., в частта му, касаеща т.1.5 относно имот с идентификатор *** по КККР на с.Б., идентичен с имот с пл.№* по КВС на с.Б., поради липсата на предмет на договора, с оглед на обстоятелството, че предмета на договора е възникнал въз основа на нищожно административно производство, в което доверителят му като заинтересовано лице не е участвал.Намира ,че районния съд не се е произнесъл по тези възражения,което прави обжалваното решение постановено при съществено процесуално нарушение.Счита ,че това обуславя и неправилност на обжалвания акт.Счита ,че в конкретния случай постановеното решение е в абсолютно противоречие с императивната правна норма на чл.86 о Закона за собствеността, в която е посочено, че не може да се придобие по давност вещ , която е публична общинска собственост, предвид това, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд по безспорен начин счита ,че се доказват релевантните за делото факти. Твърди ,че в периода 1972 - 1 977 г.Строително управление „Хидрострой " - Д евин е построен обект Кравеферма в м. С. в землището на с.Б. и техническите съоръжения към него (път, водопровод и електрификация), след което са въведени в експлоатация и предадени на ТК ЗС „Родопи ". Тези факти счита ,че се доказват от приетите и приложени по делото писмени доказателства, описани в точка от 1 до 3 в раздела доказателствени искания на исковата молба и приети като такива с постановения доклад по делота както и от свидетелските показания на Ш.К. и Д.Д. ,дадени в о.с.з. проведено на 16.05.2022г.Счита ,че безспорно е установено от Протокол № 1/10.03.1994г.

,приет като доказателство, че построения целево за обслужването на кравефермата път е предаден безвъзмездно от ликвидационен съвет при ТКЗС „Родопи " - с.Б. на Община Б., като дълготраен материален актив неподлежащ на разпределение.Счита ,че от приетите с протоколно определение в о.с.з. проведено на 11.01.2021г. писмени доказателства по делото - писмо с изх.№ РД -30031/08.01.2021г. на ОД „Земеделие" - С. (приложено на лист 116) и от писмо изх.

№ 268/01.02.21г на О С „Земеделие" - с.Б. (приложено на лист 122) счита ,че се установява категорично м,че имот № * - пасище по КВС на с.Б. е

2 обособен в обхвата на имот * - полски път по К ВС на с.Б..Твърди ,че за процедурата ,засягаща промяната на границите (респ. конфигурацията на им от * по К ВС на с.Б.) няма издадена заповед от директора на О Д „Земеделие" С. в изпълнение на изискването на чл.26, ал.11 ППЗСПЗЗ за назначаване на комисия.Твърди ,че няма одобрен приемателен протокол за отстраняване на Я Ф Г (явна фактическа грешка).Твърди ,че няма отправено предложение до Министъра на земеделието, храните и горите да издаде заповед по реда на чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ.Поради това намира ,че не са изпълнени императивни изисквания на чл.26от ППЗСПЗЗ за обособяването на им от пл. №*** - пасище в обхвата на им от с пл.* - полски път по плана за земеразделяне на с. Б., който в последствие е възстановен на Д.С.Т., което обстоятелство счита ,че от своя страна обуславя нищожността на постановения индивидуален административен акт.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че от заключението на вещото лице М.Т., че полският път представляващ имот с пл.№ 000* по плана за земеразделяне на с.Б. е отразен като имот с идентификатор 05462.* и 05462.* по действащата кадастрална карта на с. Б., че в обхвата на имот * - полски път е обособен имот № *** пасище, който по сега действащата кадастрална карта е нанесен като имот с идентификатор 09003 - пасище по КВС и имот с идентификатор *** по КК.Поради това счита ,че районния съд е бил длъжен да извърши косвен съдебен контрол по отношение на валидността и законосъобразността на административния акт (реституционното решение, ведно със скицата към него) по реда на чл.17 ГПК, тъй като същият се противопоставя на доверителят му, който не е участвал в производството по издаването и обжалването му. В случая, доверителят му твърди, че част от имота на ответниците е път, който е реализирана в края на 70-те години на миналия век, същият е предаден на община Б. през 1994г. (10 години преди реституционното решение), както и че същият представлява публична общинска собственост. Поради това намира ,че е налице правен интерес от предявяване на този иск.Намира ,че след влизане в сила на плана за земеразделяне конкретния полски път е придобил статут на публична общинска собственост, на основание чл.8, ал.З от ЗП, във вр. с чл.З, ал.2, т.1 от ЗОС, поради което на основание чл.56, ал.2 от ЗОС не се съставя акт за общинска собственост.Счита ,че районен съд Д. само въз основа на свидетелски показания приема ,че от момента на реституцията от 2004 до 2019 г. владението върху имота е упражнявано трайно, непрекъснато и необезпокоявано. Твърди ,че е неясно в мотивите на решението на районен съд ,защо не са обсъдени показанията на св. Ш.К. - бивш председател на А П К „Б." и Д.Д.Д. - бивш председател на Ликвидационния съвет в с.Б. и защо не е направена съпоставка на дадените показания с приетите като писмени доказателства документи.Счита ,че така осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл10б, ал.1 ЗСПЗЗ се счита ,че се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон, като преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява 3 възстановяване на собствеността, се извършва въз основа на легалните определения в §1в, ал.1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ.Реализираният през 70 -години на миналия век път (отразен в КВС на с Б. като имот * - полски път, м.Д. С. и предаден от Ликвидационния съвет на община Б.), счита ли се че е налице извършено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, респ. дали е налице императивно уредената пречка същият или част от него да бъде реституиран.

Счита ,че коментираното в мотивите на районен съд тълкувателно решение № 9/2012 на О С ГК на ВКС е неприложимо в настоящия казус, с изключение на становището, застъпено в мотивите на същото, че ако трето лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение.

Относно цитираното в обжалваното решение тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5 / 2011 г. на Върховен касационен съд, ОСГК намира ,че следва да се има предвид обстоятелството, че решение № 192/20.07.2001 г.по гр.д. №976/2000г. на PC- Д. е постановено през 2001г. (т.е.

3 години преди издаването на реституционното решение, от което черпят права ответниците), както и това, че прогласеното като нищожно решение № 200/04.05.1999г. на П К - Б., така и оставеното в сила решение с вх.№ 1295/28.11.1997 са постановени по реда на чл.18ж от ППЗСПЗЗ Самото решение с вх.№ 1295/28.11.1997г. на ПК - Б. е приложено като доказателство на лист 134 от делото. О т съдържанието на същото се установява категорично, че с него се признава правото да бъдат възстановени 21 имота, като за всеки от тях е посочена площ , категория и местност, но твърди ,че липсват граници .Твърди ,че след като имотите посочени в решението не са индивидуализирани с граници, то въпросното решение има характер на предварително решение, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността.(Решение №58 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 2781 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение).Твърди ,че в случая не е налице извършен административен контрол по смисъла на чл.14, ал.З от ЗСПЗЗ по отношение на постановеното през 2004г. решение № 1295Н/30.07.2004г. на ОСЗГ „Б.", вписано с №*, том *, вх.рег.№ 866/14.09.2004г. на СВ - Д., следователно изложения мотив за извършен косвен съдебен контрол решението намира ,че е необоснован и в противоречие с приетите от съда доказателства.Счита ,че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските земи, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. Като ответник по спора за собственост, Общината чрез твърдението, че процесния земеделски имот законосъобразно е актуван като общинска собственост на основание пар. 7, ал.

1, т. 2 ПЗРЗМСМА , предполага наличие на противопоставими вещни права, които могат да бъдат защитени чрез правоизключващо възражение и искане за провеждане на косвен съдебен контрол на реституционния акт, от които ищците черпят правата си. Прави възражение ,че е необоснован извода на районен съд че „отреждането на имота за полски път не представлява 4 основание за придобиване право на собственост, както и че не е основание самото фактическо реализиране на мероприятието." Твърди ,че мероприятието по изграждането на пътя е реализирано 32 години преди влизането на ЗУТ в сила, по време на действието на ЗТСУ и

ППЗТСУ.Моли въззивния съд да отговори на въпроса счита ли , че е упражнен съдебен контрол по смисъла на Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5 / 2011 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, когато такъв е проведен само по отношение на решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, с което само се признава право да бъдат възстановени имоти, по отношение на които са посочени землището, местността и площта, но не са индивидуализирани с номер на имот и граници и др. отличителни белези?