Определение № 12200 от 05.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12200 гр. София, 05.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505275 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена в срок от П. С. С., с ЕГН: ********** жалба срещу разпореждане № 13997/ 29.01.2026г., постановено по гр. д. № 2025111015127 по описа на Софийски районен съд, 35 състав, с което е прекратено производството, образувано по предявените от ищеца П. С. С., с ЕГН: ********** срещу ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК:

130460283 искове по искова молба вх. № 366436/07.11.2025 година, вкл. искът на основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника суми, както следва: в размер на 19,04 лева – главница по договор за далекосъобщителни услуги от 25.03.2014 г., за периода от 05.06.2015 г. до 04.07.2015 г., ведно със законната лихва от 13.04.2017 г. до изплащане на вземането, както и 32,97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 23572/2017 г. по описа на СРС, 128 състав, както и сумата в размер на 306,95 лева – представляваща разноски по гр.д. № 57252/2017 г. по описа на СРС, 128 състав и по ч.гр.д.

№ 23572/2017 г. по описа на СРС, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.08.2025 г. по гр.д. №57252/2017 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20258630402145 по описа на ЧСИ Сия Халаджова.

Жалбоподателят намира постановеният съдебен акт за незаконосъобразен, тъй като твърди изпълнителното производство да е незаконосъобразно прекратено в срока за доброволно изпълнение на 12.11.2025г., тъй като сумите по двата изпълнителни листа са принудително събрани, а не заплатени доброволно от длъжника. Сочи, че съдът не е извършил дължимата проверка преди да прекрати делото поради липса на правен интерес, както и неправилно е прекратил делото и по предявения евентуален иск.

Производството пред първоинстанционния съд е започнало по предявени на 07.11.2025 година отрицателни установителни искове по реда на чл. 439 ГПК, както и в условията на евентуалност – осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД. В исковата молба ищецът е посочил, че за вземанията, описани по-горе са издадени изпълнителни листове въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение и е образувано изпълнително производство, като намира същите за недължими, поради изтекла петгодишна погасителна давност от датата на влизане в сила на решението и към датата на образуване на изпълнителното дело. Сочи, че сумите са събрани след наложен запор на вземанията по банковите му сметки, докато все още не е бил изтекъл срокът за доброволно изпълнение.

1

Видно от представените по делото доказателства, с постановление на съдебния изпълнител от 12.11.2025 година и на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното производство е приключило, като жалбоподателят признава да е уведомен с връчване на съобщение за приключване на изпълнителното производство на 19.11.2026 година.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът е длъжен да следи и служебно във всеки момент на висящото производство. В случай, че този интерес е отпаднал, възноква основание за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска.

В случая, от доказателствата по делото се установява, че след предявяване на иска по чл. 439 ГПК (съответно - и на евентуалния иск по чл. 45 ЗЗД), висящото изпълнително производство по отношение на вземанията, за които длъжникът твърди да са погасени по давност, е приключило.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело (такива факти са релевирани в производството).

На следващо място, по иск по чл. 439 ГПК длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист - в случаите, в които има образувано и висящо изпълнително производство, както и в случаите, в които изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (доколкото е налице изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство). В тези случаи е обоснован интересът на длъжника да иска установяване несъществуването на право на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност (която може да изключи принудителното изпълнение, но на която длъжникът не може да се позове пред съдебния изпълнител). Това е така, тъй като при уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Следователно, преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл.

439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и на конкретните правни последици на това прекратяване. В случаите на приключване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 2 от ГПК с изпълнение на задължението (независимо дали това е станало посредством доброволно плащане или в резултат на реализиране на изпълнителен способ) и събиране на разноските по изпълнението, вече не е налице правен интерес на длъжника от иск по чл. 439 от ГПК.

За обосноваване на горното, настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС (Определение по ч. т д. № 577/2009 г. ВКС, II ТО и определение по ч. т. д. № 2331/2019 г.

ВКС, II ТО, Определение № 1056 от 7.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2023 г., IV г. о., ГК), в които е прието, че искът по чл. 439 от ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща защита. Според възприетото в цитираните съдебни актове, предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на вземането, предмет на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, като при уважаване на отрицателния установителен иск, за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Посочено е, че именно в 2 това се състои правният интерес от предявяването на иска по чл. 439 от ГПК. При приключило изпълнително производство на основание изключващо възможността за образуване на ново поради цялостно изплащане на вземането /макар и въз основа на реализирани изпълнителни способи/, този интерес отпада. Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност за процесното вземане при условията на приключило принудително изпълнение е предявяването на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД съобразно т. 1 от ППВС № 1/1979 г., тъй като принудителното събиране на суми след изтичане на погасителната давност не съставлява изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД.

Следва за пълнота да се добави и следното. В чл. 433, ал. 2 ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Макар нормата да ползва термина "приключване" на изпълнителното производство вместо "прекратяване", който е употребен в чл. 433, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че и в двете разпоредби са регламентирани случаи, при които изпълнителното производство се прекратява.

Ето защо, изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск по чл. 439 ГПК, е правилен (като правилно с оглед заявения петитум е прекратил в цялост производството по делото) и съобразен с представените по делото доказателства.

Воден от горното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. С. С., с ЕГН: ********** срещу разпореждане № 13997/29.01.2026г., постановено по гр. д. № 2025111015127 по описа на Софийски районен съд, 35 състав, с което е прекратено производството, образувано по предявените от ищеца П. С. С., с ЕГН: ********** срещу ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК:

130460283 искове по цитираното дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3