Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 282 от 29.01.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1349/2025
Вид
Определение № 282
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Емилия Василева, Анна Баева, Зорница Хайдукова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282 гр. София, 29.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20258002901349 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, представлано от адв. М. А., срещу решение № 41 от 24.01.2025г. по в.т.д. № 763/2024г. на САС, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 2698 от 08.05.2024г. по гр.д. № 3500/2022г. на СГС и касаторът е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД разноски в размер на 120 000 лева и на Й. И.

П. разноски в размер на 8000 лева. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касатора в качеството му на единствен облигационер по издадена от „Зърнени Храни - Шабла“ ЕАД (с ново наименование „Зърнени Храни - Изток" ЕАД) като емитент първа по ред емисия корпоративни обезпечени облигации с ISIN БГ 2100002075 при условията на частно предлагане от 14.02.2007г. против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД в качеството й на довереник на облигационера по същата емисия облигации за сумата 80 000 евро, предявена частично от 2 773 452 евро, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2022г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпяна от касатора вреда в размер на пазарната стойност към 25.01.2021г. - датата на окончателното решение № 116 от 25.01.2021г. по 1 т.д. № 1623/2019г. на ВКС, I т.о. - на ипотекираните имоти, находящи се в гр.Шабла, област Добрич, с договор за учредяване на договорна ипотека, за който е съставен нотариален акт №11, том III, per. № 1803, дело № 377 от 2007г. на нотариус Й. П. с район на действие PC - Каварна, вписан с вх.рег. № 1600 от 23.03.2007г., акт №61, том I, дело 902/2007г., както и за сумата 20 000 евро, предявена частично от 564 364 евро, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпяна от касатора вреда в размер на пазарната стойност към 25.01.2021г. на ипотекираните имоти находящи се в гр.Добрич с договор за учредяване на договорна ипотека, за който е съставен нотариален акт № 46, том I, per. № 1831, дело № 98 от 2007г. на нотариус В. Т. с район на действие PC- Добрич, вписан с вх.рег. № 3091 от 21.02.2007г., акт № 119, том I, дело 1178, като и с двата договора ипотеките са учредени в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София в качеството й на довереник на облигационера „Юробанк България“ АД по същата емисия облигации и след това и двата договора са обявяви за нищожни с решение № 53 от 27.02.2019г. по в.т.д. № 672/2018г. по описа на Варненски апелативен съд по отношение на договора, обективиран в н.а. № 11 от 23.03.2007г. на нотариус Й. П., потвърдено в тази част с окончателно решение № 116 от 25.01.2021г. по т.д. № 1623/2019г.на ВКС, I т.о. и с което е отменено в отхвърлителната част решение № 53 от 27.02.2019г. на ВнАС и вместо това е обявен за нищожен и договорът за учредяване на договорна ипотека, обективиран в н.а. № 46 от 21.02.2007г. на нотариус В. Т., както и е отхвърлен предявеният от касатора в качеството му на единствен облигационер по същата емисия облигации против Й. И. П. в качеството му на нотариус, вписан под № 035 на НК, иск за сумата 100 000 евро, предявена частично от 2 773 452евро, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2022г., представляваща обезщетение за претърпяна от касатора вреда в размер на пазарната стойност към 25.01.2021г. на ипотекираните имоти, находящи се в гр.Шабла, област Добрич, с договор за учредяване на договорна ипотека в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София в качеството й на довереник на облигационера по същата емисия облигации, за който договор е съставен нотариален нотариален акт №11, том III, per. № 1803, дело № 377 от 2007г. на нотариус Й. П. с район на действие PC Каварна, вписан с вх.рег. №1600 от 23.03.2007г., акт №61, том I, дело 902/2007г., като договорната ипотека е обявена за нищожна с 2 посоченото влязло в сила решение.

Подадена е и частна касационна жалба от „Юробанк България“ АД, представлявано от адв. М. А., срещу решение № 41 от 24.01.2025г. по в.т.д. № 763/2024г. на САС, ТО, 6 състав в частта, с която е отменено определение № 9166 от 13.06.2024г. по гр.д. № 3500/2022г. на СГС, ГО, 29 състав, с което е изменено решение № 2698 от 08.05.2024г. по гр.д. № 3500/2022г. в частта за разноските, като е намален размерът на разноските за адвокатско възнаграждение, които частният жалбоподател е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД, от сумата 92 309,71 лева на сумата 14 967,98 лева и вместо това е оставена без уважение молбата за изменение на решението.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че въззивният съд изцяло е игнорирал факта, че с облигационния заем са погасени кредити към „ОББ“ АД и поради това тази банка е имала пряка полза от облигационния заем във вида, в който е емитиран. Сочи, че съгласно събраните гласни доказателства „ОББ“ АД е структурирало емисисията, като няма подписан договор за поемане на емисията облигации между емитента и касатора за това, както и друг вид договор между тях, по силата на който касаторът да се е задължил да е водещ мениджър с конкретни задължения в тази връзка, но въпреки това въззивният съд отрича дори наличието на съпричиняване на вредите, а възлага отговорността за това единствено на облигационера. Поддържа, че противоправното поведение на нотариус Й. П. се изразява в неспазването на чл.586, ал.1 ГПК, според който нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. При изповядване на разпоредителна сделка нотариусът трябва ли да следи за спазването на всички императивни изисквания на закона или дължи извършването само на формална и от външна страна проверка на представените му документи?

3

2. Нотариусът има ли задължение да извършва правен анализ дали са изпълнени поставените от законодателя особени изисквания за законосъобразно изповядване на конкретната разпоредителна сделка?

3. Носи ли нотариусът имуществена отговорност, в случай че с влязло в сила съдебно решение бъде прогласена нищожност поради противоречие със закона на разпоредителна сделка, която той е изповядал? Касаторът твърди, че първите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

4. Представянето пред нотариуса в рамките на нотариалното производство на документ, който противоречи на императивна правна норма, може ли да преодолее забрана за конкретната разпоредителна сделка в императивната правна норма? Освобождава ли представянето на такъв документ нотариуса от задълженията да следи за особените изисквания на закона към конкретната сделка и да откаже да я изповяда? Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с решение № 116 от 25.01.2021г. по т.д. № 1623/2019г. на ВКС, I т.о.

5. Трябва ли довереникът на облигационерите да откаже да учреди обезпечения, които биха били нищожни поради противоречие със закона, ако те са посочени като обезпечения в Предложението за записване на облигации?

6. Трябва ли да уведоми емитента за това и/или впоследствие облигационерите? Касаторът намира, че последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Касаторът твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът „Обединена българска банка“ АД, представляван от адв. В.

Г., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че формулираните от касатора правни въпроси имат общотеоретичен характер и нито са свързани с предмета на делото, нито са сред въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл с решението си и които са обусловили крайния извод на съда. Намира, че не са налице и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Оспорва довода за очевидна неправилност на въззивното решение. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

4

Ответникът Й. И. П., представляван от адв. В. Божинова, представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че поставените първи четири въпроса, отнасящи се до предявения против него иск, не са обусловили крайните изводи на съда и не са от значение за изхода на спора – въпросите касаят „разпоредителни“ сделки, изповядани от нотариус, в която категория не влизат договорните ипотеки. Твърди, че доколкото решение № 53 от 25.01.2021г. по търг.д. № 1623/2019г. на ВКС, I т.о., не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на него, възражение за което е направил, касаторът не е изложил нито фактически твърдения нотариалното удостоверяване при изповядване на ипотеката да е било нищожно на каквото и да било основание, нито е направил искане за прогласяване нищожността на договора за учредяване на ипотека. Оспорва и наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на основанието по чл.280, ал.2 ГПК. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В частната си касационна жалба „Юробанк България” АД поддържа, че въззивното решение в частта, имаща характера на определение по чл.248, ал.3 ГПК, е неправилно. Моли да бъде допуснато касационното му обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Следва ли да се прилагат с ретроактивно действие разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по-конкретно: следва ли да се прилага чл.7, ал.2 от Нареда № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към ДВ, бр.88/04.11.2022г., а не в тази на ДВ, бр.68/31.07.2020г., към договор за правна помощ от 04.05.2022г., тъй като по своя характер тя е материалноправна? Частният касационен жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 230 от 24.06.2020г. по ч.т.д. № 660/2020г. на ВКС, II т.о., определение № 625 от 03.08.2023г. по т.д. № 1119/2023г. на ВКС, I т.о., определение № 3039 от 17.10.2023г. по гр.д. № 914/2023г. на ВКС, IV г.о., определение № 50032 от 20.03.2023г. по гр.д. № 1705/2022г. на ВКС, I 5 г.о., определение № 4124 от 15.12.2023г. по ч.гр.д. № 2998/2023г. на ВКС, IV г.о.

2. Как се определя предметът на иска при частично предявен иск, върху който се разпределят разноските по чл.78 ГПК между страните съобрзно уважената/отхвърлената част от иска? Твърди се произнасяне на въззивния съд в противоречие с т.1 на ТР № 1 от 17.07.2001г. по тълк.д.

№ 1/2001г. на ОСГК на ВКС и ТР № 3 от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС.

Частният касационен жалбоподател излага и довод за наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната с частната касационна жалба част.

Ответникът „Обединена българска банка” АД, представляван от адв. В.

Г., оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като твърди, че поставените въпроси касаят правилността на въззивния акт, както и че не са обусловили произасянето на въззивния съд. Излага и подробни съображения за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: