Решение № 132 от 01.12.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. гр.Мадан, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100257 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ******* против Д. М.

Ч., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 6 и сл. ЗПФУР. да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: сумата от 859,10 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „******“ № *******/****** г, сумата от 283,50 лв. договорна лихва за периода ****** г. – *******., сумата от 113,30 лева – закона лихва за забава за периода от ****** г. до ********г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане па главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/**** г. по описа на Районен съд М. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит „******“ № ******/******** г при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Въз основа на цитирания договор ответникът- кредитополучател получил сумата от 1050 лева на каса на офис на „******” АД, срещу представена от кредитполучателя лична карта. Към дата ***** г. кредитополучателят не бил погасил нито една от вноските по кредита, които следвало да бъде заплатен на 9 равни месечни погасителни вноски в периода от *******г. до ******* г. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителни ел. писма на посочения от заявката електронен 1 адрес, изпращани били СМС и били осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване па падежните дати, но ответникът не бил осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред РС М., образувано е ч.гр.дело №***/*****г. и по същото дело е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от страна на ответника в законоустановения срок. Общата стойност на непогасения паричен дълг на ответника, към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, била в размер на: 1255,90 лева, от които 859,10 лева - главница и 283,50 лева договорна лихва и 113,30 лева обезщетение за забава. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на иска. Счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В чл.3.2. от процесния Договор за потребителски кредит било записано, че ГПР (годишният процент на разходите) е в размер на 49,70 %. Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат. Сочи, че в настоящия случай и разходите за гаранция, съдържащи с в колона 5 от погасителния план, следва да бъдат включени в годишният процент на разходите по кредита. Счита, че годишният процент на разходите, изчислен, съобразно параметрите главница, възнаградителна лихва и „сума гаранция“ не отговаря на действителния такъв, тъй като в размера му не е включена дължимата от кредитополучателя гаранция, чиито размер е над 50 на сто от чистата стойност на кредита - при отпуснат кредит в размер на 1950,00 лева се дължи гаранция в размер на 1111,50 лева. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Ето защо договорът бил недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Сочи, че на ******* г. ответницата заплатила в полза на ищеца сумата от 196,27 лева, с която погасила част от главницата. На ******* г. ответницата заплатила в полза на ищеца сумата от 196,07 лева, с която е погасила част от главницата, като след това плащане останала непогасена главница в размер от 657,66 лева. Поради недействителността на договора за кредит искът се явявал частично основателен за сумата от 657,66 лева, а претенциите за заплащане на договора лихва и законна лихва били изцяло недължими. Моли за отхвърляне на иска в посочената част.

В срока по чл. 131 от ГПК е предявен НАСРЕЩЕН ИСК с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от ответника, за признаване за установено в отношенията между страните Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес село Р., 2 община М., област С. и „*******” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С. ******,бул. ***** №**, етаж *****, представлявано от М.

Г. А., че сключеният между тях Договор за потребителски кредит „******” № ******/*******г. е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.

9-10 от ЗПК. В насрещната искова молба се твърди, че на **** г. между страните по делото бил сключен Договор за потребителски кредит „*****“ № ******/******г., по силата на който кредиторът ***** АД предоставил на Д.

М. Ч. заем в размер на 1050,00 лева при следните параметри: Годишен лихвен процент 36,00 %, годишен процент на разходите - 49,70%. Договорът за потребителски кредит бил недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която правна норма изисква договорът за потребителски кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл.3.2. от Договор за потребителски кредит „*****” № *******/******г. било записано, че ГПР (годишният процент на разходите) е в размер на 49,70 %. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Счита, че в настоящия случай, разходите за гаранция, съдържащи се в колона 5 от погасителния план, следва да бъдат включени в ГПР. ГПР на разходите, изчислен съобразно параметрите главница, възнаградителна лихва и „сума гаранция“ не отговаря на действителния такъв, тъй като в размера му не е включена дължимата от кредитополучателя гаранция, чиито размер е над 50 на сто от чистата стойност на кредита, а именно 760,32 лева. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. По изложените в насрещната искова молба съображения счита, че са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен — чл.22 ЗПК. Моли за уважаване на насрещния иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба по насрещния иск от КРЕДИТ ИНС АД, с който оспорва предявения насрещен иск като неоснователен.Счита, че процесния договор за потребителски кредит „*****” № ******/******* г. отговаря на законовите изисквания заложени в ЗПК, а в погасителния план, който е неразделна част от същия, е посочен общият размер на кредита, както и отделно по месечни вноски. От текста на договора ставало ясно, че същият е ясен и изготвен на разбираем език и съдържа всички необходими реквизити посочени в чл. 11 от ЗПК. В сключения между страните договор фигурирал както годишния лихвен процент, така й годишния процент на разходите по отпуснатия кредит, като е посочен и точният размер на дължимата сума. Посочените параметри били подробно описани и в Общите условия неразделна част от договора за кредит. Същите били публикувани на страницата на дружеството, като ищецът се бил запознал с тях предварително още преди подписването на 3 договора за кредит. Счита за изцяло неоснователно твърдението, че сумата за гаранция по процесния кредит, следва да се включва към годишния процент на разходите. Сочи, че при подаване на заявката ищцата е изявила желание за заем с осигурен гарант, с оглед което се е задължила да заплаща възнаграждението за предоставената от ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ гаранция по отпуснатия потребителски кредит. ****** АД (с пр. данни „******” ООД, ЕИК *********, преобразувано чрез промяна на правната форма) имало сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити ******** г. с „******” ООД, рег. Номер ******/*******г., съгласно който „*****” ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на Кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата „Гарант” от кредитополучателя. В чл.1 ал.3 е предвидено, че ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължава след писмено поискване да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост. По силата на сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от ********г, ответникът по насрещния иск превежда събраната такса „Гарант“ на „******* ООД, съобразно направените от Кредитополучателя вноски, отнесени за покриване на нейния размер. Ответникът по насрещния иск се позовава на чл.

442 от ТЗ, като сочи, че възнаграждението дължимо от наредителя по нея не следва да се включва към разходите по потребителския кредит. Същото било дължимо по силата на самостоятелно правоотношение, което е резултат от съзнателния избор на ищцата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № *** по описа за ****г. на ****, се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК № **/ *********г., с която в полза на заявителя за присъдени сумите, предмет на предявения иск. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което с разпореждане от ********г. и на основание чл.415, ал.1, т. 1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове са допустими.