Решение № 1197 от 06.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. Плевен, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430106717 по описа за 2024 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 195,00 лв. и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.146 ЗЗП.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Й.

П. И., ЕГН**********, *** против *** АД, *******, със седалище и адрес на управление: *** в която се твърди, че е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № *** на 26.10.2023 година в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди, че съгласно Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ***, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя кредит при следните параметри: главница от 3000 лева; срок на договора - 24 месеца; 24 месечни вноски; Годишна лихва за ползване на кредита - 47.43 %; Годишен процент на разходите по кредита - 65 %; размер на погасителна вноска с одобрено обезпечение: 202,06 лева; размер на погасителна вноска без одобрено обезпечение: 385 лева. Твърди, че от Приложение № 1 към договора, както и от погасителния план към него става ясно, че за кредит получателя възниква задължение да заплати неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в указания в договора срок, като общият размер на тази неустойка възлиза на 1

4390,56 лв. В договора за потребителски кредит № *** от 26.10.2023, както и в приложенията към него липсват указания и разпоредби относно начислената неустойка, както и условията за нейното прилагане. Твърди, че е заплатил 8 погасителни вноски съгласно погасителния план, а именно: на 28.11.2023 - 385 лева; на 29.12.2023 - 385 лева; на 13.02.2024 - 405 лева; на 10.04.2024 - 420 лева; на 23.04.2024 - 400 лева; на 02.05.2024 - 395 лева; на 07.06.2024 - 405 лева и на 11.11.2024 - 400 лева. Твърди, че общата сума, която Й. И. е заплатил по Договор за потребителски кредит №***/26.10.2023 е 3195 лв.

Счита, че Договор за потребителски кредит № ***/26.10.2023 е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал.

1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. Излага съображения, според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Счита, че конктетно в случая е нарушена разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клауза предвиждаща заплащането на неустойка в ГПР. Излага аргументи, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Твърди, че несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на 3000 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е повече от три пъти размера на заемната сума - 9239,90 лева. Твърди, че Договора въвежда неустойка за кредитополучателя, в размер, близък до 150 % от този на заемната сума, в случай че цитираното задължение за предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено. Развива съображения в подкрепа на твърдението си за клаузата за неустойка. Позовава се на съдебна практика, включително на такава на СЕС.

Твърди, че предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. При изчисляване на ГПР с включена неустойка, използвайки онлайн калкулатор https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html, се получава ГПР от 288,98 %, което многократно надхвърля установения максимум съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този случай макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не 2 отговаря на действителния такъв. С оглед всичко изложено твърди, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че предвид недействителността на договора, то на основание чл. 23 ЗПК ищецът е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други платени суми по договора за кредит, се явяват платени без основание. При това положение общо заплатената сума от ищеца е 3195 лв, при главница 3000 лв. и счита, че заплатената сумата от 195 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

Моли 1. да бъде прогласен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителен сключения между Й. П. И., с ЕГН: ********** и „***” АП. ЕИК ******* Договор за потребителски кредит № ***/26.10.2023г. поради това. че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора, 2. При условие на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка. като неравноправна и поради противоречие с добрите нрави. Моли на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на Й.

П. И.. с ЕГН ********** сумата от 195 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № ***/26.10.2023. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. Моли в полза на процесуалния представител на ищеца да бъде присъдено възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва допустимостта на съединените искове, с твърдение, че осъдителният иск съдържа в себе си и установителна част, поради което е недопустимо съединяването им. Оспорва и цената на предявения установителен иск. Позовава се на съдебна практика. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че сключеният между страните Договор за кредит се явява нищожен. Излага подробни правни съображения в подкрепа на тезата си. Позовава се на съдебна практика. Твърди, че още преди подписване на договора за потребителки кредит, кредитополучателят е бил наясно с всички 3 условия по кредитното отношение, като сам е избрал параметрите и условията на договора. Твърди, че предвид това клаузите се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител, същите са ясно и точно описани и потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение, както при сключване на процесните отношения, така и преди това. Счита, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването им потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца.

Същият е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема, след сключването на кредитните отношения да е осъзнал, че е неспособен да се справи с тях, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка. Счита, че възможността за отказ от договора гарантира в най-голяма степен правата на потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. С информация за това свое право ищецът е разполагал на няколко етапа от правоотношението - веднъж при приемането на Договора, в които правото на отказ от договора е подробно обяснено, втори път след получаването на Стандартния европейски формуляр, в който правото на отказ в 14 дневния срок от сключването на договора е конкретно посочено, както и трети път след получаването на самия договор за кредит и общите условия. Счита, че ищецът не само е могъл да не ползва услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането им е разполагал с няколко възможности да се откаже от сключването на договора- преди отпускането на кредита, както и след отпускането му. Поради изброените по-горе причини, свързани с индивидуалното договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата по кредитното отношение, оспорва твърденията за противоречие на договорната неустойка с добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП. Възразява срещу твърденията за заплащане от страна на Й. П. И. на претендираните в исковата молба суми.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и 4 съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от Договор за потребителски кредит № ***/26.10.2023г., Приложение № 1 към него, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр и Общи условия /л.4-9 от делото/, че между ищеца и "*** " АД е сключен договор за потребителски кредит № ***/26.10.2023г. , по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 3000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 24 месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 202,06 лв. с одобрено обезпечение и 385,00 лева без одобрено обезпечение, ведно с начислената възнаградителна лихва, такса и неустойка или сумата в общ размер от 9239,90 лв., от които 3000 лв главница, 1699,34 лева възнаградителна лихва, 150,00 лв. такса и 4390,56 лв. неустойка.

Установен е годишен лихвен процент от 47,43 % и годишен процент на разходите от 65,00 %.

Видно от Приложение 5 към договора за потребителски кредит, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави едно от следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер от 4849,44 лв. В чл. 2, ал. 1 са изброени условията, на които следва да отговарят поръчителите, и включват нетен осигурителен доход от поне 1500 лв., да работят на безсрочен трудов договор, да не са кредитополучателя или поръчители по други договори и ред други. В чл. 4 е предвидено, че ако кредитополучателят не осигури в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде прекратено, същият дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение в размер на 6,01 лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. Неустойката се начислява в началото на периода на всяка вноска и се плаща заедно с нея, като същата се дължи във всички случаи, дори при предсрочно погасяване. В графа „неустойка“ от погасителния план към всяка анюитетна вноска се прибавя сумата от 182,94 лв. / неустойката за съответния месец /.

Признава се от ответника, че ищецът е заплатил по Договор за кредит № ***/26.10.2023г обща сума от 3195,00 лв., за което е представила справка към становище /л.63 от делото/.

5

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г., фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на доказване от ответника. Ответникът е противопоставил възражение, че сумата от 195,00 лв. е получена на правно основание - договор за потребителски кредит № ***/26.10.2023г.