Решение № 146 от 13.10.2022, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 737/2021
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 13.10.2022
- Състав
- Светозар Любомиров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 146 гр. Ихтиман, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светозар Люб. Г.ев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г.ев Административно наказателно дело № 20211840200737 по описа за 2021 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №529110-0332882/31.07.2020г., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което на СФ ЕООД, ЕИК ....., за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и нарушението не е извършено.
Поддържа се, че търговският обект не е работил поради внезапно влошаване на здравословното състояние на управителя на дружеството жалбоподател. Твърди се, че завареното в търговския обект лице не е служител на дружеството, а е бил помолен от управителя единствено да проверява дали не е извършено посегателство и да включва периодично отоплението. Поддържа, че завареното в обекта лице не е извършвало продажби, не е приемал суми и не е включвал фискалното устройство.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В писмено становище поддържа, че НП е основателно и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок (видно от разписка на л. 16 гръб от делото НП е връчено на 19.11.2021г., а видно от пощенско клеймо на л.154 от делото жалбата е депозирана на 26.11.2021г.), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
АУАН е издаден за това, че на 16.12.2019г. в 09,50ч. в гр. К, ул. РК №1, в търговски обект- хранителен магазин, стопанисван от „СФ“ ЕООД, представлявано от С Г.ева Н, е установено, че при извършена контролна покупка на 1 брой „хрупанки“ на стойност 0,60лв., заплатени в брой, не издава фискален бон или бележка от кочан.
Нарушението е квалифицирано по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е посочено, че са дадени обяснения от лицето, което е приело плащането.
По делото е представен Протокол за извършена проверка, съответстващ на отразеното в АУАН, както и опис на парични средства в каса и дневен отчет.
От писмени обяснения на ДК от 16.12.2019г. (денят на проверката) се установява, че в същите е посочено, че лицето помага на С Н (представител на дружеството жалбоподател) чрез отваряне на обекта поради ниски температури, тъй като С Н е в болница, че ДК няма трудов договор, не знае как се работи с касов апарат, помага като приятел, за да опази обекта и не извършва продажби.
От епикриза и болничен лист се установява, че С Н към датата на проверката е била настанена в болнично заведение поради рязко влошаване на здравословното й състояние.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
В хода на съдебното производство е приобщена по съответния ред и заповед за компетентност.
От показанията на св. О. Т. и св. Ф. Р. се установява, че завареното в обекта лице не е имало трудов договор и не е знаело как се работи с фискално устройство, както и че свидетелят няма спомен дали са влизали клиенти в търговския обект. И двамата свидетели са категорични, че по време на проверката е присъствал и служител на МВР.
От показанията на св. Й. Т.- служител на РУ- К, присъствал по време на проверката, се установява, че същият не е възприел лично извършването на контролната попука, а служителите на НАП са го повикали и са му казали, че не е издадена касова бележка, след което св. Т. е влязъл в обекта. Свидетелят няма спомен дали намиращото се в обекта лице е взело парите за контролната покупка.
От показанията на св. К- лицето, което е било заварено в търговския обект, се установява, че в деня на проверката същият е отишъл в търговския обект по молба на настанената в болница по това време С Н, за да предотврати замръзване на стоката поради ниските температури, че е обяснил на служителите на НАП, че обектът не 2 работи, че не е извършвал продажби, както и че няма трудов договор, касовият апарат е бил изключен и свидетелят не знае как се работи с него. Свидетелят заявява, че един от служителите на НАП е взел „хрупанки“ от рафта, хвърлил ги е в монетника, излязъл е от обекта и се е върнал, след което е казал, че не му е издадена касова бележка.
Служителят на НАП оставил 0,60ст., които св. К не е докосвал.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите О. Т. и Ф. Р. в частта, в която заявяват, че обектът е работил и е направена контролна покупка, като св. К е приел заплатената сума, но не им е издал фискален бон или бележка от кочан. Показанията им в тази част са в противоречие с показанията на св. К и най- вече с писмените обяснения на същия, дадени в деня на проверката, които напълно кореспондират и с показанията му пред съда. В този смисъл съдът приема, че позицията на св. К е последователна и без противоречия от самото начало, поради което следва да му бъде дадена вяра. Този извод не се разколебава от показанията на служителя на РУ- К- Й. Т., от които се установява, че същият не е възприел извършването на покупката, а е повикан след това и служителите на НАП са му споделили, че не е издадена касова бележка, без обаче свидетелят да има спомен дали установеното в обекта лице (св. К) е взел парите за покупката.
Ето защо съдът приема за установено по делото, че по време на проверката търговският обект не е работил, тъй като единственият работник в него и негов собственик е бил в болнично заведение поради влошено здравословно състояние, а намиращото се в обекта лице (св. К) е бил там, за да пусне отоплението, без да е работил в обекта и без да може да борави с фискалното устройство. В този смисъл е и възприетото в представеното към жалбата Решение №295/06.03.2020г. по адм. дело №109/2020г. по описа на АССО (потвърдено с Решение №13693/04.11.2020г. по адм. дело №6426/2020г. на ВАС), с което е отменена Заповед за налагане на ПАМзапечатване на търговски обект, касаеща същия случай.
Следователно съдът приема, че не е налице неизпълнение на задължението за издаване на фискален бон, тъй като търговският обект не е работил и продажба не е осъществена. В настоящото производство не бе установено по несъмнен и безспорен начин извършването на така вмененото с АУАН и НП нарушение.
Гореизложеното води до извод за недоказаност на нарушението, имайки предвид, че в настоящото производство съответният наказващ орган е носител на тежестта на доказване, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №529110-0332882/31.07.2020г., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което на СФ ЕООД, ЕИК ....., за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4