Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 256 от 28.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 132/2025
Вид
Определение № 256
Подписан
28.01.2025
В сила
28.01.2025
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Пловдив, 28.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500132 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от Делото е образувано по частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез пълномощника му юрисконсулт П. П. , срещу разпореждане от 24.10.2024г., инкорпорирано в Заповед № 8995 от 24.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.

№16789 по описа за 2024г. на Районен съд-Пловдив, с коeто е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Т. К. П., с ЕГН: **********, за сумата от 100 лв. - неустойка по Договор за електронни съобщителни услуги № *** и 16,47 лв. мораторна лихва върху нея.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на отсрещната страна.

Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Районен съд – Пловдив е бил сезиран от „А1 България“ ЕАД, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. К. П., с ЕГН: **********, за вземане в размер от 100 лв. - неустойка по Договор за 1 електронни съобщителни услуги № *** за невърнато оборудване по ценова листа и 16,47 лв. мораторна лихва върху нея.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение в тридневен срока от подаване на заявлението, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Следователно, правилно заповедният съд е извършил проверка за действителността на клаузата, въз основа на която се претендира процесното вземане. Настоящият състав също така споделя и изводите, до които първата инстанция е достигнала за неоснователност на заявлението в тази му част.

Претендираната сума за неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство съдът счита, че представлява предоставена търговска отстъпка.

Същевременно, недопустимо е ( в материалноправен аспект ) впоследствие да се търси стойността на вече предоставена търговска отстъпка. Същата е предоставена към момента на закупуване на вещта и тя формира крайната покупна цена, съответно цената на предоставената услуга. Цената на вещта/ услугата е съществен елемент от договора за продажба и от договора за телекомуникационни услуги и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора. Предвид това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта и услугите цели последващо увеличаване на продажната цена. Съдът счита, че това от една страна е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта/ услугите, което е в протИ.ес с чл.

143, ал. 2, т. 13 Закон за защита на потребителите.

Ето защо заповед за изпълнение по отношение на претендираното вземане за неустойки не следва да бъде издавана.

Доколкото не се дължи главното вземане, то не се дължи и акцесорното вземане за обезщетение за забава върху вземането за неустойка Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 24.10.2024г., инкорпорирано в Заповед № 8995 от 24.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №16789 по описа за 2024г. на Районен съдПловдив, с коeто е било отхвърлено подаденото от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Т. К. П., с ЕГН: **********, за сумата от 100 лв. - неустойка по Договор за електронни съобщителни услуги № *** и 16,47 лв. мораторна лихва върху нея.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3