Решение № 1107 от 08.12.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. Добрич, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена П. Ташкова при участието на секретаря Диана Й. Димитрова като разгледа докладваното от Албена П. Ташкова Гражданско дело № 20243230103868 по описа за 2024 година

Предявени са искове от С. С. В. ЕГН ********** срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД:

1/ за обявяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ....../01.02.2023г. ;

2/евентуален – за обявяване нищожността на клауза , предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство в полза на ответника от „Мултитюд Банк“.

Обстоятелства по иска:

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № ....за сумата 2500 лв. при ГПР 49,66%.След като усвоил сумата ищецът установил, че му е начислена допълнително сума от 2525 лв. - такса за обезпечение на договора за кредит с поръчителство

Ответникът е депозирал отговор.

Правна квалификация:предявен е иск по чл.26,ал.1 ЗЗД за нищожност на договора за кредит на следните основания:

1/липса на съгласие - договорът не е подписван нито с обикновен , нито с квалифициран подпис.Ищецът не е подписвал и договор за поръчителство.

2/ не е спазена изискуемата по чл.10,ал.1 вр. с чл.22 ЗПК форма;

3/противоречие на закона-чл.22 ЗПК вр. с чл.11,ал.1 , т.10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран , респ. каква е общата дължима сума;

4/заобикаляне на закона- предвидената вноска за поръчителство оскъпява кредита и се заобикаля императивната разпоредба на чл.19,ал.1 1

ЗПК.Действителният ГПР с включени разходи по договор за поръчителство надхвърля 70%.

5/ Претендира се нищожност на клаузата на чл.5 от Договора за кредит като неравноправна по чл.143,т.9 ЗПП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10,ал.2 и чл.10а ,ал.4 , чл.19 ,ал.1 и 4 ЗПК.

Доводи на ответника: поръчителството от Мултитюд Банк не е условие за сключване на процесния договор.Ищецът е имал възможността да избира обезпечение на договора.Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение , по което ответникът не бил страна.На всеки етап ищецът бил уведомяван за последиците. Оспорва се твърдението за заблуждаваща търговска практика. Договорът за гаранция е възмездна услуга в полза на трето лице, която услуга не е задължителна и затова разходът за нея не следва да се включва в ГПР.

3/Между страните няма признати права и обстоятелства;

4/ Всички обстоятелства са спорни.

5/ Доказателствена тежест:

В тежест на ищеца е да докаже: наличие на всяко едно от твърдяното основание за нищожност на договор за потребителски кредит от 01.02.2023г.

Ответникът трябва да докаже валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит от разстояние разстояние № .....от 01.02.2023г. и по договор за поръчителство като обезпечение на договора за кредит съобразно възраженията на ищеца.

По делото са събрани писмени доказателства.

След като съобрази становищата на страните и обсъди доказателствата по делото , съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Фактите:

Представен е Договор за предоставяне на потребителски кредит №.....от 30.12.2022г. , сключен между ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и С. С.

В..Предмет на договора е сума от 2500 лева, платима по погасителен план на 18 вноски.Общата дължима сума е в размер на 3375 лв. , от които 2500 лв. главница и 875лв.- лихва при лихвен процент 23,33%.Годишният процент на разходите/ГПР/ възлиза на 49,66%, изчислен по чл.8.4 от Общите условия.

Кредитът е обезпечен с Поръчителство , предоставено от Multitude Bank в полза на ответното дружеството.

Представен е Договор за гаранция /поръчителство/ от 03.01.2023г. , сключен между Multitude Bank като Гарант и С. С. В. като Клиент за обезпечение на задълженията по договора за кредит.Уговорено е заплащане на такса за предоставяне на поръчителството 2525 лв. , платима на месечни вноски в размерите , условията и падежите по Погасителния план на Договора за потребителски кредит.Дата на първо плащане – 29.01.2023г. и краен срок на издължаване - 22.06.2024г.

Правни изводи: Предявен е иск по чл.22 от Закона за потребителския кредит.

Доказа се по безспорен начин , че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на договор за потребителски 2 кредит.Доказва се , че този договор е обезпечен с Договор за гаранция /поръчителство/ от 03.01.2023г. , сключен между Multitude Bank като Гарант и С. С. В. като Клиент.

При извършена служебна справка в търговския регистър от настоящия състав се установи,че едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ЕООД е МУЛТИТЮД ПЛС, Идентификация ....-чуждестранно юридическо лице държава М. . Това означава, че на практика кредиторът по договора за потребителски кредит и поръчителят по договора за гаранция са свързани лица по смисъла на закона – пар.1 , т.5 от Търговския закон.

По този начин двете правоотношения- по договора за кредит и по договора за поръчителство не са самостоятелни ,а в икономическа свързаност, която води до оскъпяване на кредита и до начисляване на „скрита лихва“ в нарушение на чл.19,ал.4 ЗПК.

Проверката на кредитоспособността на потребителя трябва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита.Вместо това кредиторът е прехвърлил върху потребителя отговорността от неизпълнение на своето задължение в противоречие с чл.143,т.3 от Закона за защита на потребителите,което води до неравновесие между правата на потребителя и търговеца.

Макар отношенията между кредитора и длъжника да са регламентирани от отделни договори, се налага извода за свързани и обусловени икономически правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор очевидно се цели заобикаляне на закона и по-точно на забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора съгласно чл.10а , ал.2 ЗПК.

Клаузите по договорите следва да се тълкуват в посока, че ангажиментът към гаранта е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита.

Възнаграждението за поръчителя обаче не е включено в предвидения по договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й с този разход ще се надвиши многократно минималния допустим размер по чл.19,ал.4 ЗПК.Това е така , защото общата дължима сума като възнаграждение на гаранта е в размер на 2525 лв. при главница 2500 лв.Внимание заслужва и обстоятелството , че възнаграждението за гаранта е разсрочено на месечни погасителни вноски заедно с погасителните вноски по кредита, което сочи заобикаляне на закона – чл.19,ал.4 ЗПК.

Във връзка с възражението, че в ГПР не следвало да се включва уговореното възнаграждение за гарант следва да се посочи, че в § 1 от ДР на ЗПК е дадено легално определение на понятието "Общ разход по кредита на потребителя" и това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР 3 и общо каква сума ще дължи.Доколкото в случая не е отчетено възнаграждение за поръчителство при формиране на ГПР е нарушено изискването на чл.11,ал.1 , т.10 от ЗПК.Несъстоятелно е и възражението на ответника , че възнаграждението за гаранта не е компонент от ГПР , тъй като услугата не е задължителна.Както бе посочено двете правоотношение - по кредита и по поръчителството са свързани и то по начин, водещ до оскъпяване на кредита за потребителя , от една страна и обогатяващ кредитора/две икономически свързани помежду си дружества, от друга.Така клаузата относно ГПР по процесния договор за кредит и в пряко нарушение на чл.19,ал.4 ЗПК.На основание чл.19,ал.5 ЗПК е нищожна и води до недействителност на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК.

Искът като основателен ще бъде уважен от съда.

Разноски: На основание чл.78,ал.1 ЗПК в полза на ищеца съдът присъжда сторените разноски -50 лв. платена държавна такса и 1200 лв. адв. възнаграждение с ДДС.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на потребителски кредит №....от 30.12.2022г., сключен между С. С. В. ЕГН ********** гр.Д. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД ЕИК 200599406 , седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от И. В. В. и Д. В. Н. по предявен иск по чл.22 от Закона за потребителския кредит поради противоречие на договора с чл.11,ал.1 , т.10 ЗПК , с чл.19,ал.4 ЗПК и поради наличие на неравноправна клауза на чл.5 от Договора за потребителски кредит по смисъла на чл.143 ,т.9 ЗЗП.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД ЕИК 200599406 , седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от И. В. В. и Д. В. Н. ДА ЗАПЛАТИ на С. С. В. ЕГН ********** ЕГН ********** гр.Д. сторените разноски по гр.дело № 3869/2024г. по описа на ДРС в размер на 50 лв. / петдесет лева/- платена държавна такса и 1200 лв./ хиляда и двеста лева/ с ДДС – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4