Решение № 302 от 22.02.2023, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Велико Търново, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110102010 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д. В. А., чрез адв. Цв.

Д. – ВТАК, срещу Й. И. С. обективно, кумулативно съеди нени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 45 ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен и втори иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищцата по делото развива съображения, че по време на брака си, страните придобили собствеността, в режим на СИО, на недвижим имот, подробно описан в НА № 765, том 4, рег. № 7874, дело № 435 от 2002 година на нотариус Т.

Братванова, рег. № 283 при НК на РБ, както и че бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 2249/2018 година на ВТРС, с което страните се споразумяват семейното жилище да се ползва от ищцата по делото. Посочва, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3181/2020 година на ВТРС ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 4 940.50 лева, представляваща наемоподобно обезщетение за собствената му ½ ид.ч. от имота за периода от 27.02.2019 година до 01.03.2021 година, ведно със законната лихва. Твърди, че с отговора на исковата молба по това дело А. е уведомила С., че ще освободи семейното жилище, считано от 01.03.2021 година, като започва да си търси жилище под наем и да пренася вещите си.

Посочва, че на 02.03.2021 година при опит да влезе и да изнесе останалите си вещи от жилището си, ищцата установила, че патронът на жилището е сменен, след което 1 същата подала жалба във ВТРП. По случая е образувано досъдебно производство, като на 13.09.2021 година ответникът е предал на ищцата ключ от имота и последното е прекратено, като междувременно ищцата е изпратила и покана, получена от ответника на 30.07.2021 година за заплащане на обезщетение. Навежда доводи, че ищцата е претърпяла и неимуществени вреди от противоправното поведение на ответника, който я е лишил от правото на достъп, както до съсобствения им имот, така и до вещите й останали в него, което наложило заплащането на допълнителни разходи, както и предизвикало нервно разстройство и паника у нея от невъзможността да изпълнява трудовите си задължения. Направено е искане Й. И. С. да бъде осъден да заплати на Д.

В. А. сумата в размер на 1 432.50 лева, представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаването и от възможността да ползва съсобствения им недвижим имот, находящ се в град Полски Тръмбеш, ***А за периода от 01.03.2021 година до 13.09.2021 година, а в условията на евентуалност сумата в размер на 1 330.00 лева – обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди за периода от 02.03.2021 година до 28.07.2021 година, както и сумата в размер на 1 670.00 лева – обезщетение за претъпени от ищцата неимуществени вреди от лишаването на ищцата от достъпа й до нейни вещи за този период, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника развива съображения, че макар предявените по делото искове да са процесуално допустими, същите са неоснователни. Оспорва, че ищцата по делото е била лишена от възможността да ползва имота си, както и че е претъпяла неимуществени вреди от това. Не оспорва, че на 30.07.2021 година е получил покана за наемоподобно обезщетение. Твърди, че в началото на април 2021 година установил, че с изнасянето на ищцата липсват множество вещи, които са били обща собственост и жилището било почти оголено. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приложените по делото заверени копия на Удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ 92 № 023890 от 30.05.1998 година на Общински народен съвет Полски Тръмбеш; НА № 765, том 4, рег. № 7874, дело № 435 от 2002 година на нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК на РБ;

Решение № 322, от 27.02.2019 година по гр.д. № 2249/2018г. на ВТРС /л. 7-11/ се установява, че страните са сключили граждански брак на 30.05.1998 година, който в прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила Решение № 322 от 27.02.2019 година по гр.д. № 2249/2018 година на ВТРС, както и че по време на брака са 2 придобили собствеността върху недвижим имот, находящ се в град Полски Тръмбеш, ***-А, а именно: ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 1 486.00 кв. м., заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент, заедно с цялото мазе под апартамента, представляващо винарска изба със самостоятелен вход, заедно с пристройка и лятна кухня.

Видно от приложените заверени копия на Жалба, вх. № 1437 от 04.03.2021 година на ВТРП; Протокол, рег. № 319фп-43 от 13.05.2021 година; Постановление № 1437 от 06.10.2021 година за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ-57/2021г. по описа на РУ – Полски Тръмбеш, при ОД на МВР – Велико Търново, пр.пр. № 1437/2021 година на ВТРП /л. 12-15/ ищцата по делото е подала жалба до Районна прокуратура – Велико Търново за това, че на 02.03.2021 година при опит да влезе в съсобствения им недвижим имот е установила, че патрона на жилището е сменен, по която било образувано ДП № ЗМ-57/2021 по описа на РУ град Полски Тръмбеш, пр.пр. № 1437/2021 година на ВТРП, прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.10.2021 година.

От приложената по делото Покана за изплащане на обезщетение, ведно с известие за доставяне /л. 16-17/ се установява, че ищцата е отправила покана до ответника за заплащане на месечно наемоподобно обезщетение за ползването на съсобствения им недвижим имот в размер на 205.00 лева, считано от 02.03.2021 година, когато е сменен патронът на жилището. По делото са представени и други писмени доказателства.

Не е спорно между страните по делото, че размерът на средно месечния пазарен наем на съсобствения между страните недвижим имот за периода, посочен в исковата молба е в размер на 410.00 лева, или 205.00 лева за ½ ид.ч., че ответникът е сменил патрона на жилището на 01.03.2021 година, както и че е осигурил на ищцата достъп до имота на 13.09.2021 година.

В проведеното на 25.01.2023 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката Г. Г. П. заявява, че е в приятелски отношения с ищцата, а с ответника само се познава. Посочва, че една сутрин в ранната пролет на 2021 година ищцата отишла у тях в Полски Тръмбеш и по физиономията й личало, че нещо не е наред, като й казала, че е заключено в тяхната къща, че патронът е сменен и тя не може да влезе. От нея знае, че е ходиха в полицията защото не може да си вземе нещата, които са от първа необходимост. Заявява, че не е успяла да си вземе медицински документи и учебни помагала, а нещата се проточили няколко месеца, поради което се наложило да си вади нови изследвания и нови помагала.

Свидетелката И. С. И. посочва, че познава страните, както и че през пролетта на 2021 година се оказало, че ищцата не може да си влезе в собствения дом и че трябва да 3 си търси квартира, тъй като ответникът бил сменил патрона. Заявява, че тя била съкрушена, защото нещата й от първа необходимост - дрехите й, зимнината, нещата за колата, за работа, учебни помагала, медицински изследвания и всичко, което е натрупвала с времето останали в къщата и се наложило всичко да си вади наново.

Посочва, че това й е създало дискомфорт, душевно тя много страдала и била много потресена.

Свидетелят С. Й. С. – син на страните по делото, заявява, че знае за случая, при който майка му се е опитала да отиде в жилището, но не е успяла да отключи защото патроните на вратата бил сменени от баща му. Това било през 2021 година, в края на февруари, началото на март. Посочва, че майка му му е споделяла, че има важни неща, които не е успяла да си вземе. Заявява, че баща му е сменил патрона, защото били изнесени вещи от жилището, които са общи.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се ползва лично само от някой от собствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Следва да се има предвид, че изрично в ТР № 7 от 2.11.2012 година по т.д. № 7/2012г. на ОСГК ВКС приема, че понятието „лично ползване” включва всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

На следващо място, дължимостта на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е предпоставено от покана, която има действие за в бъдеще, задължително в писмена форма, съдържаща волеизявление, отправено от съсобственик до друг съсобственик, с което е заявено искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването. Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт /например искова молба/, като не е задължително неползващият вещта да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва вещта според правата си /Решение № 119 от 11.03.2009 година по гр.д. № 3204/2008г. на ІІ г.о. на ВКС/.

Предвид изложеното, уважаването на предявения по делото иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е предпоставено от установяването от страна ищцата по делото, в условията на пълно и главно доказване, че имотът е съсобствен с ответника, 4 че за периода от 02.03.2021 година до 13.09.2021 година съсобственият недвижим имот, че ответникът я е лишил от правото да ползва недвижимия имот, т.е. ответникът й е създал пречи за ползване на недвижимия имот; писменото поискване от страна на ищцата за обезщетение за ползите, от които ответника я е лишил с ползването на имота, както и размера на претендираното от нея обезщетение.

В случая по делото не е спорно между страните, а и събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че са съсобственици при равни права, поради прекратена СИО на недвижим имот, находящ се в град Полски Тръмбеш, ул.

„Любен Каравелов“ № 10-А, а именно: ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 1 486.00 кв. м., заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент, заедно с цялото мазе под апартамента, представляващо винарска изба със самостоятелен вход, заедно с пристройка и лятна кухня, че на 01.03.2021 година ответникът е сменил патрона на вратата на съсобствения им недвижим имот, както и че за исковия период средно месечния пазарен наем на същия е в размер на 410.00 лева, или 205.00 лева за ½ ид.ч. от него.

Настоящият съдебен състав приема, че с поведението си ответникът е създал пречки за ищцата да ползва съсобствения им недвижим имот съобразно правата й, както и че ищцата е отправила покана до ответника за заплащане на обезщетение по чл.

31, ал. 2 ЗС едва с изпратената от нея нарочна покана в този смисъл, получена от ответника на 30.07.2021 година, видно от приложената обратна разписка /л. 17/, респективно – ответникът дължи обезщетение от тази дата до 13.09.2021 година – датата на която е предал ключове от процесното жилище на пълномощника на ищцата, т.е. за 31 юли, за месец август и за 13 дни от месец септември, в общ размер на 300.44 лева. Неоснователно се явява становището на процесуалния представител на ищцата, че същата е отправила покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС с подадената от нея жалба до ВТРП. Както бе посочено по-горе, покана следва да е адресирана до съсобственика, ограничил ползването на общата вещ, да съдържа конкретно искане за предоставяне ползването или за заплащането на обезщетение и да се отнася за в бъдеще.