Решение № 886 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. София, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова в присъствието на прокурора И. В. П. като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604515 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 20.05.2024 г. по НОХД № 3922/2024 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 14-ти състав, е признал подс. Д. Д. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“, за срок от 4 (четири) години, при първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът е зачел и приспаднал от така определеното на подс. С. наказание, времето, през което същият е бил задържан фактически, по реда на ЗМВР и НПК. Разпоредил се е с веществените доказателства, като е постановил същите да останат по делото и след изтичане на сроковете за съхранение да се унищожат.

Осъдил е подсъдимото лице да заплати на частните обвинители Г. С. М. и Х. С. С. сторените по делото разноски за възнаграждение на повереник, съответно в размер на 5 000 (пет хиляди) лева и 4 000 (четири хиляди) лева, както и, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 1 426.24 лв. (хиляда 1 четиристотин двадесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), по сметка на СДВР.

Недоволен от така постановената присъда е останал упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Д. К., АК – Видин, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба, впоследствие допълнена от другия упълномощен защитник на подсъдимия – адв. А. Н., САК. В жалбата се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно завишено и несправедливо. Развиват се доводи, че СРС не е осъдил подсъдимото лице за „всяко едно от престъпленията поотделно … след което да наложи едно общо най-тежко наказание“, което се приема за грубо нарушение на закона. Сочи се, че не се разбира от присъдата, дали определеното наказание от първия съд е намалено, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, с 1/3 или не. Претендира се липса и на яснота на какво основание е приложен чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, поради което е определен и първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. Застъпва се, че не са били съобразени от първата съдебна инстанция смекчаващите отговорността обстоятелства, които се посочват. В допълнението към въззивната жалба се изтъква и, че броят и относителната тежест на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало, липсата на други противообществени прояви, неразумният срок за разглеждане на делото, трудовата му ангажираност, изразеното искреното разкаяние за извършеното и това, че полага грижи за малолетно дете, дават основание за приложение на института по чл. 55, ал.

1, т. 1 от НК. Желае се изменение на постановения съдебен акт, чрез намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване да бъде отложено, за изпитателен срок от пет години, алтернативно отмяна на присъдата, поради допуснати съществени процесуални нарушения, и връщане на делото на друг състав на СРС.

С подадената въззивна жалба с допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание на 27.08.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с жалбата с допълнение, както и с приложените материали към делото, прецени, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, с оглед и спецификата на въззивното съдебно производство при проведено първоинстанционно такова по реда на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, както и съобразно атакуваната част от присъдата на СРС.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е задължително.

В откритото съдебно заседание, упълномощеният защитник на подсъдимия Д. Д. С. – адв. А. Н., САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение, по съображенията, изложени в тях. Намира, че при индивидуализацията на наказанието, наложено на 2 подсъдимия, са били подценени от районния съд относителната тежест и значение на смекчаващите отговорността му обстоятелства, каквито се явяват чистото му съдебно минало, липсата на други противообществени прояви, неразумният срок за разглеждане на делото, който не се дължи на поведението на подсъдимия, трудовата ангажираност на С. и искреното му разкаяние. Отправя искане за изменение на първоинстанционната присъда, която намира за неправилна и незаконосъобразна, в частта относно размера на определеното на подсъдимия наказание и условията за неговото изтърпяване. Желае изменение на присъдата на първия съд, като наложеното на подсъдимия наказание да бъде намалено по размер и изтърпяването му да бъде отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

Прокурорът при СГП сочи, че наложеното на подсъдимия наказание е съобразено с предвидените в закона предпоставки за определянето му в съответния размер. Пледира присъдата на първия съд да бъде потвърдена, като правилна, законосъобразна и мотивирана.

Повереникът на частния обвинител (ЧО) Г. С. М. – адв. К. Т., САК, намира присъдата на СРС за постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че при индивидуализацията на наказанието съдът правилно е преценил отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Акцентира, че се касае за измама в особено големи размери, предвид което наложеното наказание се явява справедливо.

Претендира сторените от частния обвинител разноски за процесуално представителство пред въззивния съд. Пледира присъдата на първия съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а въззивната жалба на подсъдимия – оставена без уважение, като неоснователна.

Повереникът на ЧО Х. С. С. – адв. П. П., САК, намира присъдата на първия съд за правилна и законосъобразна. Сочи, че евентуалното приложение на условното осъждане по отношение на подсъдимото лице не би съдействало за постигане целите на генералната превенция. Сочи, че не е допустимо някой да имами друг и да му причини вреда за близо 1 000 000 лева и да не изтърпи наказанието си. Пледира за потвърждаване на присъдата на СРС и за присъждане на сторените от ЧО разноски за процесуално представителство пред въззивния съд.

Частните обвинители Г. С. М. и Х. С. С. се присъединяват към становището на поверениците си.

Подсъдимият Д. Д. С., в правото си на лична защита и на последна дума заявява, че се разкайва за стореното и желае условна присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба с допълнение, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, 3 отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Производството пред СРС е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371, т. 2 от НПК подс. С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразил е изрично съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, при наличието на направеното от подсъдимото лице самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, е дал хода на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и е приобщил, на основание чл. 373, ал. 1 от НПК, събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която, в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, първоинстанционният съд в мотивите на присъдата си правилно е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Липсват основания за корекция на този извод на СРС от страна на въззивния съд. Ето защо и настоящият съдебен състав принципно приема, че в сочената хипотеза е длъжен да приеме съществените относими факти така, както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на диференцираната процедура, в разновидността по точка втора на чл. 371 от НПК. В настоящия казус и въззивната инстанция прие, че фактите, посочени в акта на обвинението, и признати от подсъдимия, се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите, съобразно отразяването им в обвинителния акт.

Поради изложеното, въззивният съдебен състав приема, въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят, за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Пострадалият св. Х. С. С. познавал подс. Д. Д. С. от около 2011 г., покрай техен общ познат – св. Б.А.. Възприемал го като отворен човек, с познания в областта на финанси, бизнес и управление на парични потоци и проекти. Подсъдимият бил създал положително впечатление у св. С., като човек с опит, контакти и идеи. В тази връзка имали периодични срещи във времето. Обсъждали различни бизнес идеи, без реално да стигнат до реализация.

През 2015 г., подс. Д. С. споделил на св. Х. С., че е започнал работа с инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД, което се занимавало с управление на финансови активи.

Споменал, че дружеството предоставя много добри възможности за краткосрочно инвестиране на парични суми, като следвало да се вложат по-големи суми, като се взимал дивидент от 10 – 15 процента за два месеца. Лично той и Б.А. били направили инвестиция от 180 000 лв., които били взели с банков кредит и били много доволни. Подсъдимият Д. С. предложил на св. С. и той да участва, като първоначално св. С. категорично отказал. В 4 продължение на половин година, обаче, винаги когато се срещали, подс. Д. С. споделял как инвестицията си заслужава и канел пострадалия също да вложи парична сума. Въпреки това, св. С. винаги отклонявал предложенията и отказвал да се занимава с това.

На неустановена дата през м. октомври 2015 г., в заведение, находящо се гр. София, МОЛ „България“, бул. ****, се провела среща между св. Х. С. и подс. Д. С.. На срещата присъствало и неустановено лице, което подсъдимият представил само с малко име „И.“.

Посочил го като човек на отговорна позиция в дружеството „А.А.М.“ АД. Въпросното лице не казало каква точно длъжност заема. На срещата подсъдимият отново обяснил колко е изгодно да се инвестира парична сума в дейността на дружеството, както и, че вложението е сигурно и че не съществува никакъв риск. Хората, които управлявали парите, ги влагали в сигурни инвестиции в акции, облигации и други подобни, които носели голяма доходност.