Решение № 1231 от 10.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1231 гр. В., 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110109602 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска от 414 лв., като в хода на делото е допуснато изменение на размера на иска и същият се счита предявен за сумата от 392, 04 лева, от страна на ищцата Ж. Т. Р. от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. П. Н. от АК В., против ответника "Б. Е. Д. К." ООД, с ЕИК ******, представлявано от Б. К. Б., с пълномощник по делото юрисконсулт Г. И..

В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 27.09.2019 г. сключила договор за кредит с номер ***_******** с ответното дружество. По силата на договора ответникът предоставил на ищцата кредит в размер на 1500 лв., които тя се задължила да върне в период от осем месеца и 14 дни – до 23.05.2020 г., на 17 вноски, всяка от които по 99,89 лв., при годишен лихвен процент 36,79% и годишен процент на разходите от 43, 80%. В чл.5 от договора било отбелязано, че общата сума за погасяване по договора е от 1 698, 13 лв. В чл.6 от договора бил посочен погасителният план, с размер на погасителни вноски, дати на падежиране и оставаща главница. В чл.9 от договора се съдържало отбелязване, че ищцата е заявила желание за бързо разглеждане на искането й за кредит, при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия към договора за потребителски кредит, за което ищцата дължи такса от 414 лв., дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план. Ищцата счита, че клаузата на чл.9, ал.1 от договора за кредит с номер ***_******** е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, което се изразява в несъответствие между правата и задълженията на страните по договора. Ищцата твърди, че е третирана неравноправно, поемайки задължение да плати такса за бързо разглеждане на искането за кредит. Съгласно чл.10а от ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а 1 предвиденото в договора възнаграждение от 414 лв. за бързо разглеждане на искането за кредит представлявало по естеството си такова по усвояване и управление на кредита.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК била нищожна. Към датата на подаването на исковата молба ищцата заплатила изцяло на ответната страна сумата по договора, включително и таксата за бързо разглеждане. Считайки, че клаузата на чл.9, ал.1 от договора между страните е нищожна поради противоречие с добрите нрави и принципа на добросъвестността при договарянето, и по тази причина платената от нея сума е платена без основание, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 392,04 лв., представляваща сбор платени без основание недължими вноски в периода 12.10.2019 г. - 23.05.2020 г. за такса по чл.9, ал.1 от договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 27.07.2023 г. до окончателното плащане. Моли също да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. И.. В отговора се сочи, че ответната страна не оспорва, че за допълнително действие „Бързо разглеждане“ е заплатена сума от страна на ответницата, а именно сумата от 392,04 лв. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищцата, в случай че е над митималния размер, поради липсата на правна и фактическа сложност на делото.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищцата са представени следните документи в заверени копия: договор за кредит с номер ***_******** от 27.09.2019 г., сключен между страните по делото; Общи условия към договор за потребителски кредит; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и 7 бр. разписки за заплатени от ищцата в полза на ответника суми в периода 11.10.2019 г. – 17.01.2020 г., всяка от по 164 лв.

От така представените доказателства се установява, че с горепосочения договор за потребителски кредит ответната страна се е задължила да предостави на ищцата потребителски кредит в размер на 1500 лв., която сума от своя страна ищцата се задължила да върне на 17 погасителни вноски, всяка от по 99, 89 лв. Срокът на издължаването е определен на 8 месеца и 14 дни, а общата стойност на плащанията е посочен в размер на 1698, 13 лв., при годишен лихвен процент от 36,79% и годишен процент на разходите от 43, 80%. В чл.6 от договора е посочен погасителният план с конкретно посочени дати на всяка погасителна вноска, нейният размер и оставащата главница. В чл.9, ал.1 от договора се съдържа клауза, гласяща, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия, като паричната дума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 414 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. В чл.9, ал.3 от договора е посочен погасителният план с включени в 2 плащанията на всяка погасителна вноска суми за бързо разглеждане на искането за кредит, както и сума за динамично плащане, договорена в чл.9, ал.2 от договора. Така всяка погасителна вноска е посочена в размер на 164 лв., а общото задължение по кредита в размер на 2788 лв. В т.7.3 от Общите условия на договора за потребителски кредит е уговорено, че при заявено искане за бързо разглеждане на заявката за кредит искането за кредит се разглежда в срок до два часа в рамките на работното време на ответното дружество, считано от момента на постъпване на искането за кредит, а в случаите когато искането постъпи в извънработно време, или в неработен ден, се допуска забавяне в обработката, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането в срок до два часа на от началото на първия следващ работен ден. Ищцата изпълнила изцяло задълженията си по сключения договор за кредит, като включително заплатила и таксата за бързо разглеждане на искането на кредит, заплащайки съответна сума с всяка погасителна вноска.

Горепосочените обстоятелства съдът приема за установени по делото с категоричност от представените от ищцата писмени доказателства, като същите не са оспорени от ответника в подадения отговор на исковата молба. Предвид установените по делото факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи:

Към сключения между страните договор за кредит са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото договорът, съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК се характеризира като потребителски такъв, а ищцата има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК. Също така в случая са приложими и разпоредбите на Закона за защита на потребителите, доколкото ищцата има качеството на потребител и съгласно пар.13, т.1 от ДР към ЗЗП. Относно клаузата на чл.9 от сключения между страните договор за кредит с номер ***_******** от 27.09.2019 г., съдът счита, че същата е неравноправна и по тази причина нищожна, като противоречаща на добрите нрави. С посочената клауза е уговорено, че ищцата дължи допълнителна сума на ответното дружество за бързо разглеждане на искането за кредит. По същността си разглеждането на искането за кредит представлява дейност по усвояване и управление на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Нарушавайки въпросната разпоредба с клаузата на чл.9 от договора, е нарушено изискването за добросъвестност и се стига до неравновесие между правата и задълженията на кредитора потребителя, защото въпросната клауза е обременяваща за ищцата, без тя да получава насреща някаква допълнителна услуга, за която на кредитора е позволено да събира такси. Също така е видно, че клаузата на чл.9 от договора за кредит не е уговорена индивидуално. Предвид обстоятелството, че тя препраща към Общите условия на договорите за потребителски кредити на дружеството, които очевидно се прилагат към всички потребители, не може да се счете, че тя е индивидуална клауза. Ето защо въпросната клауза следва да се счете за нищожна на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

По делото е безспорно установено, че ищцата е заплатила сума за бързо разглеждане на 3 искането й за кредит от 392,04 лв. Тази сума е платена без основание и е недължима към ответното дружество, предвид нищожността на клаузата на чл.9 от договора за кредит.

Предвид гореизложеното и считайки исковата молба за основателна и доказана, съдът счита, че същата следва да се уважи, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 392,04 лв., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 25.07.2023 г. до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лв. и заплатена държавна такса от 50 лв. От ответната страна е депозирано заявление за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът счита възражението за неоснователно, доколкото възнаграждението е ориентирано към минимален размер, дължим в производства от подобен вид.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА "Б. Е. Д. К." ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.

С., р-н И., ул. „Н.“, № **, ЕТ.**, представлявано от Б. К. Б., с пълномощник по делото юрисконсулт Г. И. ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Т. Р. , с ЕГН ********** от гр. В., със съдебен адрес гр. В., ул. „Ц. О.“ № **, ЕТ. **, офис №** СУМАТА от 392,04 лв. (триста деветдесет и два лева и четири стотинки), считано от 25.07.2023 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА "Б. Е. Д. К." ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.

С., р-н И., ул. „Н.“, № **, ЕТ.**, представлявано от Б. К. Б., с пълномощник по делото юрисконсулт Г. И. ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Т. Р. , с ЕГН ********** от гр. В., със съдебен адрес гр. В., ул. „Ц. О.“ № **, ЕТ. **, офис №** направените по делото разноски в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4