Решение № 83 от 23.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Ямбол, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330102668 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Е. П. И. и А. И. И., двамата от гр. С., допълнително уточнена, против Р. М. С.-П. от гр. С., в която се твърди, че на 26.09.2007 г. във връзка със сключен от ищците договор за банков кредит от 26.09.2007 г., ответницата е съставила нотариален акт за договорна ипотека върху имот, собственост на ищците, извършвайки престъпление-измама. Причинила им е вреда с противоправно поведение, изразяващо се и във виновно неизпълнение на задълженията си като ***, като не е прочела пълния текст на акта –относно учредяване на ипотека върху имота, за която ищците са научили едва на 20.05.2011 г., тъй като не им е предала екземпляр от документа при издаването му. На 26.09.2007 г. и на 27.09.2007 г. ищците са заплатили на *** суми общо от 840 лв., които следва да им върне, тъй като са ощетени с плащането им. Поради това се иска осъждането на ответника да заплати на ищците тази сума поравно като обезщетение за имуществени вреди.

В с.з. искът се поддържа.

Ответницата чрез процесуалния си представител оспорва исковете като неоснователни. Възраженията си основава на фактите, че не е осъществен деликт, както и че е настъпила погасителна давност за вземането на ищците. Не се явява в с.з.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че по нот.дело № *** г. на *** Р. М. С. е издаден нотариалният акт за 1 учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № *** том *** рег.№ ***, дело №*** от 26.09.2007 г., вписан в служба по вписванията на 27.09.2007 г., копие от който е представено по делото. В него е посочено предоставянето от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на Е. П. И. на кредит в размер на 75 000 евро по договор на банков кредит от 26.09.2007 г., за обезпечаване на който ищците са учредили ипотека върху три собствени недвижими имоти. В нотариалния акт е удостоверено, че актът е прочетен на страните и след одобрението е подписан от тях и ***.

Не е спорно по делото и че ищците са заплатили на *** нотариални такси общо от 840 лв. на посочените в исковата молба дати.

Не е спорно сключването преди това на посочения в исковата молба Договор за банков кредит от 26.09.2007 г. между ищците и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Видно от документа, като обезпечение са записани два недвижими имота, без посочения на първо място в гореописания нотариален акт-жилище в гр.С., с административен адрес бул.***.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Исковете за обезщетение на имуществените вреди срещу ответника са неоснователни. На основание чл. 154 ал.1 от ГПК ищците следваше да докажат с пълно доказване твърдените от тях релевантни факти по спора, съобразно дадените от съда указания с доклада по делото.

Такова обаче не е проведено от тях.

От представените документи не се установява, че нотариусът е извършил деянието, описано в исковата молба- умишлена измама, нито че твърдените имуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с това деяние. Не е доказан и противоправният характер на деянието, представляващо престъпление, за което е предвидено наказание в НК.

Не е налице установяване на фактите-елементи от престъпния състав- от наказателен съд, в който случай по силата на чл. 300 от ГПК биха били безспорно установени за гражданския съд, доколкото влязлата в сила присъда е задължителна за него. Не е установено престъпно деяние измама и по реда на чл.124 ал.5 от ГПК- чрез предявяване на иск за установяване на престъпно обстоятелство. Не са представени доказателства и по настоящото дело за описаното в исковата молба поведение на ответника- че е въвел ищците в заблуждение, като не е прочел съдържанието на нотариалния акт пред тях, по-конкретно в частта относно имота, който не фигурира в договора за банков кредит като обезпечение. Напротив, в нотариалния акт е удостоверено прочитането му на страните. Основателни са доводите на ответника, че в тази си част нотариалният акт представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и се ползва с материална доказателствена сила, която ищците е следвало да оборят надлежно. Твърденията им обаче нямат характер на доказателство, а подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства. Не е доказано и че *** е укрил нотариалния акт. Касае се отново само за твърдения на ищците, които подлежат на самостоятелно доказване. Това че са получили копие през 2011 г. не означава недвусмислено, 2 че е налице укриване.

Не може да се приеме и че твърдяната измама е факт, без осъществяването на който не биха настъпили вреди, изразяващи се в заплащане на нотариални такси. За учредяването на ипотека върху вторите два имота по нотариалния акт ищците са изразили съгласие и в договора за кредит и няма основание да оспорват дължимостта на таксите за ипотеката върху тях. Таксите са дължими съобразно правилата за нотариална дейност, съдържащи се в Глава седма на ЗННД, и получаването им от *** не е неправомерно действие.

Т.е. по делото не се установи фактическият състав на непозволеното увреждане. Поради това не се поражда отговорността за заплащане на обезщетение за вреди.

Възраженията, изложени в отговора на исковата молба от ответната страна за защита срещу иска, относно настъпила погасителна давност, се приемат от съда за основателни.

Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл.114 ал.1 давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.3 за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.

В случая от 2007 г., съответно от 2011 г., когато ищците твърдят, че са узнали за включването в нотариалния акт за ипотека на още един имот, извън уговореното с договора за кредит обезпечение, е изтекъл многократно по-дълъг срок от общата петгодишна давност.

Твърденията на ищеца в с.з., че е научил преди година от ***, че се касае за престъпление измама, нямат отношение към давността, доколкото узнаването на правната квалификация на дадено деяние, не е равнозначно на откриване на дееца по смисъла на закона, нито твърдението е доказано.

Тъй като исковете са неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.

При този изход от делото ответницата би имала право на разноски, но не са представени доказателства за направени такива, нито има искане за присъждане.

Ето защо ЯРС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. П. И. и А. И. И., двамата от гр. С., бул.***, против Р. М.

С.-П. от гр. С., ул.*** искове- да бъде осъдена ответницата да им заплати сумата от 429,49 евро (равностойни на 840 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред ЯОС.

Съдия при Районен съд – Я: _______________________

3