Решение № 27 от 23.04.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Свищов, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Административно наказателно дело № 20264150200064 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Е“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.**, представлявано от управителя Т.И.Д. срещу ЕФ с № 8506865226, с който на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Жалбоподателят сочи, че електронният фиш е издаден за установено от АПИ нарушение на 19.12.2023 г. в 11:12 часа, изразяващо се в движение на процесното ППС по определен път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото ППС частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, понеже за него имало тол декларация за преминаването, но заплатената категория е била за по-малка измерената.

Жалбоподателят твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон по следните съображения:

Към датата на установяване на нарушението (заснемането) не била налице правна норма, която дава право на наказващия орган да го издаде.

Посочва, че съгласно предвиденото в чл.39, ал.4 от ЗАНН възможността да се издаде електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, които са установени и заснети с техническо средство е обвързана с изричното изискване това а е предвидено в закон. Според него към датата на нарушението – 19.12.2023 г. – такава законова възможност не е съществувала за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Излага, че тогавашната редакция на чл.

189ж, ал. 1 ЗДвП е допускала издаване на електронен фиш само за нарушения по чл. 179, ал. 3, установено и заснето по чл.167а, ал.3от ЗДвП. Допълва, че последваща законодателна промяна в сила от 13.02.2024 г. вече допуска издаване на електронен фиш и за нарушения по чл. 179, ал. 3–3б ЗДвП, което е аргумент в посока на това, че преди влизането в сила на тази разпоредба, това 1 е било невъзможно.

На следващо място, жалбоподателя твърди, че връчения електронен фиш е издаден в нарушение на срока по чл.34 от ЗАНН. Акцентира че специалната процедура за санкциониране с издаване на електронен фиш цели осъществяване на ускорено производство по ангажиране на административнонаказатена отговорност и че неприлагането на чл.34 от ЗАНН би създало възможност за бездействие от страна на наказващия орган.

Посочено е, че началото на производството се поставя със заснемане на нарушението и дава начало на производството, обяснява същината на електронното заявление, като заявява че регламентирания в закона електронен фиш е аналог на наказателно постановление. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставяне на АУАН. Поради липса на специална уредба предвидена за сроковете във връзка с издаване на електронен фиш, жалбоподателя сочи че е приложима общата. Описва с жалбата че заснемането на нарушението има функцията на АУАН, а електронния фиш на НП, което водило до извода че срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на административнонаказателното производство започва да тече от заснемането на нарушението с техническото средство, което в случая е на 19.12.2023г. Също така , на следващо място е изложиш, че издадения електронен фиш е съставен на 18.06.2024г., след изтичане на посочените в чл.34 от ЗАНН срокове за това.

На трето място, жалбоподателят твърди още, че наложената санкция е непропорционална , като се позовава на решение на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което изискването за пропорционалност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, не допуска национална уредба, която предвижда санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата, свързани със задължението за предварително заплащане на такса за ползване на пътна инфраструктура, независимо от тяхната тежест и характер, включително и когато е предвидена възможност за заплащане на компенсаторна такса. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло обжалвания електронен фиш и претендира разноски. С изрична молба, жалбоподателя заявява,че поддържа всички съображения по жалбата, взима становище по същество.

Наказващият орган АПИ, чрез юрисконсулт Х.К. е представил писмена защита, в която, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли да се приеме, приложената справка „История на обработка. Моли съда да постанови решение с което да приеме процесния електронен фиш

№8506865226 за правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Посочва, че електронният фиш е издаден от компетентен орган, по утвърден образец и съдържа всички изискуеми реквизити.

Представляващия наказващия орган, твърди че при издаване на електронния фиш е спазена процедурата за ангажиране на административнонаказателна отговорност на дружеството. Посочва се, че съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3б, установено и заснето от електронната система, може да се издаде електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, като по отношение на този фиш се прилагат и разпоредбите на чл.

189, ал. 10 ЗДвП. Като допълнителен текст се сочи чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП, 2 според който длъжностните лица могат да съставят актове и да връчват електронни фишове и за нарушения по чл. 179, ал. 3–3в, от което се прави извод, че законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш не само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, но и за нарушения по чл.

179, ал.3а от ЗДвП, като сочи съдебна практика. Като допълнителен аргумент се сочи чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, който предвижда възможност собственикът да се освободи от отговорност при представяне на декларация след връчване на акт или електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3–3б, както и разпоредбите на чл. 167а, ал. 3 и ал. 4 ЗДвП, които уреждат създаването на доклади и издаването на електронни фишове за тези нарушения. От това извежда, че е налице изрична правна уредба относно връчването и анулирането и влизането в сила на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Поддържа се, че щом законодателят урежда тези елементи, той предвижда и самото издаване на електронния фиш. Посочва още, че правните норми следва да се тълкуват систематично, като част от единна правна система, а не изолирано, поради което чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП следва да се разбира във връзка с останалите разпоредби. На следващо място сочи, че са Неоснователни твърденията в жалбата за неспазване на давностните срокове, като се сочи, че процесното нарушение е от 19.12.2023 г., а електронният фиш е подписан на 10.01.2024 г., т.е. в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Допълва, че давностния срок по Наказателния кодекс също не е изтекъл, тъй като са налице действия прекъсващи давността. Конкретизира, че в случая следва да се приложат правилата за давността на наказателно преследване, съгласно чл.80 и чл.81 от НК. В писмената защита също се поддържа, че административното нарушение е безспорно доказано от събраните по делото доказателства - на 19.12.2023 г. в 11:12 ч. товарното ППС е било засечено в обхвата на платената пътна мрежа без да е заплатена изцяло дължимата тол такса, като е установено несъответствие между декларираната и реално измерената категория на превозното средство. Вместо категория за състав с 5 оси е била подадена декларация за ППС с 2 оси, поради което е налице частично неплащане на дължимата такса. Излага се, че за този вид ППС по закон се дължи тол такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, а незаплащането , включително при невярно декларирани данни, съставлява административно нарушение. Посочва се, че нарушението е установено чрез електронната система за събиране на пътни такси, като докладът и статичните изображения имат доказателствена сила относно регистрационния номер, датата, часа, мястото и движението на ППС. Според защитата собственикът на ППС е нарушил задължението си да не допуска движение на ППС по платената мрежа без надлежно изпълнение на задълженията по установяване и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, поради което, правилно била наложена предвидената имуществена санкция. Представителя на наказващия орган заявява, че са неоснователни твърденията че е нарушен принципа на пропорционалност, предвид законодателството на ЕС. Сочи се, че съгласно чл. 9а от Директива №1999/62, държавите членки следва да установят подходящ контрол и да определят система от санкции, приложими при нарушение на националните разпоредби. Санкциите, следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като пропорционалността не следва да се разглежда отделно от останалите две функции. Описва правото на държавите членки да определят кои случаи да приемат за нарушения, както и 3 санкциите за тях. Коментира преследваната от Директива 1999/62/ЕО цел.

Коментирано е нарушението, като се изтъква че не са представени доказателства да се отличава с по-ниска обществена опасност. Описани са характеристиките на нарушението и обществените отношения , които засяга.

Поддържа се, че задължението за заплащане на пътни такси е еднакво за всички и че недопустимо е установено нарушение да остане без санкция, тъй като това би довело до липса на защита на обществените отношения и до неизпълнение на целите на наказанието, включително превенция и възпиращ ефект. Моли съдът да постанови решение с което да приеме атакувания електронен фиш като правилен и законосъобразен и да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по отношение на жалбоподателя и претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено: С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506865226, на „Е“ ЕООД с ЕИК * със седалище гр.**, представлявано от С.Д.Щ. е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за това, че на 19.12.2023г., в 11:12 часа, е установено нарушение

№ 0CDC45E38C3A7F2DE063041F160A253C, с ППС Ф, регистрационен номер *** с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI E, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Свищов, за движение по път I-3 км 25+271, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС, частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1. т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, с което е нарушен чл.102, ал.2 от ЗДвП, и санкцията е наложена на основание чл. 187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал. 3б от ЗДвП.

Нарушението е установено с устройство № 40202, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 25+271.

Видно от снимковия материал, приложен към електронен фиш от електронната система на 19.12.2023 г., в 11:12:23 часа, е заснет ППС с рег. № ***, като от справката за собственост се установи, че същото е собственост на дружеството жалбоподател „Е“ ЕООД. Видно е, и че дружерството е със законни представители – С.Щ., Т.Д. и Н.Щ.

Видно от представената по делото обратна разписка, електронният фиш е връчен на 03.02.2026г.

От приложената справка от История на обработка на Нарушение № 8506865226 е видно, че едва на 05.01.2026г. издаденият електронен фиш е изпратен за връчване, връчен е на 03.02.2026г. Видно от справката е още, че на датата 10.01.2024г. е отразено, че е подписан с квалифициран електронен подпис от съответното длъжностно лице самият електронен фиш.