Определение № 1194 от 15.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1194 гр. София, 15.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Частно касационно търговско дело № 20248003902676 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ЗАД „ ОЗК- Застраховане“, АД, гр. София срещу определение № 305 от 17.09.2024 г. по в.т.д. № 157/2024г. на Пловдивски апелативен съд.

Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното :

С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е допълнил постановеното от него решение по делото в частта му за разноските, като е присъдил на адв. Д. Т. по реда на чл.38,ал.2 ЗА възнаграждение и за процесуалната защита пред него на Д. А. и Ц. А., като по отношение на другите две ищци е изменил решението в същата част. За да постанови този резултат, съдът след съобразяване на разгледаните от него жалби и уважените им части, подробно и с изведени изчисления е извършил преценка за това, че възнаграждение, съобразно отхвърлената жалба на противната страна се дължи за всеки един от ищците по спора за защитата им от процесуалния представител пред втората инстанция, в това число и на Д. А. и Ц. А., съобразно отхвърлената жалба против решението на първостепенния съд в частите, с които са им присъдени обезщетения над необжалваната от застрахователя част.

Частният жалбоподател е преповторил искането направено и пред 1 въззивният съд. След пространно възпроизвеждане на диспозитивите на съдебните актове е поддържал, че счита, че за процесуално представителство на ищците по спора Ц. А. и Д. А. не се дължи възнаграждение на адв.Т., доколкото подадената от тях жалба била отхвърлена изцяло. Страната е развила и доводи за това, че след като е преценено че на тях им се дължат разноски и на него му се следват такива, съразмерно отхвърлената жалба на двамата посочени по-горе ищци, като е пресметнал това възнаграждение за всеки един от тях и е поискал настоящата инстанция да го присъди.

Доводите са правно необосновани.

Разноски се дължат винаги по съразмерност при неоснователна жалба на противната страна, която е отхвърлена, независимо от това дали жалбата на страната търсеща разноски е уважена или не, поради това, че в обжалваната от жалбоподателя част, същият е сезирал неоснователно съда и следва да понесе разноските за това.

В случая, с искането си за изменение на съдебното решение, в частта му за разноските, настоящият жалбоподател е искал намаляване на присъденото възнаграждение на адв. Т. само за представителство на малолетните И. и Е. и именно това е разгледал въззивният съд с обжалваното определение, а противната страна е искала изменение и допълване за всички ищци. След като липсва искане за присъждане на разноски по отношение на отхвърлената жалба на другите двама ищци, правилно съдът не е присъдил такива на застрахователя. Претенцията за разноски следва да бъде предявена, респективно в хипотеза на чл.248,ал.1 ГПК следва да бъде поискано изрично изменение на решението и в тази част по отношение дължимото, съобразно отхвърлените жалби и на другите двама въззивници. Липсата на такова искане установява удовлетвореност по отношение на решението в обсъжданите му части, като настоящата инстанция няма дискреция да присъжда за първи път разноски за възивното производство, тъй като предмет на разглеждане е единствено правилността на постановения от въззивния съд и обжалван съдебен акт.

След подробните и обстоятелствени мотиви на въззивният съд, който е мотивирал изводите си и чрез представяне на математическия израз довел до получения резултат, общо направените оплаквания, разгледани по-горе не променят извода, че страната не е отчела правилно приложение на правилото, че разноски се дължат съобразно изхода на спора, чрез съпоставяне на уважената, респ. отхвърлена част спрямо целия защитават интерес. По тези мотиви страната, както се посочи не е изложила адекватни оплаквания, нито е предложила други стойности, различни от присъдените.

С оглед изложеното се налага извод че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 305 от 17.09.2024 г. по в.т.д. № 157/2024г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3