Решение № 1364 от 29.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1364 гр. Пловдив , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20215330104666 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. С. А., ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2755,10 лева, представяваща главница по договор за потребителски кредит от ***** г., сключен между ищеца и „Банка ДСК“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „ОТП Факторинг Бълагрия“ ЕАД, а след това от „ОТП Факторинг Бълагрия“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 17032/2011 г. по опис а на Районен съд Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № ***** г. по описа на *******, с район на действие – Окръжен съд ****.

В исковата молба се твърди, че на 05.10.2011 г. против длъжника било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 17032/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 2755,10 лева – главница по договор за потребителски кредит от ***** г., 1451,57 лева – лихва за периода 1

29.06.2009 г. – 05.10.2011 г., ведно със законната лихва от 05.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането. На 04.04.2012 г., въз основа на издадения изпълнителен лист, по искане на „Банка ДСК“ ЕАД било образувано изп. дело № ***** г. по описа на ****** с район на действие ************. На *******г. на ищеца лично била връчена Покана за доброволно изпълнение, към която била приложена издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която същият не подал възражение, респ. влязла в сила. На **** г. като взискател по делото бил конституиран „ОТП Факторинг България“ ЕАД въз основа на договор за цесия от **** г., но не били представени доказателства по изпълнителното дело за осъщественото прехвърляне на вземането. По посоченото изп. дело не били извършвани и искани действия по изпълнението. На ***** г., с постановление, изпълнителното дело били прекратено, като на същата дата било образувано ново изпълнително дело при ****** № ***** г. Извършените изпълнителни действия по новообразуваното изпълнително дело били следните: молба за образуване на изпълнително дело от ***** г. и наложен запор на банковата сметка на ищеца на ***** г. Междувременно, на ***** г., по изп. дело постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституиране като взискател въз основа на договор за цесия, сключен на ******г. с „ОТП Факторинг България“ ЕАД, но към молбата за конституиране не били връчени уведомления за извършените за извършената втора цесия до длъжниците. На ***** г., преди ответникът да бъде конституиран като взискател, от негова страна били поискани изпълнителни действия. На ******г., ответникът бил конституиран като взискател в производството. Поради изложените хронологически събития, ищецът възразява, че вземането към ответника е погасено по давност. Възразява и че доколкото на ищеца не са изпратени уведомления за извършените цесии, то поисканите и извършени действия от правоприемниците на „Банка ДСК“ ЕАД по изпълнителното дело не са произевели действие.

Поради разноски. изложеното предявява исковата претенция.

Претендира

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който се оспорва основателността на предявената искова претенция. Признава се, че на ******г. между ищеца и 2

„Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит. Поради неизпълнение на задълженията на ищеца, срещу него е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.д. № 17032/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив, въз основа на които било образувано изпълнително дело № ***** г. по описа на *******, рег. № *****. Излагат се доводи, че „ОТП Факторинг“ ЕАД е прибило вземането въз основа на сключен договор за цесия с „Банка ДСК“ ЕАД, а на ***** г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между „ОТП Факторинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с предмет – процесното вземането, като ответникът бил упълномощен да съобщи на длъжниците цесията. Излагат се съображения, че към момента на образуване на изп. дело № **** г. по описа на ЧСИ ******* е било в сила ППВС 3/1980 г., съгласно което: „Погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес“. Посочените постановки са изгубили силата си, съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2015 г., но от момента на неговото приемане – 26.06.2015 г. Посочва се, че дори да се приеме, че изпълнителното дело се е прекратило на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, то следва да се изследва въпросът кога е настъпило основанието за прекратяване. Възразява се и че когато по изп. дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по 3 издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал.

1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, липсва и необходимост от предявяване на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК.

Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесните вземания произтичат от правоотношение по предоставяне на договор за потребителски кредит, обезщетение за забава за периода 29.06.2009 г. – 05.10.2011 г., законна лихва от 05.10.2011 г. Предвид изложеното за вземането за главница релевантен е петгодишен период от време съгласно чл. 110 ЗЗД. Следва да се отбележи за пълнота, че разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение в случая, макар и влизането в сила на заповедта за изпълнение да създава последици близки до тези на влязлото в сила съдебно решение (преклудиране на правото на длъжника да навежда възражения във връзка с недължимост на вземането, съществували преди влизане в сила на заповедта). В тази връзка, то може да се формулира становище, че влязлата в сила заповед за изпълнение създава сила на пресъдено нещо, аналогична на тази на влязло в сила съдебно решение. Според трайната практика на ВКС обаче, този стабилитет на заповедта не може да се приравни ( да бъде тъждествен ) на силата на пресъдено нещо, поради което и срокът за погасяване на вземането по давност не е петгодишен на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД. С петгодишен 4 давностен срок се погасяват само вземанията, които са били предмет на установяване в рамките на същинско двустранно спорно исково производство, какъвто настоящият случай предвид липсата на предявяван иск по чл. 422 ГПК, не е ( в този смисъл- решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, решение № 42/26.02.2016 г., по гр.д. № 1812 по описа за 2015 г. IV г.о., решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д. 98/2012 г. на ВКС, II т.о. и ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което приравнява заповедното производство на производствата по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.) относно последиците, свързани с давността ).

Видно от приобщената справка от деловодната програма на Районен съд Пловдив /л.61/, за събиране на процесните вземания е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 17032/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив, по което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 11471/07.10.2011 г. и изпълнителен лист от 10.10.2011 г., с който е разпоредено ищецът и лицето Н. А. К. да заплатят на „Банка ДСК“ АД солидарно следните суми: 2755,10 лева, дължима по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от *****г. и 1451,57 лева – лихва за периода от 29.06.2009 г. – 05.10.2011 г., ведно със законната лихва от 05.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

По молба на „Банка ДСК“ АД от **** г. /л.65/, с Разпореждане от**** г.

/л.69/ е образувано изп. дело № **** г. на *****, рег. № ****, с район на действие – Окръжен съд*****, за принудително събиране на сумите, обективирани в ИЛ от 11.10.2011 г. ( л. 66).

Издадената заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК е връчена на ищеца в качеството му на длъжник по образуваното изпълнително дело с покана за доброволно изпълнение, връчена на 18.06.2012 г., респ. същата е влязла в законна сила на 03.07.2012 г.

С договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от ***** г. /л.108111/, „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило на „ОТП Факторинг“ ЕАД процесното вземане. Поради изложеното, с Разпореждане от 28.08.2012 г. по изп. дело № **** г. на *****, на мястото на „Банка ДСК“ ЕАД е конституиран като 5 взискател „ОТП Факторинг“ ЕАД.

С Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 16.01.2018 г. по изп. дело № *** г. на ****** /л.148/, в сила от 07.02.2018 г., е прекратено изпълнителното производство.

По молба на „ОТП Факторинг“ ЕАД вх. № ***** г. /л.155-156/, е образувано изп. дело № **** г. на *****, с район на действие – Окръжен съд ****.

С Разпореждане № 1558/05.10.2020 г. по описа на *****, с район на действие – Окръжен съд **** /л.225/, по изп. дело № ***** г., на мястото на „ОТП Факторинг“ ЕАД е конституиран като взискател ответникът – „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

С оглед наведените от ищеца твърдения и оспорвания, спорът по делото се концентрира около това погасени ли са по давност процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране. За да се отговори на спорния въпрос, следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение се прие, че указанията, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за 6 извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.