Решение № 7560 от 13.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7560 гр. София, 13.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110163011 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. И. М. и С. Г. М. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 47871/2022 г. по описа на СРС Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответниците, както следва:

- Срещу А. И. М. за сумите от: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 153,82 BGN (сто петдесет и три лева и 82 стотинки) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 01.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 18.08.2022 г. в размер на 29,90 BGN (двадесет и девет лева и 90 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 6,56 BGN (шест лева и 56 стотинки) за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 18.08.2022 г. в размер на 1,30 BGN (един лев и 30 стотинки), държавна такса в размер на 6,25 BGN (шест лева и 25 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 12,50 BGN (дванадесет лева и 50 стотинки);

- срещу С. Г. М. за сумите от: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 461,46 BGN (четиристотин шестдесет и един лева и 46 стотинки) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 01.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 18.08.2022 г. в размер на 89,69 BGN (осемдесет и девет лева и 69 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 19,69 BGN (деветнадесет лева и 69 стотинки) за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., мораторна лихва за периода 1 от 01.10.2019 г. до 18.08.2022 г. в размер на 3,89 BGN (три лева и 89 стотинки), държавна такса в размер на 18,75 BGN (осемнадесет лева и 75 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 37,50 BGN (тридесет и седем лева и 50 стотинки).

В законоустановения срок длъжниците са подали възражение срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Претендира вземанията от ответниците в условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността на имота, като сочи, че те са разпределени, както следва: 3/12 части за А. И. М. и 9/12 части за С. Г. М.. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.

Претендира разноски.

В срочно подадени отговори ответниците оспорват предявените искове. На първо място оспорват основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира вземанията, като отричат наличието на облигационна връзка между страните. В случай на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на евентуалност правят възражение за погасителна давност на част от претендираните суми. Сочат, че не са налице предпоставки за присъждане на лихви за забава, както и за цена на дялово разпределение. Признават фактите и обстоятелствата, посочени в поставените към вещите лица въпроси от ищеца. Претендират разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че отчитането и разпределянето на топлинната енергия в процесния период е извършено според действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

С оглед изразеното от ответниците в отговорите на исковата молба във връзка 2 исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 21.01.2023 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 16.03.2023 г. без възражения от страните.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 26.06.1991 г., се установява, че процесният имот, а именно: ап. 9, находящ се в гр.

София, ж.к. Дружба 1, бл.27, вх.А, ет.2, е придобит от: Руска А.ова М. /1/3 ид. част от имота или 4/12 ид. части от имота/, от една страна, и от ответниците А. И. М. и С. Г. М.

/2/3 ид. части от имота или 8/12 ид. части от имота – по 4/12 за всекиго от тях/, от друга страна. От приетото удостоверение за наследници на Руска А.ова М. се установява, че след смъртта й, настъпила на 03.11.1997 г., същата остава двама наследници по закон – ответника А. И. М. /син/ и Николай И. М. /син/. Двамата наследници по закон наследяват притежаваната от наследодателката част от процесния имот, като всеки от тях наследява 2/12 ид. части от имота. От приетия по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 122, том III, рег. № 2762, нот. дело № 476/2018 г. по 3 описа на нотариус Йонко Литовски с район на действие СРС, се установява, че на 10.08.2018 г. ответниците А. И. М. и С. Г. М. са признати за собственици на основание давностно владение на 1/6 част от процесния недвижим имот /частта, припадаща се на наследника на Руска А.ова М. - Николай И. М., брат на ответника/. Така всеки от двамата ответници е признат за собственик на основание придобивна давност на още по 1/12 ид. част от процесния имот. Прибавена към вече притежаваните от всекиго от тях ид. части се налага извод, че ответниците са съсобственици на процесния имот при права, както следва: А. И. М. е съсобственик на 7/12 ид. части от процесния имот, а С.

Г. М. – на 5/12 ид. части на процесния имот. Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците са собственици на процесния имот в процесния период съобразно посочените от съда квоти, респ. потребители на топлинна енергия.

Посочвайки различни квоти на съсобственост, ищцовото дружество е достигнало до грешен извод относно правата на ответниците в съсобствеността.

Ответниците изрично сочат, че в случай на основателност на исковете, не оспорват, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 01.09.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.