Определение № 108 от 21.02.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. ***, 21.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от НДН Въззивно частно гражданско дело № 20251300500032 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 212/09.01.2025г на „ ***“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище в гр.***, срещу което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №1433/25.10.2024г. по ч.гр.д.№2562/2024г. на РС *** срещу Определение №2390/06.12.2024г. по ч.гр.д.№2562/2024г. по описа на РС ***, с което е оставено без уважение възражението на длъжника по чл.414 а, ал.3 ГПК за недължимост на разноските. Излага се, че същото определение е необосновано, че мотивите са кратки и неясни, и не почиват на представените в заповедното дело доказателства.Твърде си, че жалбоподателят не е дал повод за предявяване на вземането по съдебен ред, поради което и не дължи разноски в производството.

Иска се отмяна на обжалвания акт и обезсилване на издадената заповед в частта на разноските.

Кредиторът „***“ ЕАД е подал отговор с едноседмичния срок, в който се поддържа неоснователност на жалбата, като се излага, че за вземанията, предмет на заповедта е издадена фактура, че задълженията за неустойка произтичат от подписания договор, а не от издаването на процесната фактура, както и че при прекратяване на договора от страна на абоната, същият е наясно с точния момент на прекратяване и не е необходима покана за плащане. Поддържа се , че длъжникът е знаел за задължението си за 1 неустойка и макар да не е получил фактура, същият е могъл да заплати задължението си преди образуване на заповедното производство.

Съставът на *** намира, че частната жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на вторите, съгласно чл.413, ал.1 ГПК, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е и основателна.

Безспорно е, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1433/25.10.2024г. по ч.гр.д.№2562/2024г. на РС ***, с която е разпоредено „ ***“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище в гр.***,да заплати на „***“ ЕАД сумите 261.82 лева неустойка по договор М 7153479/31.08.2023г. и 15.42 лева мораторна лихва за периода 22.03.2024г. 20.10.2024г., ведно със законна лихва от 21.10.2024г до окончателното изплащане. Заповедта е връчена на длъжника на 30.10.2024г. , и от същия е подадено възражение №13226/08.11.2024г., че е изпълнил частично задължението с приложено платежно нареждане, и че не дължи разноски ,тъй като не е дал повод за предявяване на вземането. Изложено е от длъжника, че при прекратяване на договора през м.март 2024г. му било съобщено, че ще бъде издадена фактура за дължимите неустойки. До момента на получаване на заповедта не му била известна сума, не е уведомен за издавана фактура, нито за банкова сметка , по която да я плати.

Видно от платежно нареждане PL4100597/08.11.2024г. , по ч.гр.д.2562/24г на ВРС са внесени 277.24 лева, представляващи 261.82 лева неустойка и 15.42 лева мораторна лихва по заповедта.

Със становище в процедурата по чл.414а ГПК, кредиторът е заявил, че е получил плащането, покриващо неустойката и мораторната лихва.

Спорен е останал въпроса за разноските, посочени в заповедта.

Длъжникът се е позовал на разпоредбата на чл.414а, ал.3 ГПК, поради което следва да се даде отговор на въпроса дали същият с поведението си е дал повод за предявяване на иска. Предвид обстоятелството, че се касае за заповедно производство, по което за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е необходимо подаването на заявление, 2 като текстът не съдържа изискване за представяне на доказателства за установяване на вземането, в случаите, в които не се касае за потребителски договор, и такива не са представени и в настоящия случай.

С подаване на възражение от длъжника обаче, е видно, че вземането е спорно, поради което е необходимо установяването му по безспорен начин, което в общия случай става в последващото исково производство по чл.422 ГПК.

В случая безспорно е извършеното плащане на вземанията, предмет на заповедта, в процедурата по чл.414а ГПК, обезсилването на заповедта в тази част, поради което не е допустимо предявяването на иск по чл.422 ГПК само за разноските - т.10в на ТР 4/2014г. по т.д. 4/2013г на ОСГТК ВКС.

Спорът следва да се разгледа в настоящото производство по реда на чл.274 и сл. ГПК. С ТР 6/2017 от 15.01.2019г. по т.д.№6/2017г. ОСТГК на ВКС приема, че разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК представлява особено правило по смисъла на чл. 278, ал. 4 ГПК и въвежда съществено отклонение от една от характеристиките на ограничения въззив, а именно това, че въззивният съд решава спора само въз основа на доказателствата, събрани от първата инстанция. Възможността делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения е основен белег на пълното (същинско) въззивно обжалване, позволяващо да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първоинстанционния съд, но и тези, допуснати от страните.

Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

В случая кредиторът като страна, която претендира вземането , ведно с разноските, следва да докаже положителните факти и обстоятелства, които твърди и от които черпи изгодни правни последици: наличието на облигационно правоотношение, както и наличието на задължение, което се твърди , че не е изпълнено, падежа и размера на същото. Видно, че от кредитора със становището в производството по чл.414а ГПК, доколкото с възражението на длъжника е възникнал спора по отношение на претенцията за разноски, не са представени доказателства за посочените обстоятелства, нито 3 такива са представени с отговора на частната жалба. По делото липсват данни за поетите задължения от страните, уговорената неустойка и размера на същата, фактурата , която се твърди , че е издадена от кредитора, за да бъде обоснован извода, че с поведението си длъжникът е станал причина за предявяване на претенцията, респективно за отговорността му да понесе разноските. Длъжникът не би могъл да носи доказателствена тежест за отрицателни факти.

Неоснователен съдът намира довода на кредитора, че задължението за неустойка произтичало от подписания договор, приложенията към него и ОУ, а не от издаването на процесната фактура, тъй като същият се позовава на неплащане на сумата именно по издадената фактура, както и на изтеклия период от време от издаването и до предявяването на вземането по съдебен ред, в който длъжникът е бездействал. Падежът на задължението за неустойка не може да бъде определен от подписания договор, приложенията към него и ОУ. Липсват доказателства и за подадената молба за прекратяване на договора от длъжника, датата, на която е прекратен договора, за да се предположи, че длъжникът е бил наясно с възникването на задължението за неустойка.

С оглед установеното от фактическа страна, настоящия състав намира жалбата за основателна, поради което определението в обжалваната част следва да бъде отменено и заповедта бъде обезсилена .

С оглед изложеното, ***

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2390/06.12.2024г. по ч.гр.д.№2562/2024г. по описа на РС ***, с което е оставено без уважение възражението на длъжника по чл.414 а, ал.3 ГПК за недължимост на разноските.

ОБЕЗСИЛВА

Заповед за изпълнение по чл.410

ГПК

№1433/25.10.2024г. по ч.гр.д.№2562/2024г. на РС *** , в частта на разноските.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5