Решение № 4179 от 29.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4179 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330119418 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „Шести Септември“ № 250, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение в отношенията между страните, че ответникът А. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ******, дължи на ищеца сумата от 370,20 лв. - главница, представляваща припадащата й се 1/5 част от неплатени задължения в общ размер от 2221,20 лв. за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 16.03.2016 г. до 29.03.2024 г. за обект, находящ се в ******, и сумата от 102,96 лв. представляваща припадащата й се 1/5 част от общото обезщетение за забава върху цялата главница, което е в размер на законната лихва, начислена за периода от 31.05.2016 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/15.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6545/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХХ гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги, като в тази връзка наследодателят му фигурирал в базата данни на ищцовото дружество като потребител с аб.№ ******. Ответникът притежавал качеството потребител, тъй като бил съсобственик във водоснабдения обект, като правата му били придобити по наследство. Твърди се, че за процесния периода в имота 1 на ответника липсвало годно измервателно устройство, противно на нормативно установените задължения на потребителя, и отчетът на предоставените услуги се осъществявал по реда на чл. 25 от ОУ на дружеството и ежемесечно били начислявани по 10 куб.м. доставена питейна и отведена канална вода за двама обитател. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури. Ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу наследниците, вкл. и срещу настоящия ответника за процесните суми, която заповед била връчена на А. Н. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск срещу нея. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.

Р. А., чрез назначения й по делото особен представител адв. Т. Д., със становище за недопустимост и неоснователност на иска. Изтъква, че исковата молба е заведена срещу ненадлежна страна – срещу А. Р. Н., а не срещу А. Р.

А., която е посочена по заповедното дело. Оспорва се ответникът да има качеството на потребител на В и К услуги за процесния обект, тъй като нямало данни той да е собственик или ползвател на имота. Счита, че не са били налице основанията за служебно начисляване на потребена питейна и отведена канална вода. В тази връзка се оспорва твърдението, че в имота нямало годно измервателно устройство. Не било връчено известие за нередовен водомер, респ. за липсващо измервателно устройство. Не било потребено и осчетоводеното количество вода по процесните фактури. Оспорва се и редовността на воденето на отчета, както и отразеното в карнетите. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

От постъпилото по делото удостоверение за лице с различни имена се установява, че А. Р. А., ЕГН **********, А. Р. Н. и А. Н. Ч. са имена на едно и също лице. В тази връзка възражението в отговора на исковата молба, че претенцията е предявена срещу друго лице, не се намира за основателно.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 6545/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХХ гр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ******/15.04.2024 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл.

47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 2

ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото касателно ответницата А. Р. А.. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ******, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани доказателства в тази насока, а именно, че А. Р. А. е собственик на имота или че в нейна полза е учредено вещно право на ползване. Постъпила е информация от Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив, от която е видно, че за недвижимия имот, находящ се в ****** не са подавани данъчна декларации. Други доказателства за установяване на спорното обстоятелство, касаещо собствеността върху имота, не са ангажирани от ищеца. Действително, процесната партида се води на името на наследотел на ответника, което е видно и от представените карнети и удостоверение за наследници на А. А. А. поч. 23.05.2018 г.

Последното обаче не е достатъчно, за да се приеме, че лицето е потребител на ВиК услуги по смисъл на закона и Общите условия на ищцовото дружеството, доколкото не се установява нито А. А., нито нейната майка А. А. А. поч.

23.05.2018 г., да са били собственици или ползватели на имота за релевантния период.

За отбелязване е, че по делото не са събрани и достатъчни по обем доказателствени материали, които да установят при условията на пълно и главно доказване, че ищцовото дружество е отчитало коректно количеството доставена питейна вода и отведена канална вода и че същото е точно осчетоводено. В тази насока са представени единствено водените карнетни листи за процесния период, които обаче се намират за изолирани и сами по себе си не могат да установят посоченото обстоятелство. Не е ясно и как се е осъществявал отчетът от инкасатора.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните не е съществувало валидно облигационно отношение във връзка с предоставените услуги по снабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за процесния исков период. При това положение, искът като неоснователен ще се отхвърли.

Поради отхвърлянето на главния иск, като неоснователен ще се отхвърли и акцесорния иск за обезщетението за забава.

Доколкото искът се отхвърля, разноски с полза на ищеца няма да се 3 присъждат. Няма да се присъждат разноски и за ответника, тъй като същият не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, срещу А. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ******, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът А. Р. Н. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив сумата от сумата от 370,20 лева - главница, представляваща припадащата й се 1/5 част от неплатени задължения в общ размер от 2221,20 лева за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 16.03.2016 г. до 29.03.2024 г. за обект, находящ се в ******, и сумата от 102,96 лева представляваща припадащата й се 1/5 част от общото обезщетение за забава върху цялата главница, което е в размер на законната лихва, начислена за периода от 31.05.2016 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/15.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6545/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХХ гр.с.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4