Определение № 780 от 17.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 780 гр. Перник, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500540 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 - 278 от ГПК.

С разпореждане № 721/26.05.2026г. по ч.гр.д. № 622/2026г. РС-Брезник е оставил без уважение заявление с вх. № 1971 от 22.05.2026 г. на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ж. З. Д., с ЕГН: ********** за суми, претендирани като дължими по Договор за паричен кредит № *** от 08.04.2025 г. и е отхвърлил искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението досежно горните вземания.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред районния съд е образувано по заявление от „Профи кредит България“ ЕООД с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Ж. З. Д., с ЕГН:

**********, за заплащане на суми, дължими по Договор за потребителски кредит № *** от 08.04.2025 г., както следва: неплатена падежирала главница в размер на 203.87 евро, дължима от вноска № 5 с падежна дата 05.09.2025г. до вноска № 12 с падежна дата 05.04.2026г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2026 г.; Договорна лихва в размер на 460.05 EUR, дължима от вноска № 5 с падежна дата 05.09.2025г. до вноска № 12 с падежна дата 05.04.2026г.; неустойка в размер на 459.19 EUR, начислена на основание чл. 10 от ОУ на 1 дата 23.04.2025 и неплатена до дата 05.04.2026; такса в размер на 255.65 EUR неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата; мораторна лихва в размер на 92.83 EUR, дължима за периода 06.05.2025 г. - 21.05.2026 г. Претендирани са и следните суми като разноски по делото: държавна такса в размер на 25.02 EUR; юрисконсултско възнаграждение в размер на 117.60 EUR, както и сумата 51.10 EUR за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал.2 от НЗПП.

От представения към заявлението договор № *** се установява, че между „Профи кредит България“ ЕООД и Ж. З. Д. е сключен на 08.04.2025 г.

Договор за потребителски кредит, като на Д. е предоставена сумата 3000 лв., която тя се е задължил да върне с уговорена възнаградителна лихва – фиксирана за целия срок на договора, в размер на 50,95 %, разсрочено чрез 36 бр. ежеседмични вноски с посочени падежи и с краен падеж 05.04.2028г. и при ГПР 63,86 %, като общата подлежаща на връщане сума е посочена в размер на 5843, 71 лева. Договорът установява още, че кредитополучателят е задължен да представи на кредитора обезпечение за вземанията му, за изпълнение на което задължение са посочени следните опции: 1. Банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент „Профи Кредит България“ ЕООД. 2. Гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент „Профи Кредит България“ ЕООД. 3.

Солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания: физическо лице на възраст между 23 и 64 години, което да има осигурителен доход в минимален размер от 1300 лева, съгласно наличните данни в информационната система на НОИ; да има доказуем доход, който да надвишава месечните разходи по кредити; да работи по безсрочен трудов договор; да работи при настоящия работодател минимум 6 месеца; да не е клиент или солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит, сключен с КР; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно наличните данни в информационната система на ЦКР към БНБ. 4.

Ипотека върху недвижим имот.

За да постанови отказ по заявлението съдът е приел, че уговорената клауза за неустойка за недадено обезпечение е нищожна, а и с оглед невключването й в ГПР по договора, последният се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. т. 10 ЗПК, предвид което кредиторът има право да получи единствено претендираната главница без посочените в заявлението такси, лихви и неустойки. Прието е, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а освен това е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Съдът е отхвърлил заявлението относно главницата, като се е обосновал с това, че е възможно да допусне 2 изпълнение на парично задължение, основано на евентуално неравноправна клауза, доколкото е налице неяснота, дали част от претендираното вземане за главница не покрива недължимите се неустойка, такси и лихви.

Настоящият състав намира, че правилно районният съд е приел процесния договор за недействителен. В случая, и без необходимост от специални знания, е видно, че при възнаградителна лихва от 50,95 % и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 29, 94% от предоставените заемни средства, действителния ГПР по договора за кредит е над максимално допустимия от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съответно - посоченият в договора ГПР от 63,86 % не е действителният по причина, че в него не е включена неустойката за недадено обезпечение, която е следвало да бъде включена предвид задължителния характер на обезпечението за предоставянето на кредитните средства от „Профи кредит България“ ЕООД и на основание разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и на § 1, т. 1 от ДР ЗПК.

Действително, съгласно чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но посочената законова разпоредба визира неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит, а не неизпълнение на други задължения. Да се приеме обратното би означавало да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения, различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. При сключването на процесния договор е налице именно такава хипотеза – уговорено е задължение за потребителя да даде обезпечение, при неизпълнението на което дължи неустойка, която като дължим се от него разход не е взета предвид при определяне на ГПР, в резултат на което последният е различен от посочения в договора, поради което не отговаря на изискванията на чл. 19, ал.1 от ЗПК, като е нарушена и императивната норма на чл. 19, ал.4 ЗПК. След като този допълнителен и задължително необходим за сключването на договора разход не е включен в посочения в договора ГПР, е налице нарушение на изискването по чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит и същият е изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, в резултат на което и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, остава дължима само претендираната главницата и никакви други лихви или разходи по кредита не се дължат. Освен това, посочването в договора за кредит на по нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, 3

§1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл.145, ал.2 ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми.

Освен това тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при спазване императивната норма на чл. 19, ал.4 ЗПК, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 на ТР № 1/15.06.2010г. на ВКС, ОСГТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави е неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността съдът следи служебно. С оглед изложеното съдът намира че процесната неустойка – уговорена за непредставяне на обезпечение и в размер от 29, 94% от получения кредит, няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а със същата търговецът цели " скрито оскъпяване на кредита ". Същата представлява скрита възнаградителна лихва, уговорена в разрез с принципа на добросъвестността в гражданските и търговските отношения, както и с разпоредбите на чл. 19, ал.1 и ал. 4 от ЗПК във връзка с § 1, т.1 от ДР на ЗПК.

С оглед изложеното клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, така и съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.

Не се споделят обаче изводите на съда, че не следва да бъде издавана заповед за изпълнение по отношение на претендираната главница, доколкото е налице неяснота, дали част от претендираното вземане за главница не покрива недължимите се неустойка, такси и лихви. Според практиката на СЕС, обективирана в цитираното от районния съд решение по дело С -379/21, както и от решение по дело С - 170/21, националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза, може да уважи това заявление, като същевременно остави без приложение тази клауза, при условие че договорът може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което запитващата юрисдикция следва да провери. В тази хипотеза посочената юрисдикция следва да има възможността да отхвърли разглежданото заявление само по отношение на претенциите, произтичащи от посочената клауза, ако те могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението. В настоящият случай заявителят ясно е отграничил сумите, 4 които претендира, като не възниква съмнение, че вземанията за лихви, такси и неустойка, са отделени от това за главница. Освен това вземането за неустойка е възникнало след датата на сключване на договора, следователно няма как да бъде включено като част от главницата по погасителния план. Следователно, с оглед и практиката на СЕС, в случая е допустимо заявлението да бъде частично уважено – само за претендираната главница, частната жалба се явява частично основателна, а разпореждането на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение за претендиранта главница, като бъде разпоредено да бъде издадена такава за тази сума, както и за разноските по делото, съразмерно с уважената част на сумите по заявлението, а разпореждането в останалата част следва да се потвърди.