Решение № 3328 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3328 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20241100500557 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца Б.Я. срещу решение № 19295 от 23.11.2023 г., постановено по гр. д. № 19084/2023 г. по описа на СРС, 53-ти състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца Я. срещу „Б.Е.“ АД установителни искове с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б.

„а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № FB362, планиран за 21.10.2019 г., по линията ОдесаСофия, ведно със законната лихва 22.12.2022г. до окончателно изплащане на вземането, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 156,18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.10.2019 г. - 16.12.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70713/2022 г. по описа на СРС, 53 състав.

Решението се оспорва от жалбоподателя с доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа съдът правилно да е приел, че искът е основателен и давността за погасяване на вземането е три годишна, но не е съобразил, че по време на обявеното в страната извънредно положение давностният срок е спрял да тече, поради което към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК вземането не е било погасено по давност. Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Б.Е.“ АД, в който изразява становище за нейната неоснователност. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания 1 съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б.

„а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за отменен полет и мораторна лихва за забава.

За да отхвърли същите районният съд е приел, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение от отменен полет, но е счел, че вземането на ищеца е погасено по давност.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд, че в случая са налице взираните в цитирания Регламент (ЕО) 261/2004 г. материално- правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество- като въздушен превозвач, за отмяната на процесния полет по-малко от 7 дни преди изпълнението му.

С доклада е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че разстоянието между летище Одеса и летище София е до 1500 км. – а именно 711 км.

Установява се въз основа на представените по делото писмени доказателства, че: ищецът Б.Я. е имал закупен електронен билет като пътник за полет № FB362, осъществяван от ответника „Б.Е.“ АД, планиран за 21.10.2019 г. по направление ОдесаСофия, с час на излитане: 05:00 часа от летище Одеса и пристигане на летища София 06:20 часа. Ответната страна не е ангажирала доказателства, за да докаже възражението си, че ищецът не се е явил на гишето на време за съответния полет в съответствие с практиката на СЕС относно тълкуването на чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 в смисъла, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира.

Наред с това с доклада по делото ответникът е задължен в срок до първото по делото съдебно заседание да представи техническия и полетния дневник на полет FB362 по направление летище Одеса –летище София, планиран за 21.20.2019 г., като е указано изрично на ответника, че при непредставяне на изисканата информация съдът 2 може да приеме за установено, че полетът е отменен. По делото ответникът не е представил поискания от съда документ, с оглед което и на основание чл.190, ал.2 ГПК във вр. с чл.161 ГПК, съдът приема за установено, че процесният полет е отменен, до какъвто извод е достигнал и районният съд.

Спорът пред настоящата инстанция е относно погасяването по давност на вземането на ищеца Я..

В случая законосъобразно районният съд е приел, че отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, а приложение намират общите правила и в частност- разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД, според която с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения от неизпълнен договор. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало, в случая- от деня на планиране на отменения полет - 21.10.2019 г., към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача и е възникнало вземане на ищеца за парично обезщетение. Давностният срок е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.12.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Следва да се посочи, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Последното не е било съобразено от решаващия съд, прилагайки института на погасителната давност, поради което е счел, че към датата на предявяване на заявлението започналият да тече 3-годишен давностен срок на 21.10.2019 г. е бил изтекъл. С оглед наведените от жалбоподателя-ищец оплаквания въззивният съд намира, че вземането за главница не е погасено по давност при съобразяване именно на спирането на погасителната давност на основание чл. 3, ал. 2 ЗМДИП.

Ето защо предявеният от ищеца Я. иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. следва да бъде уважен изцяло.

С оглед основателността на главния иск, съдът намира, че ищецът се явява кредитор на вземане от 250 евро. Установява се същият да е поканил ответника да му заплати следващото се обезщетение, но последният не твърди и не ангажира доказателства да е изплатил същото. Ето защо е основателна и акцесорната претенция за сумата от 156,18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.10.2019 г.

- 16.12.2022г.

Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат уважени в цялост.

Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателя-ищец на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият претендира разноски за първата инстанция в общ размер на 475 лв. - държавна такса, както и адвокатско възнаграждение, разноски за въззивната инстанция в размер на 450 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение. На ищеца-въззивник са дължими и разноски по заповедното 3 производство в размер на 425 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на възнаграждението за адвокат е неоснователно, доколкото същото се претендира в минимален размер по Наредба № 1/09.01.2004 г. Ето защо в тежест на „Б.Е.“ АД следва да бъдат възложени посочените по-горе разноски на ищеца.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 19295 от 23.11.2023 г., постановено по гр. д. № 19084/2023 г. по описа на СРС, 53-ти състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца Б.Я. срещу „Б.Е.“ АД установителни искове с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № FB362, планиран за 21.10.2019 г., по линията Одеса-София, ведно със законната лихва 22.12.2022г. до окончателно изплащане на вземането, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 156,18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.10.2019 г. 16.12.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70713/2022 г. по описа на СРС, 53 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГК от Б.Я., роден на ********** г., гражданин на Украйна, срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че „Б.Е.“ АД, ЕИК ******* дължи на Б.Я., роден на ********** г. следните вземания: сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № FB362, планиран за 21.10.2019 г., по линията Одеса-София, ведно със законната лихва 22.12.2022г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 156,18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.10.2019 г. - 16.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70713/2022 г. по описа на СРС, 53 състав.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Б.Я., роден на ********** г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 450лв., представляваща разноски за въззивното производство, сумата в размер на 475 лв., представляваща разноски за първата инстанция, както и сумата от 425 лв. – разноски по ч.гр.д. № 70713/2022 г. по описа на СРС, 53 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4