Решение № 2203 от 02.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2203 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100509213 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение №4067/29.04.2022 г., постановено по гр. дело № 61254/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 160 състав е прието за установено по отношение на М. Г. Д., че на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката, вр. чл. 79, вр. чл. 86 ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 654,59 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 97,25 лв. , представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 29.06.2021 г.; сумата от 58,75 лв. представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 40154/2021 г., като е отхвърлен искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

149 ЗЕ и сл., вр. чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката, вр. чл. 79, вр. чл.

86 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1 051,75 лв. –топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 28.02.2018 г.; искът по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата от уважения размер до пълния предявен размер от 156,26 лв. и лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 11,29 лв. за периода от 31.07.2018 до 29.06.2021 г.

Срещу решението в уважителната част е постъпила въззивна жалба от 1 ответницата М. Г. Д.. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението като постановено по нередовна искова молба, както и че съдът неправилно е приложил ОУ, за които не било доказано, че са влезли в сила.

Поддържа се, че представеният договор за дялово разпределение също е неприложим и не е действал към датата на възникване на процесните вземания. Заявява се, че ответницата не е получавала фактури за месечни дължими суми към топлинното дружество, като заключението по делото било изготвено въз основа на документи, които не са били налични по делото. С оглед на изложеното се иска решението в обжалваната част да бъде отменено като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцовото дружество – „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на депозираната въззивна жалба от третото лице – помагач „Т.“ ООД.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, уточнени с молба вх. № 93745/23.11.2021 г. за признаване за установено по отношение на ответницата М. Д., че дължи на ищцовото дружество на основание чл. 149 и сл.,вр. чл. 154, вр. чл. 155 от Закона за енергетиката, вр. чл. 79, вр. чл. 86 ЗЗД сумите от 1./ 1 1050,77 лв., главница за топлинна енергия за периода от м. октомври 2017 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането;

2./ сумата от 156,26 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 29.06.2021 г. 3./ сумата от 58,75 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от м. юни 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането и 4./ сумата от 11,29 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г. В исковата молба се твърди, че на 08.07.2021 г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, по която е било образувано ч. гр. дело № 40154/2021 г. и е била издадена заповед по чл. 410 ГПК №5294/13.07.2021 г.

Срещу заповедта в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК, с оглед на което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Твърди, че ответницата е клиент на дружеството на основание чл. 153, ал.1 от ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, апартамент - партерен етаж. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на 2 потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от ДКЕВР към Министерски съвет, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила Общите условия, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к Монитор, в сила от 10.07.2016 г. Посочва, че в чл. 31, ал. 1 от ОУ е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят месечните дължими суми, който срок е 45 дни от датата на публикуването им на интернат страницата на дружеството, с изтичането на който клиентите се считат в забава и на основание чл. 86 от ЗЗД се начислява лихва за забава.

Заявява, че през процесния период е използвана доставената топлинна енергия и към датата на предявяване на исковата молба дължимите суми не са погасени. На следващо място сочи, че за сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, е бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с дружеството „Т.“ ООД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, което е изготвило прогнозни месечни вноски, а след края на отчетния период и изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. Д., с който оспорва исковата молба като нередовна, а предявените искове като неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер. Ответницата оспорва наличието на договорно правоотношение между страните, като твърди, че не е собственик на имота и няма качеството на потребител по смисъла на Закона за енергетиката, както и че не е ползвала услугите на ищцовото дружество. Заявява, че общите условия, на които се позовава ищецът, не са влезли в сила, както и че претендираните суми са изчислени на базата на прогнозни суми, а не на реално потребена топлинна енергия. Твърди, че не е получавала фактури за месечните си вноски. Прави възражение за погасителна давност на основание чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Предвид изложеното се иска съдът да отхвърли изцяло предявените претенции като неоснователни и недоказани.

Фактическата обстановка по делото се установява от приложените писмени доказателства. Видно от приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125 по н. дело № 25939/1997, том LLXXXII от 18.09.1997 г., собственикът Д.Д. безвъзмездно е прехвърлил на дъщеря си В.Д.К. /О./ процесния имот, като е запазил безвъзмездно и пожизнено право на ползване на целия имот за себе си и за съпругата си М. Д. заедно и поотделно.

Представена е молба – декларация от Д.Д. за откриване на партида при топлинното дружество на процесния адрес. Със служебна справка, извършена 3 на основание Наредба № 14/18.11.2009 г, е установено, че лицето Д.Д. е починал на 16.11.2016 г. и е оставил за наследници съпруга М. Д. и дъщеря В.

О.. Приложен е протокол от ОС, проведено на 24.04.2002 г., на което е взето решение за сключване на договор с „Т.“ ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, въз основа на което е сключен договор № 196/23.05.2021 г. между „Т.“ ООД и ЕС на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******* и протокол. Приложена е извадка от дължими суми за потребена топлинна енергия и услуга дялово разпределение както и начислена лихва за забава. По делото третото лице – помагач е представило главни отчети, изравнителни сметки и документи за тяхното получаване.

Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-техническа експертиза, със заключението по която е установено, че процесната сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване през периода м. октомври 2017 г. до м. април 2020 г., че ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребена топлинна енергия и е била приспадната ТЕ за технологични разходи от сметката на ищеца, съгласно нормативните изисквания. Констатирано е, че общият томпломер е от търговски тип и е преминал периодичен метрологичен контрол, съгласно изискванията. На следващо място вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение, извършено от фирма „Т.“ ООД за имота, е било в съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените документи. За имота през процесния период е била начислявана топлинна енергия за 4 бр. ИРРО, като изравнителната сума за процесния период е изчислена в размер на 106,26 лв.

Според заключението на вещото лице общата сума за потребена топлинна енергия по прогнозни начисления за абоната е в размер на 1388,51 лв. Общият разход за топлинна енергия за процесния имот за периода от м. октомври 2017 г. до м. април 2020 г. е изчислен в размер на 1 282,85 лв., без включена лихва за просрочени плащания и суми за отчети за уредите.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По направеното от въззивника-ответник възражение за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба, следва да се отбележи, че наведеното от въззивника оплакване за несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е констатирано от първоинстанционния съд още на етап проверка за редовност и допустимост на иска по реда на чл. 129 ГПК, с оглед на което са му дадени указания да уточни исковата молба и да приведе въведените твърдения в съответствие с искането си. Указанията на съда са изпълнени своевременно и нередовността на ИМ е отстранена от ищеца с молба, вх. № 93745/23.11.2021 г.

4

Следователно решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо в обжалваната част и съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл.

269, предл. 2-ро от ГПК. Настоящата въззивна инстанция намира, че същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт. Във връзка с доводите във въззивната жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

С въззивната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно наличие на облигационно правоотношение между ответницата и ищцовото дружество, както и че същата е потребявала топлинна енергия на процесния адрес. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Както правилно е приел първоинстанционният съд приложими по настоящото дело са Общите условия, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани на 11.07.2016 г. във в. „Монитор“. Неоснователно е оплакването на въззивницата, че по делото не са представени доказателства за публикуване на ОУ и за влизането им в сила, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства същите са публикувани във в.

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18687ad1-eba5-428b-90e3-7cdf7c4d7c0d