Определение № 2312 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1924/2025
- Вид
- Определение № 2312
- Подписан
- 11.07.2025
- В сила
- 11.07.2025
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Иван Гаврилов Йорданов, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2312 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501924 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат Р. Н. Р., вписан в АК-****, против Определение №7757/13.06.2025 г., постановено по гр. дело № 21274/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя адв. Р. по чл. 248 ГПК, с вх. № 62085 от 03.06.2025 г. за допълване на постановеното по делото Определение № 6600/20.05.2025 г. в частта за разноските.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Р..
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответниците по частната жалба „Файненшъл България“ ЕООД, чрез пълномощника юрк. М. З. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез пълномощника ст. юрк. Д. Н., заявяват становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното определение.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:
1
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Т. Й. С., с ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Р. Р. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК ***** и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *****, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Договор за заем № 5172487/16.07.2024 г. е недействителен на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК, сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и срещу второто ответно дружество за признаване за установено, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство № 5172487 е нищожен, поради липса на основание, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.
Представен е пред първоинстанционния съд Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2024 г., сключен между ищцата С. и адв. Р. Р., с който е договорена безплатна адвокатска помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. – ищцата е материално затруднена. Представено е и пълномощно от ищцата С. в полза на адв. Р..
С постановеното по делото Определение № 6600/20.05.2025 г. е прекратено производството по гр. дело № 21274/2024 г. по описа на РСПловдив поради отказ от предявените искове.
Недоволен от определението, адв. Р. Р. е депозирал молба по чл.248 от ГПК, с която иска неговото допълване, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е приел, че не биха могли да се формират изводи дали ответниците са дали повод за завеждане на делото или не, както и че предвид оттегляне на пълномощията към адв. Р., както и направения отказ от предявените искове от страна на ищцата, не е налице хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК и молбата следвало да бъде оставена без уважение.
Настоящият съдебен състав намира определението за неправилно.
2
Предмет на исковете по чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД в случая е валидността на договор за заем, съответно на договора за поръчителство, по които страна е ищцата, поради което последната по принцип има защитим правен интерес от установяването на нищожността на договорите.
Сключеното извънсъдебно споразумение от 19.05.2025 г. между ищцата и двете ответни дружества касае възстановяване на ищцата на суми за платено възнаграждение по процесния договор за поръчителство и платени възнаградителни лихви по процесния договор за заем, в резултат на което ищцата следва да направи отказ от исковете по делото. Предвид всичко това, следва да се приеме, че ответниците са дали повод за завеждане на настоящото дело, респективно, че дължат заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.
В случая пред първата инстанция е направено искане от адв. Р. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Поради това наредбата не може да се приложи, тъй като не съответства на правото на ЕС. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението по предявените искове, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия.
В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, подадени са единствено искова молба и уточнителна молба от адв. Р. преди да бъде прекратено делото поради отказ от исковете. Съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. При тези данни съдът счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева с ДДС за осъществените от процесуалния представител на ищцата адв. Р. действия в първоинстанционното производство е справедливо и съответно на посочените критерии.
3
Предвид изложеното, постановеното определение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него – да се постанови ново такова, с което да се допълни Определение № 6600/20.05.2025 г., с което е прекратено производството по гр. дело № 21274/2024 г. по описа на ПРС, в частта за разноските като се осъдят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК ***** и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК ***** да заплатят на жалбоподателя адв. Р. Р. сумата от 100 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №7757/13.06.2025 г., постановено по гр. дело № 21274/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя адв. Р. по чл. 248 ГПК, с вх. № 62085 от 03.06.2025 г. за допълване на постановеното по делото Определение № 6600/20.05.2025 г. в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Определение № 6600/20.05.2025 г., постановено по гр. дело № 21274/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX гр.с., като постановява:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплатят на адвокат Р. Н. Р., вписан в АК-****, със съдебен адрес: гр. ***** сумата от 100 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за адвокатска помощ и съдействие на ищцата Т. С. по гр. дело № 21274/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4