Акт от 22.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

I-138

22.06.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Пламена

ВЪРБАНОВА мл.с. Марина

МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 229 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм. л. 12) против Решение № 3126/21.11.2019г. постановено по гр.д. № 6697/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е осъдил Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР да заплати на П.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1804.28 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 193.34 часа, за периода от 08.08.2016 г. до 08.08.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 234.07 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от ответника суми за периода от 30.10.2016 г. до 08.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения от него извънреден труд, е приложима нормативната уредба по

Закон за МВР. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период. Поддържа се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга специална нормативна уредба. Счита за неоснователно приетото от съда, че е налице празнота, която следва да се попълни от нормативната база на Кодекса на труда, тъй като е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Чл. 31, ал. 3 от наредба 8121з-776/2016г. регламентирал при отчитане на броя часове време на разположение, труд между 22,00 и 06,00 часа и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число. Посочва още, че НСОРЗ е неприложима за служителите на МВР, тъй като не са налице кумулативно предвидените предпоставки за прилагането й: 1) подневно отчитане на работно време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Поддържа се, че превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Намира посочения коефициент за неприложим и поради това, че за служители на МВР съотношението не е 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд, а е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Счита, че ответната ГДГП е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Поддържа се, че извънреден труд би бил налице само ако служителят действително работи извън установеното за него работно време. Посочва се, че дори да се приеме, че НСОРЗ е приложима, след преизчисляване на нощния труд се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като работната смяна не превишавала законоустановената продължителност. Цитира съдебна практика. Счита, че неоснователността на главния иск влече и неоснователност на иска за присъждане на мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД и законна такава от датата на завеждане на исковата молба. Моли да се отмени обжалваното решение и исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.

Препис от въззивната жалба е връчен на П.С.С. чрез адв. Д. на 02.01.2020г. като в законния срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.

Съдът като намери, че въззивната жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирано лице, като редовна и допустима, я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява. Въззиваемият, редовно призован, не се явява, депозирано е писмено становище от адв. Димова за даване ход на делото, счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се потвърди решението на РС.

Претендира разноски представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие за платено възнаграждение в размер на 300 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа и правна страна:

РС Бургас е сезиран с искова молба от П.С.С. чрез адв. Димова, против Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, с която сочи, че за периода 08.08.2016г. до 08.08.2019г. полагал труд като механик на кораб над 100 бр.тона в 02 гр. Гранично полицейски кораби към База „Гранично-полицейски кораби“ Созопол при Регионална дирекция ‚Гранична полиция“ град Бургас, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР. Положил общо 864 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 987 часа дневен труд, което водило до извънреден труд от 123 часа, който работодателят не му бил заплатил. Претендира заплащане на сумата в размер на 738 лева – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, както и законната лихва заради забава върху претендираната главница от момента, в който сумите са станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба в размер на 90 лева, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор като предявените искове се намират за неоснователни. Основно се излагат съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР и че организацията на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. Намира, че заплащането на възнаграждение за положения нощен труд е уредено в посочените наредби и НСОРЗ, която е издадена на основание КТ се прилага само за работниците и служителите по трудово правоотношение. Не се оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е работил при ответника, както и че е полагал труд на смени по график, но се твърди, че положения от него труд му е заплатен и не е налице извънреден труд. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.

В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване като искът за заплащане на главница се счита за предявен за сумата в размер на 1804,28 лева, а искът за мораторни лихва се счита за предявен за сумата в размер на 234,07 лева.

Не е спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд съгласно графици. По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 08.08.2016г. до 08.08.2019г. ищецът е отработил 1352 часа нощен труд, който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 става 1545,34 часа за целия период. В резултат от преизчислението се получава разлика в размер на 193,34 часа, която разлика не е отчитана, съответно не е плащана от ответника. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 193,34 часа възлиза на 1804,28 лева. Обезщетението заради забава в размер на законната лихва изчислена за всеки месец поотделно е в размер на 234,07 лева.

С постановеното решение БРС е намерил, че е налице празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). В резултат исковата претенция е счетена за основателна.

Счетен за основателен е и акцесорният иск.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. Спорните по делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се прилага в случая субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Съгласно чл. 176 от

Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.