Решение № 121 от 08.03.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Б., 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20211210101968 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес в село Е., община Б., с адрес за съобщения и призовки: гр. Б., ул. "Т. А.**, адв. Б. Б. срещу "Д." ЕООД, с ЕЙК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

Б., ул. "Б." № *, представлявано от В. Ж. И..

С исковата молба се иска да бъде осъдено ответното "Дамян 87" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. "Б." № *, представлявано от В. Ж. И. да плати на В. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес в село Е., община Б. следните суми, както следва: сумата от 45000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва от 12.10.2020 г. до датата на окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи в болки и страдания вследствие на претърпяната трудова злополука станала на 12.10.2020 г. обезщетение за претърпените имуществени вреди, от които сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получил и полученото обезщетение по КСО за периода от 12.10.2020 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната лихва считано от 12.10.2020 г. до датата на окончателното й изплащане, сумата от 117.40 лв., представляващи платени Киршнерови игли - 90.00 лв., ведно със законната лихва считано от 16.10.2020 г. до датата на окончателното й изплащане, Потребителска такса на ден --3x5.80 лв. или общо 17.40 лв. считано от 16.10.2020 г. до датата на окончателното й изплащане и за отстраняване на хирургични шевове - 10.00 лв. считано от 02.11.2020 г. до датата на окончателното й изплащане.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

Съобразно последното допуснато с протоколно определение на основание чл. 214 от ГПК изменение на предявения иск за неимуществени вреди, същият се счита предявен за сумата от 10 000, 00 лв., като до претендирания с исковата молба размер от 45000, 00 лв. искът е прекратен с влезли в сила определения.

Твърди се в исковата молба, че от 12.09.2018 година ищецът работи в "Д." ЕООД, с ЕИК ***, като "продавач разносна търговия", с месторабота в Склад на едро, който се намира в бившата "Търговия на едро", град Б., ул. "А. Ч." № . Работното време му е било от 07.00 ч.

1 до 11.00 ч. и от 12.00 ч. до 16.00 ч. Работата, която извършвал включвало и подготовка на стоките за доставка на клиенти, като стоките били подведени на рафтове и за целта, той е следвало да се изкачва и слиза по стълба, която облягал на стелажите, за да ги взима и сваля.

Твърди се, че на 12.10.2020 г., ищецът отишъл, както обичайно на работа в склада, като към края на работния му ден е трябвало да подготви стоките за доставка за следващия ден, като ги свали от рафтовете. При слизане по стълбата паднал на пода и си счупил дясната ръка (долния край на лъчевата кост), като изпитал много силна и остра болезнена болка, като около десетина минути е бил изгубил и съзнание. Сочи се, че веднага негов колега, който бил в склада му оказал помощ да се изправи и със служебната кола го откарал в къщи.

Поддържа, че се обадил на съпругата си, която била на разходка със сина им, който е бил на 1 г. и 6 м. и на майка му, които веднага се прибрали. След като го видяли, веднага извикали такси и го откарали в Спешното отделение в гр. Б.. Там бил приет за преглед от д-р Чолаков, който го изпратил, на скенер и ренген. След прегледа му била сложена шина за обездвижване на ръката и с направление за постъпване в болница за операция. Сочи се, че на следващия ден, 13.10.2020 г., ищецът бил приет в болница "Пулс", гр. Б., за да бъде подготовен за операция със статус локалис: "Оточна, болезнена на палпация дясна лакътна става. Движенията са силно болезнени и в непълен обем". На 14.10.2020 г. бил опериран, като операцията била преминала под обща анестазия, след щателно почистване на оперативното поле е бил направен разрез в областта на дясната лакътна става. По остър и тъп начин се достигнало до фрактурата на главичката на радиуса. Извършила се открита репозиция и метална фиксация с помощта на К - игли. Сочи още, че на 16.10.2020 г., бил изписан с определена първоначална временна нетрудоспособност от 34 дни, като след това временната неработоспособност продължила до 25.03.2021 г.

Ищецът твърди в исковата молба, че след прибирането си в къщи и след като се почувствал по-добре, той се обадил на управителката В. И., за да разбере какви са правата му при тази трудова злополука, но вместо да получи в отговор разбиране и съчувствие, той чул само викове и заплахи срещу него и семейството му, тъй като, той с обаждането по телефона го притеснявала, при което той изпаднал в депресия. Поради факта, че ръката много го боляла, той помолили майка си и съпругата си да отидат до работното място и да поговорят с управителката за създалата се ситуация, както и да я помолят да му бъде заплатено изработеното до датата на трудовата злополука. Парите били необходими, за да се покрият част от разходите за медицинските услуги, както и за нуждите на невръстния му син, като памперси, храна и пр. Твърди, че на тази среща, работодателката се държала, така както и по телефона, грубо, обиждайки ги, като се опитвала да избута двете жени навън от склада. В. И. им заявила, че е много властна жена, има много пари и познати и ако иска може да промени истината за злополуката, така че не я е страх от институциите, защото имала достатъчно пари, за да обърне нещата в нейна полза и за това да не се занимават с нея, в противен случай са щели да пострадат.

Поддържа се, че на 21.10.2020 г., 9 дни след инцидента, декларацията за трудова злополука била направена и внесена в НОИ Б.. С разпореждане № Ц5104-01-38 от 27.10.2020 г. на НОИ, ТП Б., на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука с вх. № Ц5101-01-40 от 21.10.2020 г. на ТП Б. от осигурителя "Д.' ЕООД, станала с В. Д. И., с ЕГН ********** на 12.10.2020 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Твърди се от ищеца, че в резултат на гореописаната трудова злополука, е претърпял значителни неимуществени и имуществени вреди, както следва:Неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания, намалена работоспособност и трудоспособност, понижени жизнени функции, респективно понижено самочувствие, чувство на обреченост, повишена тревожност, с ниска самооценка, песимистичното настроение, депресивно състояние.

Изпитал и продължава да изпитва освен физически болки, душевни страдания, изразяващи се в разстройство на психическото му здраве и емоционално състояние, тъй като предвид младата му възраст, за времето на неработоспособност е лишил семейството си от финансова, морална и дори физическа помощ при отглеждане на невръстния си син. При промяна на климатичните условия, усеща болки и дискомфорт в дясната си ръка, което 2 водело до силно безпокойство, че няма да може да гушка и носи малкия си син, да му помага и т.н. Освен това се притеснявал, че няма да успее да си намери работа, за да издържа семейството си, като тези притеснения довели до неспокоен сън и дискомфорт. Имайки предвид вида, характера, интензитета и продължителността на претърпените неимуществени вреди счита, че същите следва да бъдат оценени по справедливост, като размерът на обезщетението следва да се съобрази и с конкретната икономическа обстановка в страната. Счита, че справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е в размер на 45000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва от 12.10.2020 г. до датата на окончателното й изплащане. Относно имуществените вреди ищецът поддържа, че същите са в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получил и полученото обезщетение по КСО за периода от 12.10.2020 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната лихва считано от 12.10.2020 г. до датата на окончателното й изплащане, както и сумата от 117.40 лв., представляващи платени Киршнерови игли - 90.00 лв., ведно със законната лихва считано от 16.10.2020 г. до датата на окончателното й изплащане, Потребителска такса на ден - 3x5.80 лв. или общо 17.40 лв. считано от 16.10.2020 г. до датата на окончателното й изплащане и за отстраняване на хирургични шевове - 10.00 лв. считано от 02.11.2020 г. до датата на окончателното й изплащане.

С разпореждане № 476/30.07.2021г. съдът, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията посочени в чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Съобщението е редовно връчено на 09.09.2021г. на служител в ответното дружество.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 11.10.2021г. е депозиран писмен отговор по така предявената искова молба. Изразява се становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Иска се искът да бъде отхвърлен в неговата цялост, условията на евентуалност, ако се приеме за установено, че е налице трудова злополука да се намали претендирания размер на обезщетението по чл. 200 КТ, поради прекомерност и недоказаност на претендирания размер на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, който не отговаря на претърпяната вреда, намираща се в причинно- следствена връзка със злополуката; наличие на груба небрежност (съпричиняване на вредоносния резултат) по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.

Твърди се липса на увреждане, което е станало при изпълнение на трудовите задължения на ищеца като аргумент за неоснователност на иска в неговата цялост. Сочи се, че ищецът не представя доказателства, че злополуката е станала при или по повод изпълнение на трудовите му задължения в рамките на валидно възникнало трудово правоотношение.

Ищецът не доказва по безспорен начин, че настъпилите вреди са в причинно-следствена връзка със злополуката. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. I КТ - трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

В настоящия случай се твърди, че не е налице функционалната връзка между увреждането и работа, извършвана по трудово правоотношение. Злополуката е настъпила в момент, в който ищецът се е отклонил от изпълнение на трудовите си задължения. Ответникът твърди, че ищецът и М. Б. - служител на ответното дружество, са се гонели на второто ниво в склада на работодателя. При слизането от масивна дървена стълба, която отделя двете нива в склада, ищецът се е затичал по стъпалата, без да се съобрази с проведения му инструктаж във връзка с ползването на подвижната стълба. Поддържа, че ищецът е инструктиран още при постъпване на работа, че при качване (слизане) по подвижната стълба трябва да е с лице 3 към нея и да се държи с двете си ръце за стъпалата. Ръцете на слизащия не трябва да са заети с други предмети, (т. 19 от Инструкция за безопасност при работа с преносими стълби).

Въпросната инструкция изключва слизането по стълбата в изправено състояние и с тичане.

В т. 25 от Инструкцията е установено, че е забранено да се стои в изправено положение върху самата стълба. За по- голяма сигурност на стълбата е монтиран железен парапет, който да подпомогне слизащия/ качващия се. В случая, ищецът не го е използвал. Нещо повече при слизането от стълбата ръцете на ищеца са били заети с мобилен телефон, което също е нарушение на инструктажа и правилата за безопасност на труда.