Присъда № 86 от 24.03.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №86 от 24.03.2026 г. по НОХД №258/2025 г. по опис на РС *.

От РП * е възведен обвинителен акт срещу Ц. Д. Н. , ЕГН **********, за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 НК, за това че:

На 21.07.2024 г. в гр. *, в условията на домашно насилие, причинил на П. М.

Й. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясната мишница, обусловило чувство на болка и страдание.

Прокурорът поддържа възведеното обвинение като счита същото за категорично доказано и моли съда, да освободи обвиняемия от наказателна отговорност като наложи на същия предвиденото административно наказание глоба в размер към минималния установен.

Подсъдимият, редовно призован, дава лаконични обяснения като отрича да е извършил Д.ието по възведеното обвинение.

Защитникът на подс. Ц. Н. счита твърдяната с обвинителния акт фактическа обстановка за неустановена по несъмнен начин от приобщените доказателства. Навежда доводи за недостоверна тенденциозност в показанията на всеки от двамата свидетели П. Й. и нейния родител М. С., предвид конфликтните взаимоотношения и водените дела между свид. П. Й. и подс. Ц. Н. по спорове за упражняване родителските права за тяхното общо дете. Изтъква също, че констатациите от проведения съдебен оглед и следствен експеримент за напълно окастрена растителност в периметъра на мястото, от което свид. М. С. твърди да е наблюдавала процесния инцидент, поставят под съществено съмнение възможността действително да е имала видимост към мястото на инцидента и изразява становище за цялостна компрометираност и тенденциозност в показанията от свид. М. С. в интерес на нейната дъщеря. Твърди също, че установеният при медицинското освидетелстване диаметър около 4 см на синината от нараняване по ръката на свид. П. Й. не съответства на посочения от нея механизъм на причиняване чрез удар с юмрук, чиято повърхност е значително по-голяма. Моли, подсъдимият да бъде признат за невиновен.

След цялостна преценка и анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

В периода от 2016 г. до 2021 г. подс. Ц. Н. и свид. П. Й. били във фактическо съжителство на съпружески начала и двамата били родители на детето * Ц. Н.а, р. 22.11.2017 г.

След раздялата им детето останало да живее при свид. П. Й. в дома й, находящ се в гр. *, с. о. „*, а за подс. Ц. Н. бил определен режим на лични отношения, съобразно който той имал право да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, както и двукратно по 15 дни през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск.

На 21.07.2024 г. (неделя), около 18:00 ч., съобразно постановения режим за лични отношения, подс. Ц. Н. довел детето * за предаване на свид. П. Й. на обичайното уговорено помежду им място – в уличен участък пред пътека, водеща към жилището на свид. П. Й. в с. о. „*“, намираща се от западндната страна на неименова улица между ж. к. „* 4“ и с. о. „*“, в участъка между * и * в ж. к. „* 4“, гр. *. Детето * съобщило по телефон на своята майка, че са пристигнали и свид. П. Й. излязла да го вземе, придружавана от нейната майка – свид. М. С., тъй като се притеснявала да се среща сама с подсъдимия, защото в този период отношенията помежду им били обострени поради водените съдебни производства за упражняване на родителските права върху детето *. Когато приближили мястото, свид. М. С. останала при срещуположния край на пътеката откъм с. о. „*“, като имала достатъчно добра 1 видимост към отстоящия на 10 м участък от уличното платно пред другия край на пътеката, а свид. П. Й. слязла при подсъдимия и детето *. При предаването на детето подс. Ц. Н. попитал свид. П. Й., кога ще може да вземе детето за 15 дни през лятото, на което свид. П. Й. отговорила, че това може да стане след като приключи нейният отпуск. Това ядосало подсъдимия, който казал: „Боклук, сега ще ти разбия зъбите“ и с дясната си ръка нанесъл удар с юмрук в нейната дясна ръка, в областта на мишницата. Свидетелят П. Й. изпитала болка, разплакала се и с детето *, което също се разплакало, тръгнали по стълбите и се прибрали заедно със свид. М. С.. Непосредствено след удара, съответното място на ръката на свид. П. Й. се подуло и часове след това започнало да посинява.

На следващия ден свид. П. Й. била прегледана в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – *“ АД, при което било издадено Медицинско удостоверение №885 от 22.07.2024 г. за установено мораво кръвонасядане в неправилна форма с диаметър 4 см по предно-страничната повърхност на дясната мишница, в средна трета. В същия ден тя подала и уведомление за случилото се до Трето РУ, ОД МВР *.

Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза №371/2024 г., на 21.07.2024 г. свид. П. Й. е получила следното травматично увреждание: кръвонасядане в неправилна форма с диаметър 4 см по предно-страничната повърхност на дясната мишница, в средна трета, което травматично увреждане е обусловило чувство на болка и страдание, и съответства да е получено по указаните от пострадалата време и начин. При проведеното изслушване в с. з. експертът поддържа заключението като изтъква, че обичайно от удар с юмрук се реализира точно такова увреждане, защото удареното място не е с плоска повърхност, доколкото ръката има цилиндрична форма, така че юмрукът въздейства върху ограничена част от мишницата и дори юмрукът да е с по-голяма повърхност, не може да засегне ръката с цялата си повърхност, а само ограничена част от него засяга тази зона от ръката.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани доказателства.

По същество, в своите обяснения подс. Ц. Н. лаконично отрича да е причинил твърдяното в обвинителния акт телесно увреждане спрямо свид. П. Й., без да посочва конкретни, подлежащи на проверка факти или обстоятелства, чието наличие да опровергава или да изключва осъществяването от негова страна на твърдяното в обвинителния акт поведение. Противно на това, фактическите твърдения по обвинителния акт изцяло се подкрепят и потвърждават, както от показанията на всеки един от непосредствените очевидци – свидетелите П. Й. и М. С., така и от констатациите по изготвената съдебномедицинска експертиза.

Внимателният и задълбочен анализ на показанията от двамата свидетели П. Й. и М. С., преценени, както по отделно, така и в съвкупност чрез съпоставяне помежду им и с останалите приобщени доказателства, налага извод за категорична и несъмнена установеност на действително нанесен от подс. Ц. Н. юмручен удар по дясната мишница на свид. П. Й., който е възприет не само лично от нея, но и от втория непосредствен очевидец – свид. М. С.. Действително, качеството пострадало лице за свид. П. Й. сочи необходимост от критичен и внимателен анализ на нейните показания за възможна тенденциозност, предвид личното й участие в инцидента и данните за трайно влошени лични взаимоотношения с подс. Ц. Н.. Но, в тази връзка преди всичко следва да се изтъкне, че свид. П. Й. не участва като граждански ищец или частен обвинител в процесното наказателното производство и в този смисъл тя не е пряко заинтересована от изхода на делото, както и че същата е дала своите показания в процесуалното качество свидетел с поето задължение да говори истината пред съда и след изрично сторено разяснение за предвидената наказателна отговорност за престъплението „лъжесвидетелстване“. Наред с това, твърденията от свид. П. Й. са не само конкретни, ясни, категорични, фактически и логически взаимно свързани, но и са 2 последователни и непротиворечащи помежду си при съпоставяне на заявеното от нея в хода на съдебното следствие спрямо приобщените по реда на чл.283 НПК показания от досъдебното производство. Единствено несъответствие е налице при посочване от свид. П.

Й. на отправената от подс. Ц. Н. реплика непосредствено при нанасяне на удара в дясната й ръка, което е напълно обяснимо с изминалия значителен период между двата разпита и за което обстоятелство съдът кредитира посочената в хода досъдебното производство реплика:

„Боклук, сега ще ти разбия зъбите“, доколкото този разпит е проведен още в деня след процесния инцидент, когато несъмнено свид. П. Й. е имала много по-ясен спомен за случилото се. Също така, показанията от свид. П. Й. са категорично и напълно потвърдени и от показанията от свид. М. С.. Тя също е присъствала и е наблюдавала пряко развитието на инцидента от достатъчно близко разстояние – десетина метра, като проведения следствен експеримент в хода на съдебното следствие установи действителното наличие на пряка и цялостна видимост от нейната позиция спрямо местоположението на подс. Ц. Н. и свид. П.

Й.. Съответно на това, и нейните описания са цялостни, конкретни, категорични и последователни, и се възпроизвеждат от нея ясно и убедително, без каквото и да е колебание, неувереност, фактическа или логическа неточност или несвързаност. По изтъкнатата от защитата констатация от проведения съдебен оглед за напълно окастрена растителност в периметъра на мястото, от което свид. М. С. твърди да е наблюдавала процесния инцидент, като аргумент за недостоверност в нейните твърдения поради невъзможност да възприема случващото се при налична ограничаваща видимостта растителност, следва да се изтъкне, че възприетите непосрествено от съда при съдебния оглед, периметър и протежение на съответната пътека, както и действително близкото отстояние и пряката видимост от местоположенията при двата подхода към пътеката, реално потвърдиха показанията от свид. М. С. за съществуваща пълноценна възможност за възприемане на случващото се на отсрещната страна на обекта, дори при евентуално налична обрасла растителност от двете страни, защото по протежението и периметъра на стълбите по тази пътека растителност липсва и предвид кратката й дължина, дори сключения в средната част ъгъл около 45 градуса не препятства пряката видимост между двата нейни подхода, които обстоятелства са онагледени ясно чрез изготвения фотоалбум (сн.4, сн.5, сн.6, сн.8 и сн.9, сн.16 и сн.17). Показателно е също така, че, отново в съответствие с показанията от свид. М. С., проведеният следствен експеримент потвърди и действително много лошата чуваемост от нейната позиция, включително при воден на висок тон диалог или спор между лицата в срещуположния подход към пътеката.

Така кредитираните гласни доказателствени средства съответстват напълно и на констатациите по приобщената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза, според която, установеното травматично увреждане съответства да е причинено по описаните в показанията на свидетелите П. Й. и М. С. време (предхождащия медицинското освидетелстване ден) и механизъм – чрез удар с юмрук като експертът изрично изтъква при проведеното изслушване, че обичайно от удар с юмрук се реализира точно такова увреждане, защото удареното място не е с плоска повърхност, доколкото ръката има цилиндрична форма, така че юмрукът въздейства върху ограничена част от мишницата и дори юмрукът да е с по-голяма повърхност, не може да засегне ръката с цялата си повърхност, а само ограничена част от него засяга тази зона от ръката.

Писмените доказателства, потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по реда на чл.283 НК документи: медицинско удостоверение №885/2024 г. от 22.07.2024 г., Определение №6527 от 10.06.2024 г. по гр. дело №499/2024 г. по опис на РС *, справка за съдимост от 30.07.2024 г. за подс. Ц. Н., характеристична справка за подс. Ц. Н..

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Ц. Н. е осъществил от обективна и субективна страна следното Д.ие:

3

На 21.07.2024 г. в гр. *, в условията на домашно насилие, причинил на П. М.

Й. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясната мишница, обусловило чувство на болка и страдание – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 НК.

От обективна страна, Д.ието по чл.130, ал.2 НК се приема за осъществено с констатацията от заключението на вещото лице, че нанесеното телесно увреждане е причинило на пострадалото лице болка и страдание, без разстройство на здравето и е получено по време, място и начин на причиняване, съответстващи на кредитираните от съда гласни доказателства. При наличните констатации относно механизма на нанасяне, силата и насочеността на удара - с директен и достатъчно силен удар, за да доведе до причинилото кръвоизлив преразтягане на кръвоносните съдове с изливане на кръв в подкожието в областта на дясната ръка, в средна трета от мишницата, съдът намира от субективна страна, че подсъдимият е действал при пряк умисъл като е съзнавал, че ще причини конкретното телесно увреждане по смисъла на чл.130, ал.2 НК и е целял именно неговото настъпване. По делото не са налице и не подлежат на обсъждане данни, извършителят да е причинил увреждането при условията на неизбежна отбрана съгласно чл.12, ал.1 НК. По същество, както в обясненията на подсъдимия, така и в становището на защитата не са наведени твърдения, увреждането да е причинено при предизвикване от пострадалата съгласно хипотезите по чл.132, ал.1, т.1 НК.