Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4286 от 22.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13418/2022
Вид
Решение № 4286
Подписан
22.06.2026
В сила
22.06.2026
Състав
Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4286 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513418 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 73 366, постановено на 18.03.2020 г. по гр.д.№ 41 674/2018 г. по описа на СГР, ГО, 119 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото с решение № 20042977/ 17.12.2022 г./ „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 е осъдено да заплати на С. Г. С., ЕГН ********** на основание чл.432 КЗ сумата 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за подлежащи на обезщетяване по застраховка „Гражданска отговорност“ неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.04.2017 г., изразяващи се в болки и страдания, както и сумата 25,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху посочената главница за времето от 10.07.2017 г. до 10.10.2017 г. вкл., като искът по чл.432 КЗ за разликата над сумата от 1 000,00 леда до предявения размер от 10 000,00 лева /частичен иск от претенция в пълен размер от 20 000,00 лева/ и искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за разликата над сумата от 25,83 лева до предявената стойност от 2 068,50 лева и за периода от 10.07.2017 г. до 26.04.2018 г. вкл. и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска пред съда на 27.04.2018 г. до окончателното й заплащане са отхвърлени като неоснователни.

Със същия акт ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на С. Г. С. разноски по делото в размер на 55,25 лева, а на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител на същия адвокат П. К. – 300,00 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, а С. Г. С. е осъден да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата 91,50 лева – разноски по делото.

1

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца С. Г. С. в частта, с която са отхвърлени предявените от същия осъдителните искове относно вземанията за главница и обезщетението за забава, както и искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на главницата. Във въззивната жалба с уточненията на същата се поддържа, че в атакуваната от ищеца част решението е неправилно, тъй като определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не съответства на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип, както и че същият не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество от жалбоподателя вследствие на причинените му телесни увреждания, както и че решението в тази му част е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се и че съставът на СРС не е обсъдил в достатъчна степен наличните по делото доказателства и че формално е обсъдил критериите по прилагане на чл.52 ЗЗД, което е довело до определяне на занижения размер на присъденото обезщетение; че не е взето предвид, че при процесния инцидент на ищеца е причинено мозъчно сътресение, което се установява от медицинските документи и свидетелска показания, като не е отчетено в достатъчна степен и отражението на инцидента върху неговата психика, както и лимита на отговорността на застрахователя за 2017 г., както и обстоятелството, че пострадалият не е възстановен – продължава да изпитва болки в увреденото място и редица неудобства. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно не е присъдил законна лихва върху определеното обезщетение от датата, на която е бил уведомен ответникът – 10.07.2017 г. до 26.06.2018 г., както и до окончателното изплащане, тъй като съгласно чл.66 ЗЗД не може да бъде задължен да получи частично плащане, че това е негово законно право, а не злоупотреба с право; че това искане е съобразено с разпоредбата на чл.439, ал.1, т.1 КЗ и приложимата правна норма на чл.429, ал.3 КЗ, които предвиждат и заплащане на лихва за забава, както и че в случая застрахователят дори и да не е бил уведомен от застрахования, то същият е бил уведомен от самите пострадали на 10.07.2017 г., който е и найкъсната дата, от която се дължи лихва. Сочи се и че на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, той дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава /решение № 128/04.02.2020 г. по т.д.№ 2466/2018 г. на ВКС, І ТО/.

Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените от жалбоподателя претенции, като му се присъди и законната лихва върху главницата от исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира присъждането на разноски по делото, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата /ЗА/.

Ответникът по жалбата – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена в цялост с наведени съображения за нейната неоснователност, като е заявено искане жалбата да бъде оставена без 2 уважение, а решението на СРС в обжалваната част – да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Инвокирани са твърдения, че не са налице основания за присъждане на по-висок размер на обезщетение за търпени от ищеца лични болки и страдания; че обезщетението е определено правилно и кореспондира с критериите за справедливост и събраните доказателства, в т.ч. изслушаната съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че причинените на ищеца увреждания са с лекостепенен характер и са отшумели за кратък период от време. Релевирани са доводи и че ищецът неоснователно е върнал изплатената от застрахователя сума, с което единствено се цели да се възпрепятства застрахователя и да се натовари с допълнителни лихви и разноски, предвид което правилно съставът на СРС не е възложил в тежест на дружеството лихвите върху застрахователното обезщетение след датата на извънсъдебното плащане. Претендира присъждането на разноски по делото, вкл. и юрисконкултско възнаграждение.

Първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.432 КЗ относно главницата за сумата от 1 000,00 лева и акцесорната претенция за сумата от 25,83 лева за времето от 10.07.2017 г. до 10.10.2017 г. са уважени, не е обжалвано.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната е жалба е процесуално допустима – същата е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи от жалбоподателя относно неговата правилност.

С подадената искова молба с уточнението на същата ищецът С. Г. С., гр.Ямбол е заявил претенция за заплащане на сумата 10 000,00 лева /частичен иск от вземане в пълен размер на 20 000,00 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от получените увреждания на 17.04.2017 г. и неговите последици, ведно със законната лихва, считано от датата, на която е бил уведомен ответникът за настъпилото събитие: 10.07.2017 г. до датата на предявяване на иска – до 26.04.2018 г. вкл. в размер на 2 068,50 лева и от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В същата се твърди, че на посочената дата около 14,50 ч. М.М.М., управлявайки л.а.”Фолксваген Голф“ с ДК № **** по път І – Калофер Осетеново е нарушила правилата за движение по пътищата, като движейки се с несъобразена скорост по мокър и хлъзгав път в завой е загубила контрол над автомобила си, при което е причинила ПТП с пострадали лица, един от които е бил ищецът. Сочи се, че в резултат на произшествието същият е получил 3 мозъчно сътресение със загуба на съзнание; че след инцидента ищецът е имал оплаквания от болки в главата, световъртеж и гадене, за което на 25.04.2017 г. в МЦ „Златен рог“ ЕООД – Ямбол са му направени образни изследвания, при която му е била поставена посочената диагноза, за чието лечение в домашни условия му е бил издаден болничен лист за 14 дни, а впоследствие поради персистиращи оплаквания още 50 дни. Релевирани са доводи, че в резултат на увреждането С. С. търпи силни болки и много страдания, като възстановяването му продължава и към момента на подаване на исковата молба, не се чувства добре физически и емоционално; трябвало е дълго време да спазва режим на покой, да не се натоварва, като за известно време е разчитал на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности, бил е лишен от динамиката, от контактите с приятели, от обичайния си начин на живот, изпитвал е неудобства, а преди процесното ПТП е бил в отлично здравословно състояние, работоспособен и жизнен мъж.

Инвокират се съображения, че ищецът продължава да изпитва болки в увреденото място и редица неудобства в ежедневието си, има нарушения на съня, напрегнат е, не е в състояние да се натоварва физически и психически, а изживеният от него силен стрес при инцидента ще остана за цял живот в съзнанието му, както и че водачът на увреждащото МПС попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от сключената застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника по полица № BG/06/116001396823 от 13.05.2016 г., със срок на валидност от 27.05.2016 г. до 27.05.2017 г., по която последният има задължение да поеме деликтната отговорност на застрахования водач и да заплати на ищеца обезщетение за причинените му вреди. Заявено е и искане за присъждане на разноски.

Ответникът – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр.София в депозирания писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК е оспорил изцяло предявените искове. Поддържа, че по образуваната пред него преписка по претенцията на ищеца е определено и заплатено на същия на 10.10.2017 г. застрахователно обезщетение, с което последният е бил обезщетен напълно за търпените от него вреди, причинени му в резултат на процесното ПТП. Сочи и че на 25.10.2017 г. ищецът неоснователно е върнал преведената му сума с аргумент, че определеното от застрахователя обезщетение е в занижен размер, както и че предвид това поведение на пострадалия дружеството не дължи лихви и разноски върху размера на застрахователното обезщетение. Оспорва предявения иск за главницата за сумата над 1 000,00 лева, като поддържа, че е завишен по размер с оглед критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и съдебната практика, както и с вида, степента и характера на получените увреждания, в т.ч. и че установената при изследването на 25.04.2017 г. киста, новообразование няма връзка с претърпяното ПТП. Претендира присъждането на разноски по производството.