Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 7088/2025
Вид
Решение № 107
Подписан
02.02.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Доника Илиева Тарева - Пехливанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104а · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330207088 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 25-1030-005820 от 15.08.2025 г., издадено от Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което Е. С. Х., с ЕГН: ********** е санкциониран с глоба в размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 104а ЗДвП.

Жалбоподателят, Е. С. Х., представляван от адв. Г. М., моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че АУАН и НП са издадени при съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, изразява писмено становище за неоснователност на така депозираната жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 24.07.2025 г., мл. автоконтрольор при ОД на МВР-Пловдив, Сектор “Пътна полиция” – свид. Н. Я., съставил АУАН по отношение на Е. С. Х. за 1 това, че на същата дата, около 15.44 часа в град Пловдив, на бул. „Източен“ № 47, същият е управлявал л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ******, ползвайки мобилен телефон по време на движение, без устройство, което му позволява използването му без участието на ръцете. За така констатираното нарушение срещу водача бил съставен АУАН, а въз основа него и обжалваното НП, с което Е. С. Х. бил санкциониран с ГЛОБАв размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 104а ЗДвП.

Изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се възприема от настоящия съдебен състав, доколкото същата се потвърждава от събраните по делото доказателства. В тази връзка са както събраните по делото писмени доказателства (АУАН, Справка за нарушител/водач), така и гласните - показанията на разпитания по делото свидетел-очевидец на нарушението – актосъставителя Н. Я., който поддържа съставения от него АУАН, в това число отразените в него фактически констатации, и поконкретно, че на описаните в АУАН дата и място е възприел как жалбоподателят управлява МПС, използвайки мобилен телефон, който държал в ръцете си. Съдът кредитира тези показания като обективни и неопровергани от доказателствата по делото.

Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, квалифицирано като такова по чл. 104а от ЗДвП, който забранява на водачите на МПС да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В конкретния случай се установи от показанията на актосъставителя, който изцяло потвърди изложените в АУАН фактически констатации, че на процесните дата и място жалбоподателят Х. е управлявал МПС именно използвайки мобилен телефон, 2 който държал в ръцете си. Установява се при това положение наличието на фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на същия. Този извод се потвърждава приложения по делото АУАН, чийто фактически констатации бяха потвърдени от показанията на разпитания като свидетел актосъставител.

В случая приложение намира правилото на чл.189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно което редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН и в НП констатации, и в този смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за съда.

Съдът не възприема изложеното в жалбата възражение за некоректно описание на нарушението, доколкото видно от АУАН и НП в същите по ясен и недвусмислен начин е посочено кой, кога какво нарушение се твърди да е извършил. Фактическото описание на извършеното нарушение съответства и на дадената правна квалификация, поради което наведеното в жалбата възражение в този смисъл също се оценя като неоснователно.

Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да обосноват извод за квалифициране на деянието като маловажен случай. В тази връзка отчете, че се касае за умишлено нарушение, засягащо важни обществени отношения относно безопасността на движението по пътищата. Неговата обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и същото не би могло да се квалифицира като “маловажен случай”.

Нещо повече – видно е от приложената по делото Справка за нарушител/водач, че жалбоподателят, за своя скромен опит на вдач на МПС от 4 години, е санкциониран с 9 влезли в сила НП и 15 фиша за нарушения на правилата за движение по пътищата, което още веднъж мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че процесното нарушение не следва да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Съдът не намери и основания за ревизиране на размера на наложената санкция, която се явява правилно и законосъобразно определена.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за 3 отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство се изразява в изготвяне на писмено становище относно законосъобразността на НП и основателността на депозираната жалба пред настоящата инстанция, намери, че в полза на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. в еврова равностойност 76.69 евро.

Ето защо, Пловдивският районен съд, IV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-1030-005820 от 15.08.2025 г., издадено от Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което Е. С. Х., с ЕГН: ********** е санкциониран с глоба в размер на 50.00 лева /25,56 евро/ – за нарушение на чл. 104а ЗДвП.

ОСЪЖДА Е. С. Х., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Пловдив сумата от 76.69 /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента/ евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330207088 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 25-1030-005820 от 15.08.2025 г., издадено от Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което Е. С. Х., с ЕГН: ********** е санкциониран с глоба в размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 104а ЗДвП.

Жалбоподателят, Е. С. Х., представляван от адв. Г. М., моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че АУАН и НП са издадени при съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, изразява писмено становище за неоснователност на така депозираната жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 24.07.2025 г., мл. автоконтрольор при ОД на МВР-Пловдив, Сектор “Пътна полиция” – свид. Н. Я., съставил АУАН по отношение на Е. С. Х. за 1 това, че на същата дата, около 15.44 часа в град Пловдив, на бул. „Източен“ № 47, същият е управлявал л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ******, ползвайки мобилен телефон по време на движение, без устройство, което му позволява използването му без участието на ръцете. За така констатираното нарушение срещу водача бил съставен АУАН, а въз основа него и обжалваното НП, с което Е. С. Х. бил санкциониран с ГЛОБАв размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 104а ЗДвП.

Изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се възприема от настоящия съдебен състав, доколкото същата се потвърждава от събраните по делото доказателства. В тази връзка са както събраните по делото писмени доказателства (АУАН, Справка за нарушител/водач), така и гласните - показанията на разпитания по делото свидетел-очевидец на нарушението – актосъставителя Н. Я., който поддържа съставения от него АУАН, в това число отразените в него фактически констатации, и поконкретно, че на описаните в АУАН дата и място е възприел как жалбоподателят управлява МПС, използвайки мобилен телефон, който държал в ръцете си. Съдът кредитира тези показания като обективни и неопровергани от доказателствата по делото.

Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, квалифицирано като такова по чл. 104а от ЗДвП, който забранява на водачите на МПС да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В конкретния случай се установи от показанията на актосъставителя, който изцяло потвърди изложените в АУАН фактически констатации, че на процесните дата и място жалбоподателят Х. е управлявал МПС именно използвайки мобилен телефон, 2 който държал в ръцете си. Установява се при това положение наличието на фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на същия. Този извод се потвърждава приложения по делото АУАН, чийто фактически констатации бяха потвърдени от показанията на разпитания като свидетел актосъставител.