Решение № 25 от 08.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300503293 по описа за 2023 година Производство по чл.437, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е образувано по жалба на М. В. М. с посочен адрес за кореспонденция гр.Ч., обл. Смолян против Разпореждане от 14.09.2023г. по изп.д.№ 20118240400552 по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег.№ 824, район на действие ОС-Пловдив, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство поради липса на мотиви в разпореждането. Изразява се несъгласие с отразеното в обжалвания акт за това, че жалбоподателят имал непогасени публични задължения, за което последният се снабдил с удостоверение от ТД на НАП – Пловдив, че същите са погасени по давност, което щял да представи в хода на производството; невярно било обстоятелството, че лично бил получил уведомление за правоприемник – ЕОС „Матрикс“, тъй като същият не е положил подпис в изпратеното уведомление; не съществувал никакъв недвижим имот, в който жалбоподателят и лицето Л. М. М. да са собственици и от твърдяното задължение да е налице възбрана, такъв имот бил продаден чрез търг от ДСИ в периода 2006-2007г.; оспорва съждението на ЧСИ, че не е 1 в неговите законни правомощия да следи налице ли е съответното основание за прекратяване на делото, тъй като липсва негово становище налице ли е било бездействие на съответния взискател в изискуемия двегодишен срок по ГПК; фирмата „В***“ от 2015г. не е собственост на жалбоподателя, което е проверяемо в ТР.

Постъпили са писмени възражения от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, взискател в изп. производство, чрез които депозираната жалба се оспорва като неоснователна, по изложени съображения, в които излага мотиви за липса на бездействие от страна на взискателя , водещо до прекратяване на производството на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Представени са и мотиви от ЧСИ К.Павлов по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които се излага становище за неоснователност на жалбата по отношение на конституирането на цесионер по изп.дело на основание чл.429 ГПК като взискател, за което жалбоподателят е получил уведомление лично; по отношение на оплакването на жалбоподателя, че липсва становище в обжалваното разпореждане относно това налице ли е бездействие на взискателя е възразено от ЧСИ, че в искането на длъжника от 09.08.2023г длъжникът е твърдял, че е настъпила погасителна 10 – годишна давност, в която насока ЧСИ е изложил становището си за липса на законови правомощия за разглеждане на този въпрос; не се коментират действията на друг ЧСИ по друго изп.дело; по отношение на дружеството „В***“ ”СИ се отбелязва, че същото е посочено в ИЛ като длъжник и самостоятелен правен субект заедно с М. В. М. и Л. М. М., солидарно да заплатят определените от съда суми. В мотивите си по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага мотиви за това, че изпълнителните действия не са били изоставяни за срок по-дълъг от две години, като от страна на взискателя и/или по инициатива на ЧСИ своевременно са били искани и прилагани изпълнителни способи, който въпрос бил вече разглеждан при постановяване на Решение по в.гр.д.№ 3070/ 2020г. на ПОС/ посоченото решение касае солидарния длъжник Л. М. М./.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна жалбоподателят в качеството на длъжник, легитимиран да обжалва акта на ЧСИ на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като процесуално допустима 2 подлежи на разглеждане по същество.

Изпълнителното производство е образувано от първоначалния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД за събиране на вземания по издаден изпълнителен лист от 07.03.2011г. срещу жалбоподателя като солидарен длъжник заедно с дружеството „ В***“ ЕООД и физическото лице Л. М. М. да заплатят на взискателя присъдени в негова полза суми, присъдени със съдебен акт в заповедно производство по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 275/ 2011г. по описа на РС-Смолян. С молбата за образуване изпълнителното производство от 01.04.2011г. на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ , вкл. определяне на изпълнителния способ срещу длъжниците с оглед пълно удовлетворяване на вземането на взискателя.

На 06.11.2015г. на основание чл.429 ГПК от ЧСИ е конституиран на мястото на първоначалния взискател – нов взискател като частен правоприемник ЕОС „Матрикс“ ЕООД- София като цесионер по договор за цесия от 07.09.2015г.

Принудителното изпълнение е насочено към имущество на длъжниците, вкл. недвижимо имущество, за осребряване с цел удовлетворяване вземането на взискателя.

С искане вх.№ 71902/ 09.08.2023г. жалбоподателят длъжник М. М. е поискал прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на изпълнителното производство поради липса на обстоятелства, които да са прекъснали погасителната давност. С молбата са наведени и други възражения във връзка с наличието на публични задължения, новоконституирания взискател цесионер ЕОС“Матрикс“ ЕООД, насоченото изпълнение върху недвижим имот, за който длъжникът е заявил да е лична негова собственост, наличието на изп.производство и в район на гр.Смолян.

С обжалвания акт ЧСИ е изложил съображения относно възражението на длъжника във връзка с наличността на публични задължения в негова тежест, че същият не е представил доказателства за погасени публични задължения, съответно , че такива няма, като от актуално изискана информация на присъединения взискател ТД на НАП от 28.08.2023г. е налице отразен актуален размер на задълженията на длъжника, съответно все още има задължения към държавата и наложените обезпечителни мерки – запор на банкови сметки. По отношение на конституирания нов взискател като частен 3 правоприемник на основание чл.429 ГПК е мотивирано изпълнение на процедура по изпращане на уведомление до длъжника М. В.М. на дата 20.10.2015г. , както и със Съобщение – призовка изх.№ 59873/ 06.11.2015г., която е връчена от деловодител в кантората на ЧСИ отново лично от лицето М. В. М. на датата 10.02.2016г. На възражението относно наличието на друго изп.дело в района на гр.Смолян е отговорено с отбелязването, че ЧСИ не следи протичането и развитието на производството, посочено от длъжника, образувано пред друго ЧСИ в района на гр.Смолян, каквото и не е известно на съдебния изпълнител. По отношение на посочения като единствено собствено на длъжника М. жилище и несеквестеруемо не е взето отношение, доколкото по настоящото изпълнително дело е вписана възбрана само и единствено върху недвижими имоти – собственост на длъжниците Л. М. М. и М. В.М..

Във връзка с твърдението, че е настъпила погасителна 10-годишна давност – е посочено, че в текста на разпоредбата на чл.433 ГПК , основанията за прекратяване на изп.производство са лимитивно изброени, сред които изтичането на погасителната давност по отношение на вземането не е сред тях, както и не е в законовите правомощия на съдебния изпълнител да следи и да се произнасян в изп.производство относно погасителната давност за събиране на вземането, за което е предвиден друг – исков ред за съдебна защита.

От така формулираните в депозираното пред ЧСИ искане за прекратяване на принудителното производство, видно от текста на жалбата пред съда някои от тях се поддържат в първоначалния си вид, а други са модифицирани, вкл. като в искането за прекратяване на ИД е включено конкретизирано такова за наличие на обстоятелства за прекратяване поради бездействие на взискателя, съставляващо такова на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и по което ЧСИ не е извършил служебна проверка по повод на възражението за изтекла погасителна давност на вземанията.

При проверка от съда по повод повдигнатото възражение за изтекъл двугодишен перемпционен срок в хода на изпълнителното производство, в резултат на което е настъпило по силата на Закона условие за прекратяване на принудителното производство в периода от образуване на изпълнението 01.04.2011г. до 28.04.2017г. не са открити обстоятелства , водещи до прекратяване на принудителното изпълнение поради бездействие на 4 взискателя, вкл. поради предприети от ЧСИ въз основа на възлагането по чл.18, ал.1 ЗЧСИ изпълнителни действия, вкл. обезпечаващи събирането на вземанията, като са налагани запори на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижими имоти на 16.11.2011г./ л.126-138/, действия по опис на движима вещ на длъжника на 13.11.2013г. / л.244/, конституирането на нов взискател от 06.11.2015г. , за което видно от инкорпорираните по делото писмени доказателства жалбоподателят е уведомен лично на датата 10.02.2016г. / л.341/, което по отношение на перемирането на делото не е от съществено правно значение, доколкото правоприемството в принудителното изпълнение ангажира отговорността на съдебния изпълнител във връзка с изпълнението по погасяване на дълга чрез разпределение на сумите спрямо надлежния кредитор. Независимо от това следва да се отчете, и Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. по т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС за периода от образуване на изп.дело на 01.04.2011г. до 28.04.2017г., според което принципно по отношение на погасителна давност като материално правно основание не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г на Тълкувателно решение №2/ 26.06.2015г. по т.д. №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Видно от комплектованата преписка по изпълнителното производство обаче вече след постановяване на ТР № 2/ 26.06.2015г. по т.д. №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС се констатира в периода след датата 28.04.2017г. по предприемане на действия по опис на движими вещи на длъжника М. с разпореждане от посочената дата / л.430/ до датата 21.02.2020г. , едва когато отново са предприети с разпореждане аналогични действия по опис на движими вещи на длъжника М. / л.506/ , не са извършвани такива изпълнителни действия по смисъла на т.10 от посоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, които да се прекъсвали изтичащ срок за перемиране на делото спрямо този длъжник. Такъв именно двугодишен срок се явява изтекъл за периода от 29.04.2017г. до 29.04.2019г., след който момент делото се явява прекратено по силата на Закона на основание чл.433 ал.1, т.8 ГПК и извършените след този период изпълнителни действия се явяват без обвързващо правно действие с оглед настъпилия юридически факт на перемпцията на посоченото основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С оглед на това и на това основание следва да се отмени обжалвания отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение спрямо длъжника М. В. М. и 5 делото да се върне на ЧСИ за предприемане на следващите се действия във връзка с настъпилата перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Поради констатираните основания за прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК останалите възражения на жалбоподателя във връзка с висящото принудително изпълнение спрямо този длъжник не се явяват от съществено значение. Независимо от което по отношение на тези възражения следва да се отбележи, че твърдението за липса на публични задължения спрямо присъединение кредитор – Държавата не са налице; правното значение на получаването на уведомление от длъжника за извършената цесия с оглед конституирането на нов взискател на основание чл.429 ГПК като частен правоприемник са изложени мотиви по-горе; твърдението относно липсата на недвижим имот , на който жалбоподателят и солидарния длъжник Л. М.М. да са собственици , като продаден на публичен търг от Съдебен изпълнител в периода 2006-2007г е неконкретизирано и недоказано; възражението относно липсата на правомощия на ЧСИ за произнасяне по въпроса относно погасителната давност е неоснователно, доколкото това е в правомощията на съда в исково производство; възраженията по отношение на предприемани или извършени изп.действия спрямо солидарния длъжник – фирмата „В** ЕООД са неотносими с оглед упражняването на право на жалба от страна на жалбоподателя М. В. М. с настоящата жалба в качеството му на солидарен длъжник като физическо лице.