Решение № 5267 от 20.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12154/2022
- Вид
- Решение № 5267
- Подписан
- 20.09.2024
- В сила
- 20.09.2024
- Състав
- Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, Мариана Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- Член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 5267 гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Г.
Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100512154 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Р.
Р. чрез адвокат Ф. срещу Решение 6055/07.06. 2022г., постановено по гр. д. № 53330/2021г. по описа на Софийски районен съд, 39 с-в, в частта с която е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „В.К.“ООД (с универсален правоприемник „В.К.“АД с ЕИК *******) иск за нищожност на договор за паричен заем „Standart 14“ N. 5583044/23.01.2020г.
С посоченото решение след отхвърляне на иска за нищожност по чл. 22 ЗПК са уважени евентуалните искове за нищожност на отделни негови клаузи.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилни изводи на СРС, че нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва не води до нищожност на целия договор. Договора за потребителски кредит бил по дефиниция възмезден и без клаузата за лихва не можел да се изпълнява, което водело до цялостната му нищожност.
Правилно било прието, че ГПР не съответствал на договорения, като таксата експресно разглеждане трябвало да се включи в него, но неправилно не бил обявен целия договор за нищожен по чл. 22 ЗПК втр. С чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
Поради цялостна нищожност на договора неправилен бил извод на СРС за 1 приложимост на чл. 19, ал. 6 ЗПК.. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска за нищожност на договора.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва. СГС след проверка по чл.
269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и прилагането на императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства СГС намира решението на СРС за неправилно по следните съображения:
Предявен е иск по чл. 22 ЗПК вр. с чл. 26 ЗЗД. Правилно СРС е приел, че таксата за експресно разглеждане на исканет9о за кредит трябва да се включи в общият разход по кредита (ГПР), а не включен. Неправилно е приел, че това не води до нищожност на целия договор.
В задължителната практика на СЕС (Реш от 21.03.2024г. по дело C‑714/22) се приема, че Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
В случая СГС намира, че таксата „експресно разглеждане“ е конструкция за прикриване на действителния разход по кредита. Макар в договора да е посочено, че тя е включена в обшият разход, то от неоспорената СЧЕ по делото се установява обратното. Вещото лице е посочило, че ако тази такса и неустойката за недаване на обезпечение биха били включени в ГПР то той би бил в размер на 311 %. Очевидно този размер би се дължал в по-голяма степен на таксата, а не на неустойката, тъй като последната е почти два пъти по малка по размер от таксата за експресно разглеждане.
Освен това същата съставлява 62,93 % от размер на заема и се предвижда заплащането не преди разглеждане на искането за кредит, а след него при неяснота в какво се изразява експресността на разглеждането (дали преди исканията на други потребители и ако е така как се урежда конкуренцията по отношение приоритета на 2 разглеждане между искания по които е договорена тази такса и подадени от различни кандидати за кредит). Неяснотата какво точно представлява услугата, включването на нейната цената в погасителните вноски, големият и размер спрямо отпусната в заем сума, невключването и в ГПР СГС намира, че сочи на заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Касае се за скрито възнаграждение (лихва), която трябва да се включи в ГПР.
При това положение посочването на ГПР, който не отговаря на действителния съгласно посоченото решение на СЕС е приравнено на липса на ГПР, а съгласно чл. 22 ЗПК, това влече нищожност на целия договор.
Поради горното искът е основателен и без да се разглеждат останалите основания сочени в исковата молба и поддържани с жалбата.
Решението с което е отхвърлен искът за нищожност на договора е неправилно и следва да се отмени, а искът да бъде уважен.
При обжалване на решението по главния иск се възстановява висящността на делото по отношение на евентуалните искове, а предвид уважаването на главния иск не може да се разглеждат евентуалните, поради което решението на СРС, с което те са уважени подлежи на обезсилване и оставяне без разглеждане на евентуалните искове.
При този изход на делото само въззивникът има право на разноски за въззивна инстанция. Поискан е от неговия адвокат пълномощник възнаграждение за безплатно оказана правна помощ по чл. 38, ал. 2ГПК. Съдът намира искането на адвокат Ф. за основателно. Размерът на възнаграждението СГС определя на 300,00 лева доколкото делото не е с висока, правна или фактическа сложност във въззивна инстанция., Протекло е в едно заседание без събиране на допълнителни доказателства и изхода му е обусловен и от задължителна за съда практика на СЕС по идентични казуси.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 6055/07.06. 2022г., постановено по гр. д. № 53330/2021г. по описа на Софийски районен съд, 39 с-в, в частта с която е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „В.К.“ООД иск за нищожност на договор за паричен заем „Standart 14“ N. 5583044/23.01.2020г. КАТО ВМЕСТО ТОВА признава за установено в отношенията между „В.К.“АД с ЕИК *******; седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. ******* бул. „ *******, бл. „******* като универсален правоприемник (чрез промяна на правната форма) в хода на делото на „В.К.“ООД с ЕИК ******* (заличен търговец) от една страна и Р. М. Р. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „******* от друга страна, че сключения между „В.К.“ООД с ЕИК ******* и Р. М.
Р. с ЕГН ********** Договор за паричен заем „Standart 14“ N. 5583044/23.01.2020г. е НИЩОЖЕН на основание чл. 22 ЗПК вр., с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
3
ОБЕЗСИЛВА Решение 6055/07.06. 2022г., постановено по гр. д. № 53330/2021г. по описа на Софийски районен съд, 39 с-в, В ЧАСТТА с която са уважени евентуалните искове на Р. Р. за обявяване на нищожност на клаузите на чл. 1, ал.3; чл.
4, ал.1, чл. 4, ал.2, чл. 8, ал.4, чл. 8, ал. 5 от посочения договор за паричен заем „Standart 14“ N. 5583044/23.01.2020г. като оставя без разглеждане тези искове.
ОСЪЖДА „В.К.“АД с ЕИК *******; седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. ******* бул. „ *******, бл. „******* ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Д. Л. Ф. от САК с личен номер ********** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА „В.К.“АД с ЕИК *******; седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. ******* бул. „ *******, бл. „******* ДА ЗАПЛАТИ НА Р. М. Р. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „*******, сумата от 36,91 лева разноски за държавна такса за въззивното производство.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4