Решение № 102 от 21.12.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Момчилград, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕТ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Административно наказателно дело № 20235150200081 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление, с което на жалбоподателя П.

Л. Т. от гр.Момчилград, общ.Момчилград, ул.“К.П.Войвода“15, ет.5, ап.18, с ЕГН:**********, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Недоволен жалбоподателя чрез пълномощник адв.М. Ч. от АК Кърджали обжалва Наказателното постановление. Счита същото за неправилно и противоречащо на закона. При издаване на НП административно-наказващия орган не е съобразил разпоредбите на чл.54 от ЗАНН. Процедурата по установяване на посоченото нарушение и по налагане на административните наказания не е съобразена с изискванията на закона. В посоченото наказателно постановление на са преценени обстоятелствата мотивиращи поведението му и не е преценена конкретната обстановка при налагане на административните наказания. Моли НП да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения излага в самата жалба. Претендира за разноски по делото.

В с.з. жалбоподателя чрез пълномощник адв.М. Ч. от АК Кърджали 1 поддържа жалбата. Счита НП за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено, излага съображения в хода по същество и в писмена защита. Претендира разноски по делото.

Ответника по жалбата РУ Момчилград редовно призован не се представлява. От С. Ч. гл.ю.к. на ОД МВР Кърджали е постъпила молба – становище, с която моли съда да потвърди НП, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за ю.к.възнаграждение в полза на ОД МВР Кърджали. Подробни съображения за това излага в писмена защита. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което счита за завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от АУАН и НП такива са съставени и издадени на жалбоподателя, за това, че на 20.02.2023 г. в 21:00 часа, в гр.Момчилград на ул.“Братя Миладинови“, като водач на лек автомобил, Мерцедес Е 220 ЦДИ, РВ4442ВТ, България при обстоятелства: използва пътищата отворени за обществено ползване задруги цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в завъртане на автомобила около осите на предните гуми като занася задната част на автомобила, е извършил: водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване задруги цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари , с което виновно е нарушил/а чл.104Б т.2 от ЗДвП.

Видно от разпита на св.А. А. чиито показания съдът кредитира се установява, че същият в качеството си на актосъставител е съставил акта по свидетелски показания на четири момичета. Този актосъставител обяснява, че е пристигнал на место, самият той не е видял извършването на деянието от жалбоподателя. По време на проверката е взел предвид свидетелски показания на четири лица и е изпробвал за алкохол водача. Няколкократно повтаря в показанията си че не е видял действията на нарушителя, а това му е било предадено от момичетата.

От разпита на свидетелите Д. Х. и Севил Юсеин се установява, че това са две от лицата, които са сигнализирали органите на МВР за евентуално 2 извършено деяние по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Същите обясняват, че са видели жалбоподателя да прави маневри с управлявания от него автомобил, които те са възприели като така наречения „дрифт“. Присъствали са и при идването на първите служители на МВР, както и на актосъставителя посочен по-горе.

От разпита на свидетелите Р. С. и А. М. се установява, че същите са получили телефонно обаждане от лице за това, че друго лице извършва неправилни действия по движението на пътното платно. Тези свидетели също заявяват, че не са видели каквито и да е било действия от страна на жалбоподателя и са предприели изпълнението на служебните си задължения касаещи управление на МПС след употреба на алкохол.

При това положение съдът намира, че административното нарушение не е безспорно установено и доказано. В случая актосъставителят, както и другите служители посетили преди него мястото не са видели лично жалбоподателят да извършва деянието по чл.104Б от ЗДвП. Актосъставителят само сочи, че е съставил акт за такова деяние въз основа на показания на четири лица, които са дали и писмени обяснения. Следва да бъде отбелязано за прецизност, че четирите писмени обяснения на лицата са абсолютно идентични.

Съдът намира, че установяването и квалифицирането на това деяние следва да бъде извършено от орган на МВР имащ опита, квалификацията и съответната подготовка. Не следва този род деяния да почиват на обяснения и показания на хора, които имат различни квалификации и опит за установяването на деянието. Ако следва да се приеме обратното, то би се допуснало административен произвол, тъй като въз основа на лица, които не са служители на МВР не може да се разчита за това, че те възприемат изпълнителното деяние на нормата по начин по който би направил един служител на органите на МВР. Следва да бъде посочено също за прецизност, че обясненията на лицата, както и свидетелските показания на две от тях, говорят за многократно извършване на това деяние, а в акта и в Наказателното постановление е въведено еднократно извършване на нарушението.

Ето защо съдът намира, че така издаденото Наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като бъдат присъдени направените разноски от 3 жалбоподателя, а именно: сумата в размер на 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-1300-000307 от

10.03.2023 г. на Началник Сектор в ОД МВР Кърджали, с-р Пътна полиция Кърджали, с което на П. Л. Т. от гр.Момчилград, общ.Момчилград, ул.“К.П.

Войвода“ 15, ет.5, ап.18, с ЕГН:********** , на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД МВР КЪРДЖАЛИ да заплати на П. Л. Т. от гр.Момчилград, общ.Момчилград, ул.“К.П. Войвода“15, ет.5, ап.18, с ЕГН:********** сумата в размер на 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд гр.Кърджали, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 4