Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1296 от 14.12.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1317/2021
Вид
Определение № 1296
Подписан
14.12.2021
В сила
14.12.2021
Състав
Калин Калпакчиев, Весислава Иванова, Величка Цанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 70 · Наказателен кодекс
  • чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 440 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1296 гр. София, 14.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20211000601317 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано по жалба на осъдения Б. Н. Н. срещу протоколно определение от 24.11.2021 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 28. състав, постановено по н.ч.д. № 4343/21 г. С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.

В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена по пощата на 29.11.2021 г.) осъденият е подал частна жалба, с която иска определението да се отмени, тъй като счита, че искането му за предсрочно условно освобождаване е отхвърлено несправедливо. Не са изложени аргументи в подкрепа на това становище. Посочено е, че такива ще бъдат споделени след запознаване с мотивите.

Като съобрази жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното:

Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите, подадена е в срок и от лице с право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предвид липсата на конкретни оплаквания от страна на осъдения, произнасянето на въззивния съд е резултат от пълна служебна проверка. Следва да се отбележи, че осъденият е бил запознат с мотивите на съда, тъй като определението е било постановено в проведеното открито съдебно заседание и в присъствието на Б.Н..

Въззивният съд не установи допускането на процесуални нарушения в дейността на първия съд. Спазено е било правото на лишения от свобода да участва в съдебното заседание, подсигурен му е бил защитник и е бил изслушан от съда.

Първостепенният съд не е нарушил и материалния закон, а преценката му да остави без уважение молбата на осъдения за предсрочно условно освобождаване е базирана на извода му, че превъзпитателният процес следва да бъде продължен с оглед факта, че рискът от рецидив все още е в сравнително високи стойности – 65 точки, а и продължават да са налице проблемни зони, които не са преодолени. Този извод на съда е основан на данните от доклада на инспектора по социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР) и в съответствие със становището на началника на затвора.

Извършвайки собствена оценка на наличните в досието на лишения от свобода 1 документи, както и на дадените становища от служители от затворническата администрация, въззивният съд намира за обоснован крайния извод на първата инстанция.

Въз основа на доказателствата правилно е отчетена релевантната за изясняването на предмета на делото фактология, съобразно която в момента осъденият търпи наказание лишаване от свобода от 2 години и 4 месеца, наложено му по н.о.х.д. № 7855/20 г. на СРС, влязло в сила на 7.1.2021 г., за деяние, извършено в условията на опасен рецидив. От това наказание лишеният от свобода е изтърпял (към датата на разглеждането на делото в СГС) фактически 1 година, 9 месеца и 11 дни, от които 10 месеца и 18 дни - предварителен арест; от работа – 2 месеца и 13 дни или всичко 1 година, 11 месеца и 24 дни. Остатъкът за изтърпяване възлиза на 4 месеца и 6 дни, от чието изтърпяване осъденият иска да бъде освободен под условие.

В началото на корекционната работа с осъдения рискът от рецидив, видно от първоначалния доклад, е бил определен на 65 точки. Такъв е и към настоящия момент, тоест няма снижаване. За проблемни зони са били очертани съдебното минало на Н. (многократно осъждан); отношение към правонарушението (приема отговорността за стореното, но се стреми да се оневини и не показва съжаление към жертвите); начин на живот и обкръжение (обичайните дейности подтикват към извършване на правонарушения, криминално обкръжение, безразсъдно и рисково поведение); умения за мислене (не разпознава проблемите в тяхната цялост, не вижда, че могат да се повтарят и не може да дефинира ясно стъпките, които да предприеме за решаването на проблемите. Като ресурси са отчетени възможността за трудова ангажираност, отсъствието на алкохолна и наркотична злоупотреба и на емоционални проблеми.

Рискът за вреди за обществото е бил определен като среден, за известен възрастен в обществото и за персонала – висок, а този за самия осъден – среден. В първоначалния доклад е отразено също, че рискът от сериозни вреди е вероятен, но не непосредствен, освен ако не настъпи промяна в обстоятелствата.

В първоначалния план на присъдата, изготвен на 25.1.2021 г. за заложени цели и задачи в две зони: Нагласи и Умения за мислене. И в двете е предвиден срок от по една година за осъществяването на целите и задачите. Последните са дефинирани като: подкрепа и мобилизиране на нагласите за законосъобразен начин на живот и промяна на криминалния тип и начин на мислене.

В изготвения актуален доклад по повод направеното от осъдения иск е отбелязан същия риск от рецидив – 65 точки и са очертани същите проблемни зони като в първоначалния доклад. Прави впечатление, че констатациите са почти идентични, като отлика се наблюдава само по отношение на риска спрямо персонала, който е определен на нисък. Отбелязано е също, че заложените в плана цели и задачи за изпълнение се изпълняват, но не са изпълнени в тяхната цялост, а принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието не е реализиран. Наблюдението на поведението на осъдения е мотивирало становището на ИСДВР, отразено в актуалния доклад, че Н. е солидарен към затворническата общност, общува с ограничен кръг хора, избягвайки конфликтни ситуации.

Досието на осъдения разкрива, че той е бил награждаван три пъти за констатирана позитивна линия на поведение и с цел поощряване на тази нагласа. Не е бил наказван, тъй като спазва режимните правила и не допуснал нарушения.

От 15.7.2021 г. осъденият е назначен на работа в кухнята на затвора, където работи и понастоящем.

Престъплението, за което Н. търпи сегашното наказание е за причиняване на средна телесна повреда, извършено в условията на опасен рецидив. Преди това е осъждан многократно, а три пъти е изтърпявал наказания лишаване от свобода (10 месеца по н.о.х.д.

№ 1553/14 на СРС; 2 години по н.о.х.д. № 18187/13 на СРС; 4 години по н.о.х.д. № 5124/15 на СГС) за грабежи, последният от които в условията на опасен рецидив.

Първоначалният строг режим не е бил заменен с по-лек.

2

Становищата на служителите от затворническата администрация са отрицателни и в насока, че макар да има положителни промени и да е постигнат напредък, работата с осъдения следва да продължи.

При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че е налице само едната от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно условно освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание (каквото е изискването за случаите на опасен рецидив), но не е налице втората доказателства за поправянето му.

Осъденият е за четвърти пореден път в системата на пенитенциарните заведения.

Съдът и друг път е изразявал принципната си позиция, че в подобни случаи, за да се приеме, че по-нататъшният престой на лишения от свобода в затвора е ненужно ограничение, е необходимо да има висока степен на сигурност, че той не представлява риск за обществото и че целите на наказанието са изпълнени, което означава, че деецът се е поправил и превъзпитал и може да бъде контролиран в условията на свобода до изтичане на съответния срок без да е нужно продължаването на престоя му в затвора.

Поведението на осъдения не бележи изключителност в насока на поправянето му, отличаващо се от дължимото спазване на правилата в местата за лишаване от свобода.

Запазването на риска от рецидив в първоначалните му стойности и липсата на снижаване на рисковете за обществото и за конкретен възрастен от него (все още висок) не създават сигурност, че в условията на свобода Н. няма да представлява заплаха за обществения ред и правата на гражданите. Все още не е постигнат необходимия успех в зоната за промяна на криминалните нагласи, а това е особено съществено предвид съдебното минало на Н..

Поведението му не е било обект на наблюдение и в условията на по-слаб контрол, доколкото режимът на изтърпяване на наказанието не е бил смекчен.

Положителна промяна е налице (полагане на труд, цялостна позитивна линия на поведение) и осъденият е надлежно поощряван да я следва, като е бил награден три пъти.

При все това, продължават да съществуват проблемни зони, в които трябва да се преодолеят дефицитите, и е налице риск от рецидив в средни стойности.

Съдът е последователен във виждането си, че възможността за условно предсрочно освобождаване не е абсолютна и не се предпоставя само от изтичането на определен срок.

Нужно е осъденият да е дал доказателства за поправянето си, а в случая не са налице достатъчно такива, доколкото не е налице устойчива и необратима линия на положително поведение, която да даде сигурност, че в условията на свобода деецът не би представлявал риск за обществото.

За да се постигне надеждност в прогнозата за очакваната успешна ресоциализация на осъдения, усилията за поправянето му следва да продължат. От съществено значение за поправянето на лишения от свобода е осъзнаването, осмислянето и формирането на адекватно отношение към причините, обусловили престъпен начин на живот, за да постигне и формиране на действително желание за промяна в поведението си чрез решимост за законосъобразно препитаване и зачитане на правата на останалите членове на обществото.

Мотивиран от изложените съображения, съставът на апелативния съд намери, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.11.2021 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 28. състав, постановено по н.ч.д. № 4343/21 г., с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Б. Н. Н. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4