Решение № 71 от 22.06.2021, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Карлово , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320100388 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.

Ищцата Р. Л. Х. от гр. К., община К., област П., кв. С., ул. „Г.“ № *, ЕГН ********** - в качеството на майка и законен представител на Г. Х. Т. от гр. К., със същия адрес, ЕГН ********** твърди, че с определение № 275 от 05.04.2017 г. по гр. дело № 131/2017 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 13.04.2017 г. ответникът се задължил да плаща на малолетното си дете Г. месечна издръжка в размер на 130 лева, платима до 25-то число на текущия месец. От определянето на издръжката изминал продължителен период от време, през който значително нараснали нуждите на детето и се променили възможностите на родителите да осигуряват издръжката му.

Дъщеря им била на пет години и половина, в предучилищна възраст, и посещавала детска градина с месечна такса в размер на 60 лева и консумативи на стойност 10 лева. Майката правела разходи и за витамини и хранителни добавки на приблизителна стойност 30 лева на месец, а през зимните месеци често боледувала от простудни и вирусни заболявания, като курсът на лечение бил на стойност около 50 лв. Тъй като детето било във възраст, когато расте бързо, се налагало почти всеки месец да закупувам 1 дрехи, а сезонно - и обувки. Разходите за това на тримесечие били около 200300 лв. Двете живеели в жилището на родителите на Р.Х.. През зимния период отоплението било с климатици и заплащала за ел. енергия около 120130 лв. месечно. Ползвали кабелна телевизия и интернет на стойност 30 лв.

Имаме и съществени разходи за храна. Майката работела по трудов договор и получавала месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. Други доходи нямала. Не притежавала недвижими имоти, от които да реализира такива пол формата на наем, аренда и други. Ответникът работел във „***“ ЕАД - гр. С. като пожарникар и получавал трудово възнаграждение около средното за страната, нямал задължение за издръжка към други лица, живеел в собствено жилище и няма разходи за наем, поради което щял да бъде във възможност да заплаща повисока издръжка за дъщеря им. Издръжката, която ответникът заплащал към момента, не била съобразена с нуждите на детето, както и с неговите възможности, като същата е под гарантирания минимален размер, определен с чл. 142, ал. 2 от СК.

МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката, постановена с определение № 275 от 05.04.2017 г. по гр. дело № 131/2017г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 13.04.2017 г., като я увеличи от 130 лева месечно на 210 лева месечно, считано от предявяване на иска – 12.03.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.

Ответникът Х. П. Т. от гр. К., област П., ул. „К.“ № ***, ЕГН ********** оспорва иска по размер.

Вярно било твърдението на ищцата, че между страните е налице утвърдена съдебна спогодба, по силата на която било осъден да заплаща за малолетното дете на страните месечна издръжка в размер на 130 лева, присъдена през 2017г.

Вярно било и твърдението на ищцата, че към настоящия момент размерът на така присъдената издръжка не отговарял на минималния гарантиран размер, определен с чл. 142, ал. 2 от СК.

Частично били верни и твърденията на ищцата, че са налице 2 промени в обстоятелствата, при които е била присъдена първоначалната издръжка за детето.

Ответникът признава, че нуждите на детето от издръжка са нараснали през времето от 2017г. досега, но те не обосновавали толкова завишен размер на издръжката, колкото се претендирал от ищцата - 210 лева месечно. И към настоящия момент голяма част от разходите за детето, описани в исковата молба, се поемали и от ответника, паралелно с изплащане на присъдената в негова тежест издръжка от 130 лева месечно. Той също участвал в поемането на разходи за осигуряване на дрехи, обувки, лекарства и други консумативи за детето, които му купувал предимно във времето, през което осъществявал личен контакт с детето в рамките на определения режим на лични отношения с него.

Наред с това, част от описаните от ищцата текущи разходи се явявали за нея общи с нейните родители, с които тя живеела в едно домакинство, поради което поне разходите за отопление, ел. енергия, кабелна телевизия и за храна, се поемали не само от нея, а и от родителите й, с които тя съжителствала.

Вярно било, че към настоящия момент ответникът работи и получава трудово възнаграждение, но същото не било достатъчно, за да осигури издръжка за детето в такъв висок размер като претендирания с исковата молба - 210 лева месечно. Последното основно трудово възнаграждение на ответника за месец февруари 2021 г. било в размер на 764 лева, което не било кой-знае колко над размера на минималната работна заплата за страната. Наред с това, ответникът започнал работа по това правоотношение едва преди три-четири месеца, поради което финансовото му състояние все още не било дотолкова стабилно, че да може без затруднение да отделя месечно по 210 лева за издръжка за детето. До настоящия момент, преди постъпването на тази работа, ответникът нямал постоянна трудова заетост, поради което за изплащане на определената досега месечна издръжка от 130 лева често ползвал заемни средства от близки и роднини, които сега, след започване на работа, се налагало да връща с доходите от трудовото възнаграждение. Ответникът не притежавал имущество, от което да реализира допълнителни доходи, поради което единствената възможност за осигуряване на средства за издръжката на детето му, било получаваното 3 трудово възнаграждение. С доходите от това възнаграждение ответникът следвало да поема и собствените си разходи за ежедневието си - храна, отопление, ел. енергия, вода и други, които следвало да осигурява еднолично за домакинството си, в което живеел сам и нямало с кого да споделя никоя част от тези разходи.

Предвид на изложеното, но и като отчитал факта, че присъдената понастоящем издръжка за детето е под предвидения законов минимум, и като все пак желаел да бъде гарантирано осигуряването на достатъчна за нуждите на детето месечна издръжка, ответникът бил съгласен да заплаща месечен размер на издръжка за детето си Г.Т., в размер на 180 лева. Всяка сума над този размер на издръжката щяла да бъде непосилна за него предвид получавания размер на дохода му. От своя страна, този размер на издръжката, ведно със сумите, които и другият родител бил задължен да осигурява за детето си по смисъла на СК, щял да бъде напълно достатъчен за покриване на текущите нужди на детето за един достатъчно дълъг период от време, до настъпване на нови обстоятелства от значение за изменение на тази издръжка.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за разликата над 180.00 лева, като неоснователен. Претендира разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представеното удостоверение за раждане, както и от приетия като доказателство протокол по гр. дело № 131/2017 г. по описа на КрлРС, че малолетната ищца Г. е с родители Р. Л. Х. и Х. П. Т.. С определението по посоченото гражданско дело, ответникът се задължил да плаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 130 лева, считано от м. февруари 2017 г., платими до 25-то число на текущия месец.

От определяне на предходната издръжка, към датата на предявяване на настоящия иск са изминали четири години. Установява се от представените приходна квитанция и служебна бележка, че детето Г. посещава ЦДГ „С.“ в град К., ф-л С. и заплаща месечна такса в размер на 48 лева. Установява се от представеното удостоверение, че майката няма декларирана собственост върху недвижими имоти и МПС. От представеното удостоверение за 4 доходите на майката се установява, че същата получава БТВ в размер на 820 лева месечно за шест месеца назад.

Установява се от представения трудов договор № 4412 от 18.11.2020 г. и допълнително споразумение, че ответникът работи по трудово правоотношение с основно месечно възнаграждение в размер на 764 лева. От представената служебна бележка за доходите му се установява, че през месеците от януари до март 2021 г. ответникът е получавал брутно трудово възнаграждение (БТВ) в размер на 825.92 лева. От представената справка от Агенция по вписванията се установява, че на 27.02.2020 г. ответникът се е разпоредил с недвижим имот – стопанска сграда в село Б.. Няма данни за стойността на сделката. Установява се също, че ответникът притежава земеделска земя с площ от 4400 кв.м. От приетия социален доклад на ДСП К. се установява, че детето и майката живеят в жилище в град К. заедно с партньор на майката. Детето разполага със собствена стая. Бащата осъществява лични отношения с детето си в жилището на своите родители в кв. С.. заявява, че за Г. има обособена собствена стая. Двамата родители сочат нетни доходи в размер на по 650 лева, като майката се подпомага и по чл. 7 от ЗСПД. Основни грижи за детето полага майката. Установява се, че родителите не си сътрудничат и не общуват помежду си. В показанията си св.

Х., баба на Г. по майчина линия сочи, че Г. и Р. живеят с родителите на Р. в едно жилище, в едно домакинство. Р. участвала в плащането на сметките.

Съпругът на свидетелката бил нетрудоспособен, получавал пенсия в размер на 350 лева, а дъщеря й плащала около 30% от сметките в домакинството.

Разходите на Р. за детска градина заедно с консумативите били в размер на около 75 лева месечно. Детето било претенциозно към храната и тя струвала около 100 лева месечно, а около 40 лева давала за добавки. Разходът на домакинството за отопление през зимния сезон бил около 260 лева на месец.

Разходите за дрехи и обувки на детето били около 120 лева на сезон. Бащата не участвал в грижи за детето с никакви средства над присъдената издръжка.

Ответникът живеел при своите родители в С., имал и брат. Детето нямало специфични нужди. В показанията си св. Ч. сочи, че ответникът живее самостоятелно в К., брат му живеел в С.. виждал ответника и детето заедно, нямало случай детето да има нужда от нещо и да не му бъде купено. Детето нямало специфични нужди.

5

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице.

Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. В настоящия процес е въведен един довод – увеличена възраст на детето във връзка с което са нараснали нуждите му.

ОТНОСНО нуждите на детето:

Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето във връзка с обичайния растеж през последните четири години. Понастоящем Г. е на почти шест години. По делото е установено, че всички разходи на ищцата, извън заплащаната от ответника издръжка в размер на 130 лева, се поемат от майката, която е подпомагана от своите родители. Ищцата е на 5 години, в детска възраст и това предполага и нужди свързани с възрастта й – сезонна смяна на обувки и дрехи, грижа за здравословно хранене. Растежът винаги предопределя и повече средства за издръжка за обичайните нужди.