Решение № 84 от 06.07.2026, Районен съд - Панагюрище
- Съд
- Районен съд - Панагюрище
- Дело
- Гражданско дело 766/2025
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 03.08.2026
- Състав
- Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 18, ал. 1, т. 3 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. Панагюрище, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Магдалена Г. Татарева К.а при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева К.а Гражданско дело № 20255230100766 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и 86 ЗЗД Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени “АПС Бета България” ЕООД срещу Г. В. К. за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 357,90 евро (700 лв.), представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № 1127399 от 28.08.2018г. сключен между ответника и “Кредисимо” ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 343,31 евро (671,45 лева) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителствов, едно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата , 91,88 евро (179,71 лв.) - договорна лихва за периода от 28.08.2018 г. до 30.09.2019 г., и 215,57 евро (421,62 лева) - мораторна лихва за периода от 30.09.2019 г. до 28.06.2024 г. и 179,45 (350,97 лева )- мораторна лихва върху възнаграждението по договора за поръчителство за периода от 30.09.2019 г. до 05.09.2025 г., който договор за кредит е обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство сключен между “Ай тръст” ЕООД и Г. К., които суми са прехвърлени на ищеца на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. сключен между ищеца и “Кредисимо” ЕАД и “Ай тръст” ЕООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 546/2025 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответникът и “Кредисимо” EАД е сключен Договор за потребителски кредит № 127399 от 28.08.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от 1 доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
В случай, че се приеме, че договорите не е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, то се моли да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:
Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Излага се, че при сключване на процесния договор за спазени нормите на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. подробно е разяснена процедурата, по която е сключен договора. Излага се, че съобразно процесния договор за потребителски кредит № 127399 от 28.08.2018г. ответникът е получил сумата от 700 лв., със задължение да я върне на 13 броя вноски по 67,67 лева в срок до 30.09.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към
Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Излага се, че в съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Сочи се, че в Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо“ ЕАД, като в Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 oт ОУ страните са постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 oт ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Излага се, че на 28.08.2018г., ответникът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството “Ай Тръст” ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство. На 28.08.2018 година “Ай Тръст” ЕООД и “Кредисимо” ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който “Ай Тръст” ЕООД се е задължило спрямо “Кредисимо” ЕАД за всички задължения на Г К, по Договора за кредит.
Сочи се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, поради което “Кредисимо “ ЕАД е поканило “Ай Тръст” ЕООД да заплати всички изискуеми задължения на Г. К. по Договора за кредит на 28.08.2018 г. , за което в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство “Ай Тръст” ЕООД е изпратило уведомление до Длъжника на 1802.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от “Ай Тръст” ЕООД, като на 23.02.2021 г. “Ай Тръст” ЕООД е погасило дължимите от Г. К. суми. С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по 2 електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. “Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., неразделна част от договора. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща, като в евентуалност се моли да се приеме, че ответникът е уведомен с връчване на исковата молба за отговор. Излага се, че размерът на лихвите е съобразен със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Твърди се, че ищецът е входира заявление по чл. 410 ГПК, по което производство е ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, което поражда правен интерес за ищеца от предявяване на настоящата искова претенция. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който се сочи, че по делото не са представени доказателства за сключване на договор за кредит съобразно изискванията на закона, като не са представени и доказателства за реално предоставяне на сумата от 700 лева за ползване на ответника. Излага се, че по делото липсват доказателства за съобщаване на цесията на ответника К.. Сочи се, че процесния договор е недействителен, поради неравноправност на клаузите и накърняване на добрите нрави. Оспорва се сключването на договора за предоставяне на поръчителство. Под евентуалност се сочи, че договора за потребителски кредит съдържа недействителни клаузи по отношение на уговорения лихвен процент и ГПР. Оспорва се дължимостта на възнаграждението за поръчителство. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми. Моли се за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл.
79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 03.09.2025 г., а исковата молба е подадена на 05.09.2025 г. от заявителя по заповедното производство.
Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по делото договор за предоставяне на потребителки кредит № 1127399 от 28.08.2018 г. сключен между “Кредисимо” ЕАД и Г. В. К., че между тях е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят “Кредисимо” ЕАД се е задължил да предаде в собствеността на заемателя под формата на потребителски кредит сума в размер на 700 лв., а заемателят се е задължил да я върне на 13 месечни вноски, заплащайки лихвен процент в размер на 41,24% и ГПР в размер на 50,00 %, като е посочено, че общата дължима сума Кредита е в размер на 879,71 лева. В чл. 4.1 от договора за паричен заем е посочено, че договорът се обезпечава с банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрено от заемодателя юридическо лице.
От представен и приет като доказателство по делото договор за предоставяне на поръчителство от 28.08.2018 г. сключен между “Ай тръст” ЕООД и Г. К. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на което търговското дружество се е задължило да сключи договор за поръчителство с “Кредисимо”ЕАД, за което Г. К. е поел задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 671,45 лева, което е платимо на 13 месечни вноски с падеж дата, на която се дължи заплащане на анюитетните 3 вноски по договора за кредит. В чл. 8, ал. 4 от договора е уговорено възнаграждението по договора за поръчителство да се заплаща по сметка на кредитодателя “Кредисимо” ЕАД, по която сметка се дължи заплащане и на сумите по договора за кредит.
По делото е представена и приета като доказателство разписка за извършено плащане с № 2000000159255606 от 28.08.2018г., от която се установява, че кредитодателят “Кредисимо” ЕАД е превел на “Изипей” АД сума в размер на 700 лева за Г. К..
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед предмета на предявените претенции, в настоящото производство ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между кредитната институция и ответника, е сключен валиден договор за кредит, съдържащ твърдените права и задължения, че ответникът е условил сумата по кредита, както и основанието за начисляване на договорна лихва и размер на същата, изпадане на длъжника в забава и възникване на задължение за плащане на законна лихва в претендирания размер. Следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е налице валидно сключен договор за поръчителство, т.е. че вземането на кредитора е обезпечено с този договор за поръчителство, както и изпълнение от страна на поръчителя на задълженията на ответника по договора за кредит. Освен гореизброените факти, подлежи на доказване и наличието на валидно сключен договор за цесия, съобщаване на цесията на длъжника от предишния кредитор или наличие на валидно упълномощаване на цесионера, настоящ ищец, да съобщи за извършената цесия.