Определение № 390 от 05.10.2026, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Тутракан, 05.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101253 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

(1) Настоящото определение се постановява на основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс на Република България (ГПК). Районен съд – Тутракан е сезиран с молба от ищеца „Банка ДСК“ АД по реда на чл. 250, ал.

1 от ГПК за допълване на Решение № 100 от 23.06.2026 г. по настоящото дело относно своевременно заявеното акцесорно искане за присъждане на законна лихва за забава по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) върху уважената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.07.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, по което искане съдът е пропуснал да се произнесе с постановения съдебен акт.

СТРАНИ В ПРОИЗВОДСТВОТО

(2) Ищец (молител в производството по чл. 250 от ГПК): „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830623, със седалище и адрес на управление: Република България, гр. София, ***, представлявано от юрисконсулт Е. Ю. М., с адрес за призоваване и връчване на книжа: Република България, гр. Варна, ПК 9000, ***, тел.: ***,

***, e-mail: **********************.

(3) Ответник: П. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: Република България, с. Малък Преславец, общ. Тутракан, ул. „********“ № **, представлявана от назначения от съда особен представител на основание чл.

47, ал. 6 от ГПК – адвокат Д. Т. А. от Адвокатска колегия – Силистра, с адрес за призоваване и връчване на книжа: Република България, гр. Тутракан, ПК 7600, ул. „***********“ № **, тел.: +***********, e-mail: **********.

1

ПРЕДМЕТ НА СПОРА И ОТНОСИМИ ФАКТИ

(4) Районен съд – Тутракан е сезиран от ищеца „Банка ДСК“ АД с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу ответницата П. Н. С. за признаване за установено съществуването на парични вземания, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 19.07.2024 г., за които е издадена Заповед № 2077 от 18.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2892/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

Претенцията на кредитора обхваща: непогасена главница в размер на 1996,61 лева (равностойни на 1020,85 евро при фиксирания курс от 1,95583 лева за едно евро), ведно със законната лихва за забава, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 17.07.2025 г. до окончателното погасяване на задължението; договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2024 г. до 11.06.2025 г. в размер на 146,92 лева (75,12 евро); обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода от 20.07.2024 г. до 11.06.2025 г. в размер на 15,62 лева (7,99 евро) и обезщетение за забава за периода от 12.06.2025 г. до 15.07.2025 г. в размер на 23,56 лева (12,05 евро).

(5) В първоинстанционното исково производство е установено от фактическа страна, че на 19.07.2024 г. между „Банка ДСК“ АД в качеството на кредитодател и П. Н. С. в качеството на кредитополучател-потребител е сключен Договор за потребителски кредит за текущо потребление за сума в размер на 2000,00 лева (равностойни на 1022,58 евро), със срок за погасяване 58 месеца, при уговорен променлив годишен лихвен процент от 8,20% и обявен в договора годишен процент на разходите (ГПР) от 25,73%.

Погасителната вноска е уговорена в размер на 57,30 лева (29,30 евро) месечно, като в цената на кредита са включени еднократна такса от 100,00 лева (51,13 евро) при усвояването, ежемесечна такса за обслужване към кредитодателя в размер на 11,99 лева (6,13 евро) и ежемесечна застрахователна премия в размер на 3,43 лева (1,75 евро), дължима към застраховател по застраховка „Кредитна защита“. Общият размер на възнаградителната лихва и таксите, които кредиторът би получил при пълно и точно изпълнение на кредитния договор до изтичане на уговорения срок (19.05.2029 г.), възлиза на 1205,31 лева (равностойни на 616,27 евро).

(6) С Решение № 100 от 23.06.2026 г. по делото, влязло в сила на 03.10.2026 г., Районен съд – Тутракан уважи предявения установителен иск за главницата частично до размера от 969,48 евро (1896,14 лева) и отхвърли иска за разликата от 51,37 евро (100,47 лева) главница до пълния претендиран размер от 1020,85 евро (1996,61 лева); отхвърли изцяло иска за договорна възнаградителна лихва в размер на 75,12 евро (146,92 лева) за периода от 20.07.2024 г. до 11.06.2025 г.; отхвърли изцяло иска за мораторна лихва в размер на 7,99 евро (15,62 лева) за периода от 20.07.2024 г. до 11.06.2025 г. и отхвърли изцяло иска за мораторна лихва в размер на 12,05 евро (23,56 лева) за периода след настъпване на предсрочната изискуемост от 12.06.2025 г. до 15.07.2025 г.

(7) За да постанови този резултат, националният съд прие, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен на основание чл. 22 2 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), с които норми във вътрешното право е транспониран чл. 10, параграф 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Съдът констатира, че посоченият в договора ГПР от 25,73% е неточен и заблуждаващо занижен спрямо действителния ГПР, възлизащ на 28,70%, тъй като кредиторът противоправно не е включил в общите разходи по кредита дължимата от потребителя застрахователна премия по застраховка „Кредитна защита“, събирана ежемесечно с погасителните вноски. На основание императивната санкционна норма на чл. 23 от ЗПК (транспонираща чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО) съдът постанови, че кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, приспадайки извършените до момента плащания, и не дължи заплащането на каквито и да било възнаградителни лихви, такси или неустойки за забава.

(8) В Решение № 100 от 23.06.2026 г. съдът е пропуснал да се произнесе – както в мотивите, така и в диспозитива на акта – по искането на ищеца за присъждане на законна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД върху уважената чиста стойност на главницата (969,48 евро), считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.07.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата. Налице е непълнота на съдебното решение по смисъла на чл. 250, ал. 1 от ГПК.

(9) В законоустановения едномесечен срок ищцовата банка е депозирала молба по чл. 250, ал. 1 от ГПК за постановяване на допълнително решение, с което непроизнесеното искане за законна лихва за забава да бъде изрично уважено.

(10) В предоставения срок назначеният особен представител на ответницата не е подал писмен отговор по молбата за допълване на решението.

(11) С Определение № 329 от 18.08.2026 г. по делото съдът прие, че естеството на спора по молбата за допълване изисква провеждането на открито съдебно заседание с призоваване на страните, като указа на ищеца „Банка ДСК“ АД да изясни фактическото и правно основание на начисляваната месечна такса в размер на 11,99 лева, за преценката дали представлява възнаграждение за кредитора.

(12) С писмена молба с вх. № 4632 от 14.09.2026 г. ищцовата банка уточни, че посочената такса e за поддържане на пакетни банкови услуги (разплащателна сметка, дебитна карта и електронно банкиране), чието ползване съгласно чл. 9.2 от кредитния договор е поставено като условие за предоставяне на преференциален (по-нисък) лихвен процент по потребителския кредит.

(13) С посоченото определение съдът информира страните, че подлага на преценка съответствието с правото на Европейския съюз на националната съдебна практика, намерила израз в Решение № 129 от 30.07.2024 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК, и им предостави възможност да вземат становище по въпроса: дали при прогласена 3 недействителност на договор за потребителски кредит поради неточно посочен ГПР санкцията по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО (въведена с чл. 23 от ЗПК) безусловно изключва начисляването на законна лихва за забава по чл.

86 от ЗЗД върху присъдената главница, или допуска прилагането на възприетия от ВКС сравнителен подход между договорното възнаграждение и законната лихва.

(14) С молба вх. № 4632 от 14.09.2026 г. ищецът „Банка ДСК“ АД изложи становище, че съгласно цитираното Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС законната лихва по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде присъдена. Банката поддържа, че според практиката на ВКС съдът е длъжен да извърши сравнение между възнаграждението, което кредиторът би получил при действителен договор и размера на законната лихва за забава върху уважената чиста главница, която би се натрупала от датата на заявлението до края на договорения срок. В случая сравнението не е в полза на кредитора дори ако санкцията по чл. 23 от ЗПК допуска присъждането на законна лихва за забава, поради което тя има реално възпиращ ефект и се явява ефективна и пропорционална, тъй като с присъждането на законната лихва върху чистата стойност на кредита от подаване на заявлението, положението на потребителя не се влошава. Поради това банката ищец счита, че прилагането на разпоредбата на чл.86 ЗЗД в случая съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО и затова молбата по чл. 250 от ГПК следва да бъде уважена.

(15) Особеният представител на ответницата изрази становище в проведеното съдебно заседание, че не следва да се присъжда законна лихва за забава върху уважената сума на главницата.

(16) По делото е установено, че размерът на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 юли 2025 г. е 1,91%, поради което годишният размер на законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от 17.07.2025 г. до 31.12.2025 г. възлиза на 11,91% съгласно член единствен, ал. 1 от Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. (в редакция до 31.12.2025 г.).

(17) Установено е също, че лихвеният процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка в сила от 1 януари 2026 г. е 2,15%, а в сила от 1 юли 2026 г. е 2,40%, поради което годишният размер на законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.01.2026 г. до 30.06.2026 г. възлиза на 10,15%, а за периода от 01.07.2026 г. нататък възлиза на 10,40% съгласно член единствен, ал. 1 от Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. (в редакция в сила от 01.01.2026 г., обн., ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г.).

(18) Установено е от съда, че към 24.09.2026 размерът на натрупаната законна лихва за забава върху уважената главница от 969,48 евро, считано от депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК (17.07.2025 г.), възлиза на 127,43 евро. А от 25.09.2026 до 19.05.2029 (явяващ се краен срок на договора, ако същият беше действителен), при последната ставка на законната лихва за забава от 10,40%, ако не се изменя, и при непогасяване на главницата от 969,48 евро, би се натрупала сума на законната лихва за забава в размер на 270,83 евро. Или иначе казано, сборът от двете суми за периода от 17.07.2025 4 до 19.05.2029 би била 398,26 евро (127,43 + 270,83).

ПРИЛОЖИМИ НОРМИ ОТ ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ

СЪЮЗ И ВЪТРЕШНОТО ПРАВО

Право на Европейския съюз

Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета:

Член 10 („Информация, която следва да се включи в договорите за кредит“), параграф 2:

„Договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин:

[…] ж) годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани при изчисляването на този процент; […]“

Член 23 („Санкции“):

„Държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции.

Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.“

Национално право на Република България