Решение № 750 от 10.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Пловдив, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20265300500560 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Ф. А. И. ЕГН:

**********, чрез поцесуалния представител адв. А. Д. срещу Решение № 5666/21.12.2025 г. постановено по гр.д.№11974/2025г. по описа на ПРС, шестнадесети гр.с., с което се отхвърля предявения от Ф. А. И., ЕГН:

**********, от село ***, против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо ПетковКазанджията” № 4-6, представлявано от управителите Р. И. М. - Т. и Т. И. В., иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност следните суми: сумата от 1 935, 40 (хиляда деветстотин тридесет и пет лева и четиридесет стотинки) лева- главница по договор за потребителски кредит без обезпечение, сключен с „Обединена Българска Банка“ АД на 20.09.2010 г., сумата от 84, 13 (осемдесет и четири лева и тринадесет стотинки) лева- договорна лихва за периода 15.12.2011 г.- 06.11.2012 г., сумата от 111, 42 (сто и единадесет лева и четиридесет и две стотинки) леванаказателна лихва, законната лихва върху главницата от 07.11.2012 г. до изплащане на вземането и сумата от 287, 34 (двеста осемдесет и седем лева и 1 тридесет и четири стотинки) лева- разноски, по издаден по частно гр. дело № 17906/ 2012 г. на ПРС, III бр. с-в, изпълнителен лист от 13.11.2012 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № 290/ 2025 г. на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824. С постановеният съдебен акт в полза на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375 са присъдени разноските по делотоза дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, в размер на 150 (сто и петдесет) лева. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата. Иска отмяна на обжалвания акт, като вместо това съдът постанови друг, с който да уважи предявените искове. Претендират се разноски, съгласно представения списък .

Въззиваемата страна ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, чрез процесуалния и представител юрисконсулт М.М. оспорва жалбата като изцяло неоснователна по съображения подробно изложени в отговора, моли да се потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски пред въззивната инстанция в размер на 150 евро, представляващи юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от другата страна.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от Ф. А. И., ЕГН: **********, против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК:

131001375 за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 935, 40 лева- главница по договор за потребителски кредит без обезпечение, сключен с „Обединена Българска Банка“ АД на 20.09.2010 г., сумата от 84, 13 лева- договорна лихва за периода 15.12.2011 г.- 06.11.2012 г., сумата от 111, 42 лева- наказателна лихва, законната лихва върху главницата от 07.11.2012 г. до изплащане на вземането и сумата от 287, 34 лева- разноски, по издаден по частно гр. дело № 17906/ 2012 г. на ПРС, III бр. с-в, 2 изпълнителен лист от 13.11.2012 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № 290/ 2025 г. на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824.

Твърди се, че вземането е недължимо, поради изтекла петгодишна погасителна давност.

Ответникът ЕОС Матрикс” ЕООД оспорва исковете като неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел, че до образуване на настоящото дело- 02.07.2025 г., не е изтекъл петгодишен давностен срок, защото всяко от исканията на взискателя, насочено към прилагане на определен изпълнителен способ/ предприети действия на ЧСИ в тази насока, прекъсват давността и от тях започва да се брои нова петгодишна такава. С оглед това, е приел предявения отрицателен установителен иск за неоснователен и недоказан, и като такъв го е отхвърлил.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът твърди, че вземането е недължимо, поради изтекла петгодишна погасителна давност.

Спорът в конкретният случай се свежда до това, дали погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист е била прекъсната в периода 15.09.2019г. до 17.09.2024г. и по конкретно Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи за 06.08.2021г /л.154 и сл. от делото на ПРС/ валидно изпълнително действие ли е, прекъсващо давността.

С Тълкувателно решение, обявено на 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани 3 до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

В т. 3 на ТР № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС е даден отговор, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. При отговора на въпроса е съобразено, че перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.

Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективната невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липса на имуществени право на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. От друга страна, перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и субективното право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист.

Ето защо, ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и да не се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, дори и по перемирано дело, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Образуването на изпълнително дело е задължение на съдебния изпълнител, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действието на кредитора. За 4 прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане, т.е. молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, както е в конкретния случай – взискателят с молбата за образуване на изпълнително производство е възложил всички действия по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ Павлов.

Ето защо, доколкото водещо значение има искането на кредиторавзискател, то действията на 06.08.2021г. обективирани в Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, чиято проекция дори и да не се осъществила чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ, в каквато насока са направените от жалбоподателя възражения, прекъсват давността, тъй като непредприемането им се отдава на причини, независещи от кредитора.

Гореизложеното обосновава извода, че не е изтекла петгодишна погасителна давност, поради което претенцията, че вземането се явява недължимо, е неоснователна.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна – оставена без уважение.

С оглед изхода на спор, вземайки предвид фактическата, и правна сложност на делото, на жалбоподателят се дължат разноски пред настоящата инстанция в размер на 100 евро юрисконсултско възнаграждение..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5666/21.12.2025г. постановено по гр.д.

№11974/2025г. по описа на ПРС, шестнадесети гр.с.,

5

ОСЪЖДА Ф. А. И., ЕГН: **********, от село ***, да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от управителите Р. И. М. - Т. и Т. И. В., разноските пред въззивната инстанция в размер на 100 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение определено от съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6