Решение № 176 от 26.03.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело № 20201001002303 по описа за 2020 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .

С решение №867, постановено на 22.06.2020г. по т.д.№312/2019г.

Софийски градски съд ТК VІ- 6 състав е отхвърлил предявените от „Консулта М“ ЕООД срещу ЗК“Уника“АД искове с правно основание чл.435 във връзка с чл.405 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за откраднат товар в размер на сумата 32 775,17лв. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД, за обезщетение за забава върху тази сума за периода 14.05.2018г. - 08.11.2018 г . в размер на 1 605,72лв.,като е присъдил в тежест на ищеца юрисконсултско възнаграждение за противната страна.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за неправилност, поради допуснато нарушение на процесуалните правила.

Поддържа, че съдът е мотивирал крайния си извод за неоснователност на 1 исковете, позовавайки се на липса на доказателства за плащане или погасяване по друг начин на задължението на превозвача /ищец/ да обезщети собственика на откраднатия товар, без да изпълни задължението си в доклада по делото да укаже на ищеца,че не сочи доказателства за погасяване по друг начин,напр. чрез прихващане, каквото с въззивната жалба се твърди,че е извършено. По тези съображения въззивникът е поискал САС да отмени решението и да уважи предявените от него искове, като му присъди разноските за двете инстанции.

Ответникът по въззивната жалба ЗК „Уника“ АД е оспорил изложените в нея твърдения за допуснато от съда процесуално нарушение. По същество е навел доводи за недоказаност на твърденията на въззивника за извършено плащане или прихващане на насрещни задължения с товародателя. Поддържа възраженията си за недължимост на претендираното обезщетение при наличие на изключен риск, поради поведение на превозвача в нарушение на изискванията по ОУ и указанията в заявката за транспорт и липса на своевременно уведомяване на застрахователя за извършване на оглед от него или от авариен комисар. С отговора на въззивната жалба,поддържан и в съдебно заседание, въззиваемият е поискал САС да потвърди първоинстанционното решение, като му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса,имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните,намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „Консулта М” ЕООД е предявил срещу ЗК „Уника” АД искова молба,в която е изложил твърдения за наличие на сключен между него и ответника на 24.10.2017г. застрахователен договор, по силата на който последният поел задължение да покрие отговорността му на превозвач по Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за товарен автомобил с влекач ДКН ******* и полуремарке ДКН ******* до размер на 2 застрахователна сума от 250 000 евро, при срок на валидност на застраховката от 00.00ч. на 28.10.2017г. до 00.00ч. на 27.10.2018г . Твърди се,че с посочения товарен автомобил бил извършен превоз на стоки до Англия, като на 08.04.2018г. управляващият автомобила шофьор Д. М. спрял да пренощува в Базилдън, в непосредствена близост до пункта за разтоварване и под камера за видео наблюдение, с което положил грижата на добър стопанин да ограничи максимално риска от посегателства върху стоката. Въпреки това, на сутринта около 7.00 ч. установил,че брезента на ремаркето бил срязан и част от стоката – 40 бойлера – липсвала.Уведомени били незабавно полицията и застрахователя, на когото били представени всички изискуеми документи. Била заведена щета при застрахователя, приключена с отказ за плащане, мотивиран с т.3.15 от Общите условия на застраховката. Доколкото застрахователят се е позовал на наличие на изключен риск, съгласно Общите условия /настъпване на събитието по време на престой на автомобила на неохраняем паркинг/ ищецът е навел твърдения,че не е приемал изрично същите и поради това те не са част от застрахователния договор, както и,че твърдяното от застрахователя обстоятелство, че към момента на кражбата превозното средство е било оставено без надзор, не е налице,тъй като шофьорът е останал да нощува в автомобила,който е бил паркиран в непосредствена близост до мястото за разтоварване под охранителна камера.

Считайки, че са изпълнени изискванията на закона, ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати дължимото застрахователно обезщетение в размер на сумата 32 475,17 лв., лихва за забава от 14.05.2018г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 1605,72 лв.,законната лихва след тази дата и направените по делото разноски.

Ответникът З К „Уника“ АД е оспорил предявените срещу него искове по съображения, че, доколкото предмет на застраховане е договорната отговорност на превозвача за липсващите стоки, застрахователно обезщетение се дължи само ако превозвачът докаже,че е компенсирал увреденото лице, а такъв факт не е доказан; че ищецът не е уведомил застрахователя за инцидента , така че той да може да направи оглед и няма данни липсите да са установени от оторизирано за това лице – авариен комисар. Поддържал е приложимост на клаузата на т.3.15 вр. т.23.4 от ОУ, 3 визираща като изключен риск кражбата от превозни средства, оставени без надзор, докато са под грижата и отговорността на застрахования, освен ако е извършена от заключено и обезопасено превозно средство в района на охраняем паркинг за товарни автомобили, каквото изискване е поставено и в заявката за транспорт. Твърди се,че застрахованият е бил уведомен за съдържанието на ОУ, които са неразделна част от застрахователната полица и това е отразено в самата нея. Направено е искане за отхвърляне на претенцията с присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В производството по размяната на книжата ищецът е навел допълнително твърдение, че отговорността на превозвача спрямо увреденото лице е реализирана чрез плащане стойността на липсващия товар на увреденото лице, като е посочено, че това се установява от приложената към исковата молба фактура и извлечение от банковата му сметка.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена твърдяната договорна връзка между страните, а като спорни е определил въпросите били ли са част от застрахователния договор Общите условия на застрахователя, налице ли е основание за изключване отговорността на застрахователя, поради проявена груба небрежност на застрахованото лице, осъществяваща състава на т.3.15 от ОУ, какъв е размерът на щетата и налице ли е извършено от ищеца плащане спрямо увреденото лице за компенсиране на причинените му вследствие на събитието вреди. В тази връзка е констатирал, че застрахованият е удостоверил с подписа си под застрахователната полица,че е запознат с Общите условия на застрахователя и ги приема, поради което и предвид характера на това доказателство на частен диспозитивен документ, удостоверяващ неизгодни за страната факти, е намерил за неоснователно възражението на ищеца,че тези общи условия не съставляват част от договорното правоотношение.Отказал е да сподели тезата на ответника,че ищецът е нарушил изискването на т.3.15, мотивирайки се,че превозното средство не е било оставено без надзор, тъй като шофьорът е нощувал в кабината, нито е било достъпно за крадците, предвид установеното,че кражбата е осъществена чрез срязване на брезента и демонтиране на страничните дъски на ремаркето. Приел е и,че не е доказана по делото и допусната от превозвача груба небрежност, както е поддържал 4 ответникът и според изключващата клауза на т.3.14 от ОУ.Размерът на щетата съдът е намерил за установен ,базирайки се на заключението на вещото лице, което я е определило на 16 604,21 евро. За да отхвърли в крайна сметка главния иск като неоснователен, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.435 КЗ, според която предпоставка за получаване на застрахователно обезщетение от превозвача е покриването от последния на причинените на правоимащото лице вреди. Посочил е,че представеното от ищеца доказателство не е извлечение от банковата му сметка,както той твърди,а извадка от неговия счетоводен регистър, който не може да удостовери плащане,а погасяване на задължението му чрез друг способ – прихващане, даване вместо изпълнение или друго, не се установява. С оглед изхода на спора по главния иск съдът е отхвърлил и акцесорния му такъв за обезщетение за забава.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

От доказателствата , събрани в производството пред първата инстанция, се установява безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен между тях на 24.10.2017г. договор – застрахователна полица №17182400014 за покриване отговорността на ищеца, в качеството му на автомобилен превозвач на товари, доставяни на територията на Европа по договорни правоотношения за превози, към които се прилага Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за товарен автомобил с влекач ДКН ******* и полуремарке ДКН *******. Застраховката е сключена при размер на застрахователна сума до 250 000 евро, със срок на валидност от 00.00ч. на 28.10.2017г. до 00.00ч. на 27.10.2018г.Посочено е в полицата,че към застраховката са приложими Общите условия за застраховка на автомобилен превозвач, в сила от 15.08.2012г., изменени от 10.02.2014г., с които застрахованият, подписвайки полицата,е декларирал,че се е запознал и ги приема.В т.3.15 от раздел „Общи изключения“ на същите /представени и приети по делото/ е посочено, че застрахователят не покрива отговорността на превозвача, възникнала от или вследствие на кражба от превозните средства, оставени без надзор, докато са под грижата и отговорността на застрахования, освен ако кражбата е извършена от заключено и обезопасено превозно средство в района на охраняем паркинг за товарни автомобили.

5

Със заявка от 05.04.2018г. /позиция №8063/804/0018/ на ищеца е възложено от LKW Walter international transport org.AG извършването на превоз с влекач ДКН ******* и полуремарке с ДКН ******* превоз на стоки – бойлери и др. по дестинация Осимо Италия - Базилдън Великобритания. В условията на заявката няма предвидено специално изискване за осъществяване на престоя на превозното средство само на охраняем паркинг, противно на твърдението на ответника /което е базирано на представена с исковата молба неотносима към процесното правоотношение заявка за транспорт/.

Видно от приложените в превод към исковата молба междуфирмена фактура №17014885/18 от 05.04.2018г. и товарителница, стоката е натоварена на посочената автокомпозиция на 05.04.2018г. в Осимо Италия, като превозът й е осъществен от служител на ищеца – Д. М. – шофьор на автомобила.Пак от товарителницата и от представените и приети по делото опаковъчни листове се установява,че при достигането на крайната точка по дестинацията – Базилдън Великобритания, е установена липса на 40 бойлера. За липсата е уведомена полицията, чрез подадена на 09.04.2018г. от шофьора на композицията жалба за извършена между 19.30ч. на 08.04.2018г. и 7.00ч. на 09.04.2018г. от неизвестни извършители кражба от превозното средство, чрез използване на неизвестен предмет, с който страничното платнище на ремаркето е отрязано. Място на престъплението е ул.Хорнсби уей, Базилдън, Есекс, SS15 6SW. Това е отразено в съставената към 16.04.2018г. разпечатка за предприети във връзка с жалбата от полицията действия.Според същата са регистрирани данни за наличие в близост до местопрестъплението на видео наблюдение, като от длъжностните лица е възложен преглед на записа и обратна информация. Данни за резултат от прегледа няма.