Решение № 269 от 30.05.2020, Районен съд - Враца

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Враца, 30.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: К. Т. при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Т. гр. дело № 109 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД за съществуване на вземания по договор за продажба на топлинна енергия на потребител/клиент за битови нужди.

В исковата молба ищецът

„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че за периода от 31.10.2016 г. до 30.06.2019 г. ответникът П.Т.С. *** му дължи сумата 2220, 38 лв., представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: ***********.

Поддържа, че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Враца срещу П.Т.С., в което е претендирал посочената сума, като в хода на производството по ч.гр.д. № 4725/2019г. по описа на РС Враца длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, за него е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията му срещу длъжника. Сочи, че въпреки многократно отправяните от него до ответника покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до подаване на исковата молба, което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът П.Т.С. *** му дължи сумата 2220, 38 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 31.10.2016 г. до 30.06.2019 г. вкл., сумата 358, 38 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода от 30.11.2016 г. до 11.11.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане. Моли също съда, да му присъди разноските, направени в заповедното производство и в настоящото исково производство, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер 150,00 лв.

Ответникът П.Т.С. ***, чрез пълномощника си адв. Л.В. ***, в писмения отговор по делото и в писмено становище, оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда с решението си да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, като му присъди направените разноски. Твърди, че топлоснабденото жилище, за което ищеца претендира исковите суми, е общинска собственост, което му е предоставено под наем със Заповед за настаняване № А-206 от 05.06.1990г. на Кмета на Община Враца и договор за наем от 01.03.2006г. Поддържа, че със Заповед № 846 от 13.06.2013г. на Кмета на Община Враца е прекратено наемното правоотношение, като за същата наемателя е уведомен чрез публикуването на заповедта на официалната страница на община Враца на 20.06.2013г. и на 04.07.2013г. заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила и след този момент той няма качество на собственик, ползвател или наемател на процесното жилище. Посочва, че веднага е напуснал общинското жилище, в което е останала да живее съпругата му Е. С., с която е във фактическа раздяла.

Изтъква, че не е подписвал с топлофикационното дружество договор за продажба на топлинна енергия, нито е обвързан от такъв при публично известни общи условия, тъй като Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация — Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца не са публикувани, не са влезли в сила и не са обвързали потребителите на топлинна енергия. Твърди също, че дори и Общите условия да са влезли в сила, то той не е обвързан от същите за процесния период и не дължи заплащане на исковите суми, тъй като като наемател не е подал заявление за закриване на партидата си след прекратяване на наемното правоотношение, поради което в случая е приложима хипотезата на чл.61, ал. 4 от ОУ — топлофикационното дружество събира дължимите суми от собственика на имота, какъвто той не е. На следващо място счита, че процесното вземане е недължимо към момента на подаване на заявлението в съда, тъй като към този момент не е било ликвидно - изравнителните сметки не са връчени в оригинал срещу подпис на упълномощено лице, представляващо етажната собственост, съгласно изискванията на подзаконовите нормативни актове. Твърди, че протокол от събранието на етажните собственици, в който да е обективиран избор топлофикационното предприятие да извършва услугата дялово разпределение, както и договор за извършване на такава услуга не са представени, доколкото ОУ не са влезли в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото и по ч.гр.д. № 4725/2019г. на ВРС писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

По делото не е спорно, че ищцовото дружество

"Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично известни Общи условия.

Със Заповед № 846 от 13.06.2013г. на

Кмета на Община Враца е прекратено наемното правоотношение, установено със Заповед за настаняване № А-206 от 05.06.1990г. на Кмета на Община Враца и сключения въз основа на нея договор за наем от 01.03.2006г. с П.Т.С. за общинско жилище, находящо се в гр. Враца, ********. Със заповедта е наредено общинското жилище да бъде освободено в едномесечен срок от датата на получаването й и е указана възможността за обжалването й пред съда в 14-дневен срок от връчването й.

От представения по делото констативен протокол за предоставяне на материали за публикуване на официалната страница на Община Враца в интернет се установи, че посочената Заповед № 846 от 13.06.2013г. на Кмета на Община Враца е публикувана на 20.06.2013г.

Видно е, от приложената на л. 14 по ч.гр.д. № 4725/2019г. на ВРС справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че П.Т.С. има деклариран настоящ адрес от 19.09.1995г. и постоянен адрес ***, които адреси не съвпадат с адреса, на който се намира жилището, в което е потребявана топлоенергията.

За установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР (приложени на л.18-21).

По делото е представена справка за неплатените фактури и дължими лихви от Е.Ц.С за жилище на адрес гр. Враца, *********(л.12 и л.13), от която е видно, че в счетоводството на ищцовото дружество са отразени 33 броя фактури, издавани ежемесечно, начиная от фактура № ********** от 31.10.2016г. (първата издадена фактура) с падеж 30.11.2016г. до фактура № ********** от 30.06.2019г. (последната издадена такава) с падеж 31.07.2019г., които не са издължени. В справката са посочени номерата на фактурите, датите на тяхното издаване, падежът на плащане, както и дължимата сума и начислената лихва за забава по всяка от тях.

От приложените към исковата молба

4 броя изравнителни сметки за топлоенергия, касаещи разпределението на топлинната енергия по партида № 16 374 с абонат Е. Ц. С. за жилище на адрес гр. Враца, **********, съответно за периодите м.10.2016 г. – м.05.2017 г., м.05.2017 г. – м.04.2018 г., м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и м.05.2019г. - м.06.2019г., се установява, че след извършване на изравняване на потребеното количество топлоенергия и платените през отоплителните сезони суми не е налице основание за корекция на сумите.

С оглед възраженията на ответника, с определението по чл.140 ГПК № 440/12.02.2020г. по делото съдът е указал на ищеца, че не е представил доказателства по делото в подкрепа на твърденията си, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника по повод продажба на топлинна енергия в жилище с адрес: гр. гр. Враца, ********* през процесния период, както и че не е представил доказателства, удостоверяващи одобряването на Общите условия за продажба на топлинна енергия от КЕВР, публикуването им в централен и местен всекидневник и влизането им в сила. По искане на ищеца с определението съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза и е определил депозит за възнаграждението и разноските на вещото лице за изготвяне на заключението, който да бъде внесен от ищеца. До съдебното заседание ищецът не е представил никакви доказателства, съгласно указанията и не е внесъл по сметката на съда определената сума за депозит, поради което с протоколно определение от 20.05.2020г. съдът е заличил допуснатата съдебно-техническа експертиза.

По делото е приложено ч.гр.д. № 4725/2019 г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 21.11.2019г. заявление от дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 2828 от 25.11.2019г. по чл.410 ГПК срещу Е. Ц. С. и П.Т.С. за солидарно заплащане на "Топлофикация Враца" ЕАД на сумите: 2220, 38 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 31.10.2016 г. до 30.06.2019 г. за жилище с адрес: гр. Враца, *********, 358, 38 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 30.11.2016 г. до 11.11.2019 г. и законна лихва върху главницата, считано от 21.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 51, 58 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на двамата длъжници и в законоустановения срок Е. Ц. С. не е подала възражение срещу нея, поради което е влязла в сила по отношение на този длъжник, а длъжника П.Т.С. е подал възражение срещу нея, което е наложило установяване дължимостта на сумите от него в настоящото исково производство.

Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатил претендираните суми, респ. същия не е представил по делото никакви доказателства за извършени плащания.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на установителния иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има изискуемо вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

За уважаването на този иск ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че през исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот; 4. начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация; 5. количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия през исковия период.