Определение № 12 от 11.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Велико Търново, 11.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500550 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

С Разпореждане № 414/23.11.2023 г. по гр. д. № 382/2023 г. Габровският окръжен съд върнал исковата молба, подадена от М. Д. О., чрез адв. К. Т., срещу Окръжен съд – Велико Търново, поради неотстраняване на нередовностите и прекратил производството по делото.

Частна жалба против разпореждането е подадена от ищеца М. Д. О. чрез пълномощника адв. К. Т.. Счита разпореждането за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до погрешно тълкуване на приложимия материален закон. Моли съда да го отмени и да върне делото за продължаване на производството.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба срещу разпореждането е подадена в срок, от легитимирано лице, допустима е за разглеждане, но е неоснователна:

За да върне исковата молба на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, първостепенният съд е приел, че исковата молба е нередовна и нередовностите й не са отстранени от ищеца въпреки дадените указания.

Този извод се споделя напълно от настоящата инстанция.

1

В исковата си молба ищецът М. Д. О. чрез своя пълномощник адв. К. Т. твърди, че „е солидарен длъжник, дал лично обезпечение, като поръчител“ по договор за потребителски кредит, сключен с „ПИБ“ АД; че кредиторът е подал заявление до Районен съд – Велико Търново, по което е издадена заповед за изпълнение и е допуснато незабавно изпълнение; че ищецът е подал частна жалба срещу заповедта, която не е била уважена от Окръжен съд – Велико Търново. След това са изложени пространни бележки относно Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия (Евратом), общностното право, правомощията на съда на ЕС, приложимостта на ЗПК по отношение на процесния договор за кредит. Твърди неравноправност на клаузи от договора, позовавайки се на множество актове на СЕС. В края на исковата молба е посочено, че размерът на претендираната морална обезвреда е 6 000 лв., впоследствие увеличен на 26 000 лв., като е посочено, че „в резултат на същото това нарушение на правото на ЕС, ищецът е претърпял и продължава да търпи морални болки и страдания, които ще бъдат предмет на установяване в хода на съдебното дирене с ангажираните доказателства“.

Като основание на претенцията се сочи чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаване правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Искът е предявен срещу Окръжен съд – Велико Търново.

Така подадената искова молба е нередовна на осн. чл. 127, ал. 1 т. 4 и 5 от ГПК. Извън данните за образувано заповедно производство срещу ищеца и за обжалване на постановени в това производство актове пред Окръжен съд – Велико Търново, ищецът не е изложил никакви конкретни обстоятелства, на които основава претенцията си. Не е посочени с какви конкретни действия или бездействия ответникът – Великотърновски окръжен съд, е нарушил конкретни норми от правото на Европейския съюз, нито и описал неимуществените вреди, които е претърпял. Общите съждения върху общностното право и практиката на СЕС не представляват обстоятелства, на които се основава иска по см. на чл. 127, ал. 1 т. 4 от ГПК и понеже не са свързани с конкретни действия или бездействия на съда, те представляват единствено теоретични бележки на пълномощника адв. К. Т. - излишни и неотносими.

2

Първоинстанционният съд е констатирал тези нередовности на исковата молба и със свое разпореждане от 09.11.2023 е указал на ищеца да ги отстрани, като го предупредил за последиците при неизпълнение на задължението. В този смисъл, указанията на съда по чл. 129, ал. 2 от ГПК са точни, ясни и конкретни.

Разпореждането е връчено на ищеца на 09.11.2023 г.

В срока за отстраняване на нередовностите адв. Т. е депозирал молба, отново съдържаща разсъждения относно общностното право. В края е посочено, че с „постановения краен акт на съда са нарушени чл. 1-чл. 10 от Директива 93/13/ЕИО и Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори“; че нарушението ще се установи чрез доказателственото искане на ищеца „за резултата, който е настъпил с допуснатото незабавно изпълнение на процесната заповед за изпълнение“.

Описани са претърпени от ищеца душевни болки и страдания. Направени са доказателствени искания.

Въззивният съд напълно споделя приетото от първата инстанция, а именно – че нередовностите на исковата молба не са отстранени с уточняващата молба, поради което същата подлежи на връщане на осн. чл.

129, ал. 3 от ГПК, а производството по делото – на прекратяване. Дори и след подаване на уточняващата молба ищецът не е изложил обстоятелствата, на които основава иска си: конкретните действия или бездействия на ответника – Окръжен съд – Велико Търново, нарушаващи конкретни норми от правото на ЕС, причинили - пряко и непосредствено, неимуществени вреди на ищеца.

Изложените в исковата молба факти и обстоятелства са общи, неясни и несвързани, поради което тя е негодна да сезира надлежно съда за образуване на съдебно производство, целящо защита на конкретно накърнено субективно право на ищеца.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане се явява правилен и законосъобразен съдебен акт и като такъв той следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, Великотърновският апелативен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 414/23.11.2023 г. на Окръжен съд – Габрово по гр. д. № 382/2023 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4