Решение № 1363 от 03.11.2022, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 2106/2022
- Вид
- Решение № 1363
- Подписан
- 03.11.2022
- В сила
- 03.11.2022
- Състав
- Мария Гецова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 345 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1363 гр. Русе, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20224520102106 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България” ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/ ЕИК 130460283, със седалище гр.
София, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез адв. В. Г., с която са предявени установителни искове срещу М. Л. С., ЕГН **********, от гр.
Р***.
1. Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД за съществуването на вземане в общ размер от 96,14 лв. – главница, (след прекратяване на производството в частта за сумата 8,56 лв. представляваща две допълнителни лизингови вноски) представляваща възнаграждение за ползвани мобилни услуги и абонаментни такси по Договор за мобилни услуги /Заявление за смяна на собственост/ № 620119917/25.06.2018г. за мобилен номер 359988785899 изменен с Допълнително споразумение № 016695369 от 12.10.2018 г. към договор за мобилни услуги с мобилен номер 359988785899, за периода от 05.09.2019 г. до 04.12.2016 г., от които се претендира:
- сумата 33,28 лв., за период на потребление от 05.09.2019 г. – 04.10.2019 г. по фактура № 7294905251/05.10.2019 г., по която са начислени 1,16 лв. за моб. услуги, 26,57 лв. за мес. такси и 5,55 лв. начислено ДДС, от които претендира 33,06 лв. с 0,22 лв. по-малко, които обаче са включени в крайната фактура и се претендират.
1
- сумата 31,88 лв., за период на потребление 05.10.2019 г. – 04.11.2019 г. по фактура № 7296134264/05.11.2019 г., по която са начислени 26,57 лв. за мес. такси и 5,31 лв. начислено ДДС (след прекратяване на производството в частта за сумата 4,39 лв. представляваща допълнително начислена лизингова вноска).
- сумата 30,98 лв., за период на потребление 05.11.2019 г. – 04.12.2019 г. по фактура № 7297411250/05.12.2019 г., по която са начислени 25,82 лв. за мес. такси и 5,16 лв. начислено ДДС, общо 30,98 лв. (след прекратяване на производството в частта за сумата 4,39 лв. представляваща допълнително начислена лизингова вноска).
Общо претендира сумата 96,14 лв., по крайна фактура № 7300218956/05.02.2020 г. за мобилни услуги, издадена за сумата 104,70 лв. като за 8,56 лв. повече представляващи допълнително начислени лизингови вноски, производството е прекратено.
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор в полза на ищеца е възникнало твърдяното вземане, представляващо цена за предоставени телекомуникационни услуги.
Ищеца твърди, а ответника не оспорва съществуването на облигационно правоотношение по договор за услуга и реално предоставяне на услугата на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси.
2. Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ за съществуването на вземане в общ размер от 39,51 лв. – 9 бр. неизплатени лизингови вноски, дължими за периода месец 2/2020 г. до м.10/2020 г., по Договор за лизинг от 12.10.2018 г., с който ищецът-лизингодател предоставя за временно и възмездно ползване на ответника-лизингополучател устройство марка HUAWEI, модел Y52018 Dual Black, срещу лизингова цена 128,47 лв. с вкл. ДДС, чрез извършване на 23 месечни вноски по 4,39 лв., и първоначална от 27,50 лв., като лизингополучателя може да придобие собствеността на устройството като заплати допълнително сумата 4,39 лв., така устройството възлиза на 132,86 лв./с включена отстъпка от 227,04 лв. за абонамент с номер 359988785899/, от които се претендира:
- сумата 35,12 лв. - 9 бр. неизплатени лизингови вноски, дължими за периода месец 2/2020 г. до м.10/2020 г., обявени за предсрочно изискуеми, както и сумата 4,39 лв. за придобиване на собствеността върху устройството, общо 39,51 лв. по фактура № 7300218956/05.02.2020 г.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за лизинг ищецът е предоставил ползването на лизинговото имущество в полза на ответника, по който договор последният се е задължил за плащането на месечна лизингова цена и цена за придобиване на собственост.
2
Ищеца твърди и не се оспорва, че между него и ответника е сключен договор за лизинг с предмет посоченото в исковата молба имущество, срещу задължението на последния за плащане на лизингови вноски за времето на ползване, че е предоставено лизинговото имущество на ответника, размера на уговорените лизингови вноски и цена за придобиване на собственост.
3. Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за съществуването на неустоечно вземане в общ размер от 152,62 лв. без ДДС, поради виновно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на абонаментни такси и използвани мобилни услуги в срока на договора, уговорен между страните, в резултат на което мобилния оператор го прекратява и начислява предвидените неустойки като сбор от стандартни месечни абонаментни такси общо 77,46 лв. и 75,16 лв. –неустойка за предоставено ползване устройство HUAWEI Y52018 Dual Black, с отстъпка от стандартната цена, за което е издадена фактура № 7300218956/05.02.2020 г.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключени договори страните предварително са постигнали неустоечно съглашение за обезщетение на вредите от неизпълнение на договорно задължение.
Ищеца твърди и не се оспорва от ответника възникване на главното вземане, предмет на иска по т. 1 и по т. 2, изпадане на ответника в забава с оглед уговореното между страните, постигането на неустоечно съглашение за обезщетение, дължимо при разваляне на договора поради неизпълнение на главното вземане; разваляне на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД /с писмена покана/ или автоматично, както и размера на неустойката за забава.
В законоустановеният едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В първото по делото съдебно заседание ищецът не се представлява, депозирал е писмено становище чрез процесуалният си представител адв. В. Г. от САК и моли, с оглед липсата на отговор, да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважат предявените искове съобразно представените писмени доказателства, като се присъдят и разноските по делото.
Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.
238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, като предявените искове следва да се уважат изцяло, каквото е и желанието на ищеца. От представените писмени доказателства по ч.гр.д. № 6740/2021 г. по описа на РРС, приобщени към настоящото дело, както следва: Договор за мобилни услуги № 620119917 от 25.06.2018 г.; Заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теленор № 3
620119917 от 25.06.2018 г.; Заявление за смяна на собственост: № GLOB620119917 от 25.06.2018 г.; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 25.06.2018 г.; Декларация – съгласие от М. Л. С., от 25.06.2018 г., че е получил Общите условия и информация по чл. 4 ал. 1 от ЗЗП;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни и фиксирани услуги от 12.10.2018 г.; Договор за лизинг от 12.10.2018 г.; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 12.10.2018 г.;
Декларация – съгласие от М. Л. С., от 12.10.2018 г., че е получил Общите условия и информация по чл. 4 ал. 1 от ЗЗП; Фактура № 7294905251/05.10.2019 г.; Фактура № 7296134264/05.11.2019 г.; Фактура № 7297411250/05.12.2019 г.; Фактура № 7300218956/05.02.2020 г.; Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни и съобщителни услуги, се установява, че ответника дължи на ищцовото дружество Йеттел България” ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/ ЕИК 130460283, следните суми: 1/на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД сумата 96,14 лв. – главница, представляваща възнаграждение за ползвани мобилни услуги и абонаментни такси по Договор за мобилни услуги /Заявление за смяна на собственост/ № 620119917/25.06.2018г. за мобилен номер 359988785899 изменен с Допълнително споразумение № 016695369 от 12.10.2018 г. към договор за мобилни услуги с мобилен номер 359988785899, за периода от 05.09.2019 г. до 04.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2021 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.6740/2021 г. на РРС; 2/ на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ сумата 39,51 лв., от която 35,12 лв. - 9 бр. неизплатени лизингови вноски, дължими за периода месец 2/2020 г. до м.10/2020 г., обявени за предсрочно изискуеми, както и сумата 4,39 лв. за придобиване на собствеността върху устройството, общо 39,51 лв. по фактура № 7300218956/05.02.2020 г.; 3/ на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за неустойка сумата 152,62 лв., поради виновно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на абонаментни такси и използвани мобилни услуги в срока на договора, уговорен между страните, в резултат на което мобилния оператор го прекратява, като начислява сбор от стандартни месечни абонаментни такси общо 77,46 лв. и 75,16 лв. – неустойка за предоставено ползване устройство HUAWEI Y52018 Dual Black, с отстъпка от стандартната цена, за което е издадена фактура № 7300218956/05.02.2020 г.
Съдът намира, че исковете са основателни и доказани, с оглед на посочените доказателства и следва да се уважат.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените по настоящото дело разноски на ищеца в размер на 125 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар, както и по заповедното производство разноски от 25 лв. държавна 4 такса и 180 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран така и на основание чл.238, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. Л. С., ЕГН **********, от гр. Р***, ул. „Н***“ 2, вх. 3, ет. 1 ЧЕ ДЪЛЖИ на ищцовото дружество „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/ ЕИК 130460283, със седалище гр. София, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, следните суми:
1/на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД сумата 96,14 лв. – главница, представляваща възнаграждение за ползвани мобилни услуги и абонаментни такси по Договор за мобилни услуги /Заявление за смяна на собственост/ № 620119917/25.06.2018г. за мобилен номер 359988785899 изменен с Допълнително споразумение № 016695369 от 12.10.2018 г. към договор за мобилни услуги с мобилен номер 359988785899, за периода от 05.09.2019 г. до 04.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2021 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.6740/2021 г. на РРС;
2/ на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ сумата 39,51 лв., от която 35,12 лв. - 9 бр. неизплатени лизингови вноски, дължими за периода месец 2/2020 г. до м.10/2020 г., обявени за предсрочно изискуеми, както и сумата 4,39 лв. за придобиване на собствеността върху устройството, общо 39,51 лв. по фактура № 7300218956/05.02.2020 г.;
3/ на основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за неустойка сумата 152,62 лв., поради виновно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на абонаментни такси и използвани мобилни услуги в срока на договора, уговорен между страните, в резултат на което мобилния оператор го прекратява, като начислява сбор от стандартни месечни абонаментни такси общо 77,46 лв. и 75,16 лв. – неустойка за предоставено ползване устройство HUAWEI Y52018 Dual Black, с отстъпка от стандартната цена, за което е издадена фактура № 7300218956/05.02.2020 г.
Разпечатката съдържа 39 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/185ac9ca-af58-4abe-a9bd-4360ad7babe3