Определение № 326 от 10.12.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. М., 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно дело № 20251600600448 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 243, ал. 4 и 5 от НПК.

С определение от 14.11.2025г по ЧНД № 284/25г РС Б. е оставил без разглеждане жалбата на В. Н. Р. от гр.Б. против Постановление на прокурор при РП М.,ТО Б. от 26.09.2025г за прекратяване на досъдебно производство № 111/2025г по описа на РУ МВР гр. Б., респ. пр. преписка вх.№ 129/25г по описа на РП М., образувано, за престъпление по чл. 235, ал.2, пр.3, във вр. с ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.

24, ал.1, т.1 от НК като процесуално недопустима и е прекратил производството по НЧД № 284/25г по описа на РС Б..

Недоволен от това определение е останал жалбоподателят В. Н. Р. от гр. Б., обл. М., който го обжалва пред Окръжен съд М. с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. С жалбата В. Р. сочи, че не е доволен от определението с което е оставена без разглеждане жалбата му и моли да бъде отменено изцяло, като твърди, че се явява пострадало лице на което е причинена щета.

Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата и провери обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение, досъдебното производство и събраните по него доказателства във връзка с изискванията на закона, приема следното:

Подадената жалба е в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК и от лице, имащо правен интерес от обжалване на съдебния акт и се явява процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Районен съд гр. Б. е бил сезиран с жалба от В. Н. Р. от гр. Б. против Постановление на прокурор при РП М.,ТО Б. от 26.09.2025г за прекратяване на досъдебно производство № 111/2025г по описа на РУ МВР гр. Б., респ. пр. преписка вх.№ 129/25г по описа на РП М., образувано за престъпление по чл. 235, ал. 2 пр. 3, във вр. с ал. 1 от НК, на основание чл.

1

243, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НК.

Прекратеното наказателно производство е образувано с Постановление за образуване на ДП на прокурор при РП М., ТО Б. М. С. от 08.04.2025г за престъпление по чл. 235, ал.2, пр. 3, във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 19.11.2024г в гр. Б., обл. М. виновното лице без редовно писмено позволително транспортира незаконно добит от другиго дървен материал, а именно 5 пр. куб. м. дърва от дървесен вид „Б.“ до адрес в гр. Б., ул.“Б.“ №**.

Правилно и законосъобразно съдът е приел, че предметът на престъплението по чл.235, ал.2 от НК е незаконно добит от другиго дървен материал. Дали добивът е законен или не, се определя от специалните нормативни актове - Законът за горите, Правилника за прилагане на закона за горите, Наредба №8 /2011г за сечите в горите. Формите на изпълнителното деяние по чл. 235 ал.2 от НК са шест, като всяка една от тях има самостоятелно правно значение. За да е налице престъплението, от обективна страна е необходимо да бъде установено, че деецът е извършил една или повече от формите на изпълнителното деяние, както и че дървеният материал е добит незаконно и то от друго лице. Воденото разследване по ДП е за „транспортиране“ на незаконно добит от другиго дървен материал.

Престъплението по чл.235 ал.2 от НК е на просто извършване, поради което в престъпния състав липсват специално указани последици - на увреждане или застрашаване, т.е липсва определен престъпен резултат. Това означава, че законодателят е възвел в престъпления определени прояви, без оглед наличността на причинени вреди или на създадена конкретна опасност.

Настоящата инстанция намира становището на съда, че това престъпление принадлежи към престъпления, от които е невъзможно да настъпят имуществени или неимуществени вреди, претърпени пряко и непосредствено от извършването на това престъпление за законосъобразно. Това води и до следващия извод, че при това престъпление не съществува фигурата на пострадалия. При осъществяване на състава на престъпление по чл. 235, ал.2 от НК не съществува фигурата на пострадалия, тъй като от тях не настъпват имуществени или неимуществени вреди за лицата, причинени пряко и непосредствено от осъществяването на състава на престъплението.

От друга страна тълкуването на разпоредбите на чл. 74 и чл. 84 НПК сочи, че лицата могат да бъдат пострадали от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т. е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. Липсата на съставомерни вреди при формалните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения на поширок кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления.

С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че жалбоподателят няма самостоятелни права в процеса като на пострадал и не разполага със самостоятелни права на участник в 2 досъдебното производство, които да подлежат на съблюдаване от разследващите органи, респективно от съда в правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Правилно и законосъобразно се явява становището, че при липсата на пострадал от престъплението по чл. 235, ал. 2 от НК и съответно липсата на качеството на пострадал на жалбоподателя, подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено, поради обстоятелството, че жалбоподателят не е правно легитимиран съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК да атакува горепосоченото постановление на прокурора и че подадената от същия жалба е процесуално недопустима, поради което и жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 14.11.2025г по ЧНД № 284/25г на РС Б. с което е оставил без разглеждане жалбата на В. Н. Р. от гр. Б. против Постановление на прокурор при РП М.,ТО Б. от 26.09.2025г за прекратяване на ДП № 111/2025г по описа на РУ МВР гр. Б., респ. пр. преписка вх.№ 129/25г по описа на РП М., образувано, за престъпление по чл. 235, ал.2, пр.3, във вр. с ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НК като процесуално недопустима и е прекратил производството по НЧД № 284/25г по описа на РС Б., като законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. М., 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно дело № 20251600600448 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 243, ал. 4 и 5 от НПК.

С определение от 14.11.2025г по ЧНД № 284/25г РС Б. е оставил без разглеждане жалбата на В. Н. Р. от гр.Б. против Постановление на прокурор при РП М.,ТО Б. от 26.09.2025г за прекратяване на досъдебно производство № 111/2025г по описа на РУ МВР гр. Б., респ. пр. преписка вх.№ 129/25г по описа на РП М., образувано, за престъпление по чл. 235, ал.2, пр.3, във вр. с ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.

24, ал.1, т.1 от НК като процесуално недопустима и е прекратил производството по НЧД № 284/25г по описа на РС Б..

Недоволен от това определение е останал жалбоподателят В. Н. Р. от гр. Б., обл. М., който го обжалва пред Окръжен съд М. с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. С жалбата В. Р. сочи, че не е доволен от определението с което е оставена без разглеждане жалбата му и моли да бъде отменено изцяло, като твърди, че се явява пострадало лице на което е причинена щета.

Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата и провери обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение, досъдебното производство и събраните по него доказателства във връзка с изискванията на закона, приема следното:

Подадената жалба е в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК и от лице, имащо правен интерес от обжалване на съдебния акт и се явява процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Районен съд гр. Б. е бил сезиран с жалба от В. Н. Р. от гр. Б. против Постановление на прокурор при РП М.,ТО Б. от 26.09.2025г за прекратяване на досъдебно производство № 111/2025г по описа на РУ МВР гр. Б., респ. пр. преписка вх.№ 129/25г по описа на РП М., образувано за престъпление по чл. 235, ал. 2 пр. 3, във вр. с ал. 1 от НК, на основание чл.

1

243, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НК.

Прекратеното наказателно производство е образувано с Постановление за образуване на ДП на прокурор при РП М., ТО Б. М. С. от 08.04.2025г за престъпление по чл. 235, ал.2, пр. 3, във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 19.11.2024г в гр. Б., обл. М. виновното лице без редовно писмено позволително транспортира незаконно добит от другиго дървен материал, а именно 5 пр. куб. м. дърва от дървесен вид „Б.“ до адрес в гр. Б., ул.“Б.“ №**.

Правилно и законосъобразно съдът е приел, че предметът на престъплението по чл.235, ал.2 от НК е незаконно добит от другиго дървен материал. Дали добивът е законен или не, се определя от специалните нормативни актове - Законът за горите, Правилника за прилагане на закона за горите, Наредба №8 /2011г за сечите в горите. Формите на изпълнителното деяние по чл. 235 ал.2 от НК са шест, като всяка една от тях има самостоятелно правно значение. За да е налице престъплението, от обективна страна е необходимо да бъде установено, че деецът е извършил една или повече от формите на изпълнителното деяние, както и че дървеният материал е добит незаконно и то от друго лице. Воденото разследване по ДП е за „транспортиране“ на незаконно добит от другиго дървен материал.

Престъплението по чл.235 ал.2 от НК е на просто извършване, поради което в престъпния състав липсват специално указани последици - на увреждане или застрашаване, т.е липсва определен престъпен резултат. Това означава, че законодателят е възвел в престъпления определени прояви, без оглед наличността на причинени вреди или на създадена конкретна опасност.

Настоящата инстанция намира становището на съда, че това престъпление принадлежи към престъпления, от които е невъзможно да настъпят имуществени или неимуществени вреди, претърпени пряко и непосредствено от извършването на това престъпление за законосъобразно. Това води и до следващия извод, че при това престъпление не съществува фигурата на пострадалия. При осъществяване на състава на престъпление по чл. 235, ал.2 от НК не съществува фигурата на пострадалия, тъй като от тях не настъпват имуществени или неимуществени вреди за лицата, причинени пряко и непосредствено от осъществяването на състава на престъплението.

От друга страна тълкуването на разпоредбите на чл. 74 и чл. 84 НПК сочи, че лицата могат да бъдат пострадали от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т. е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. Липсата на съставомерни вреди при формалните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения на поширок кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления.

С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че жалбоподателят няма самостоятелни права в процеса като на пострадал и не разполага със самостоятелни права на участник в 2 досъдебното производство, които да подлежат на съблюдаване от разследващите органи, респективно от съда в правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство.