Определение № 180 от 18.03.2025, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Силистра, 18.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500098 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 и сл. ГПК във вр.с чл. 248 ГПК.

С определение № 61 / 12.02.2025г., постановено по гр.д. № 724/2024г. по описа на ТРС, съдът е оставил без уважение молбата на ответницата Т. Д. с вх.№ 617/05.02.2025 за изменение на Решение № 22/04.02.2025г. по гр.д.№ 724/2024 на Районен съд Тутракан в частта за разноските.

Недоволна от постановеното определение, е останала Т. Й. Д., която чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Моли същото да бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с което да се уважи молбата й за изменение на Решение № 22/04.02.2025г. в частта за разноските, като на ищците не бъдат възлагани разноски, тъй като искът им е отхвърлен.

Ответните страни по частната жалба и ищци в първоинстанционното производство не депозират отговор на жалбата.

СОС, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото, прие за установено следното:

Частната жалба е неоснователна.

За да остави без уважение искането на молителката по чл. 248, ал.1 ГПК, първоинстанционнят съд е приел, че с поведението си ответницата е предизвикала правния спор, тъй като искът не е отхвърлен поради начална неоснователност на ищцовите твърдения, а напротив, те са били основателни, но ответницата е преустановила неправомерното си поведение не по-рано от два дни преди подаването 1 на исковата молба, когато за пореден и последен път е дала повод да бъде заведен иск срещу нея, без да е уведомила ищците, че е премахнала водоспиращия кран.

Видно от исковата молба, ищците Х.и твърдят, че ответницата е собственик на апартамента, който е точно под техния, като през август 2024 г. тя е монтирала спирателен кран в банята си, с който да контролира водоподаването към апартамента им без да има право на това. Молят съда да осъди г- жа Д. да преустанови действията си, с които нарушава правото на собственост на ищците върху техния имот, както и да премахне последиците от тях, т.е. да се премахне кранът. Претендират и разноски по делото.

Ответницата Д. в писмения си отговор не отрича, че е монтирала такъв кран, но твърди, че това е поради теч от апартамента на ищците и с цел да ограничи щетите му върху своя имот, като веднага след отстраняването на теча през август 2024 г., кранът бил демонтиран. Моли за отхвърляне на иска, тъй като вече са преустановени действията, които ищците претендират да се преустановят.

В първото съдебно заседание на 30.01.25г. страните поддържат съответно исковата молба и отговора. Ищецът В. Х. уточнява, че за последно ответницата е спряла водата им чрез процесния кран на 27.11.2024 г. и той лично е ходил да я моли да я пусне.

Неговата дъщеря и свидетелка по делото също заявява, че след 27.11.24г. вече са нямали проблем с пускането на водата.

Съгл. чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Няма съмнение, че такова действие представлява самоволното поставяне и използване на спирателен кран на захранващия водопровод в сграда с режим на етажна собственост, посредством който един от собствениците на самостоятелен обект в сградата ограничава водозахранването на друг.

С оглед признанието на ответницата, съдът е приел с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, че е имало теч от апартамента на ищците, който е отстранен от тях през август 2024 г., както и че водоспиращият кран е бил монтиран от Т. Д., за да спира водоподаването към апартамента на съседите си от ап.11, с цел да ограничи щетите върху своя апартамент. Правилно ТРС е посочил, че тази цел е легитимна, но начинът за постигането й не е, защото с него тя ограничава правото на собственост на ищците да се ползват от своята вещ по предназначение.

Първоинстанционният съд, съобразявайки заключението по назначената СТЕ, от което се установява, че към датата на огледа на апартамента на ответницата от вещото лице спирателният кран вече е бил отстранен, е приел, че към момента на приключването на съдебното дирене не съществува причината, която е обусловила правния интерес на ищците от завеждане на иска и същият е отхвърлен.

Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за 2 разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска, респ. за прекратяване на производството, и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му.

Настоящата инстанция, съобразявайки всички обстоятелства по делото, счита че в случая не може да се приеме, че ответницата не е дала повод с поведението си за завеждане на иска, дори да е отстранила спирателния кран преди депозиране на исковата молба на ищците в съда, след като до предявяването й пред съда се е стигнало вследствие на незаконосъобразното нейно действие по поставянето на спирателен кран за водата в апартамента на ищците. Твърдението й ,че са били нарушени нейните права от ищците Х.е, които са я наводнявали, не й дава право да упражнява самоуправни действия спрямо тях, а тя също е следвало да потърси своевременно защита на правата си по съответния ред.

Предвид изложеното до тук не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.

78, ал. 2 ГПК и ответницата с поведението си не е дала повод за завеждане на делото, дори и на 27.11.24г. - два дни преди депозиране на исковата молба от ищците, тя да е демонтирала крана, с който е спирала водоподаването към техния имот. На 29.11.24г., подавайки исковата молба в съда, ищците не биха могли да са сигурни, че окончателно е демонтиран процесният кран и че след някой друг ден той няма да бъде използван отново от ответницата. Фактът на демонтирането му се установява безспорно едва след извършения на 11.01.25г. оглед на място от ВЛ, когато то констатира, че спирателният кран е премахнат.

А и както правилно е посочил ТРС, дори ответницата да е премахнала крана през м. август 2024г., както тя твърди, но каквито доказателства липсват, то остава открит въпросът: „Защо не е уведомила за това още тогава ищците?“. Липсват и твърдения от нейна страна за такова уведомяване преди завеждане на делото.

Съобразявайки всичко гореизложено, въззивният съд счита, че като е приел, че ответницата дължи деловодни разноски и е оставил без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските, ТРС е постановил правилно определение, което подлежи на потвърждаване.

Водим от горното, СОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 61 / 12.02.2025г., постановено по гр.д. № 724/2024г. по описа на ТРС, с което съдът е оставил без уважение молбата на Т. Д. с вх.

№ 617/05.02.2025 за изменение на Решение № 22/04.02.2025г. по гр.д.№ 724/2024 на Районен съд - Тутракан в частта за разноските.

3

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4