Решение № 245 от 08.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Благоевград, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Вили Дацов при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200500149 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ч.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 6795/28.10.2024г., подадена от К. О.

К., ЕГН ***, от с.О., чрез пълномощника си адв.Е. Я., против Решение №233/29.09.2024 г. по гр.д.№829/23г. по описа на РС- Гоце Делчев.

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че решението е постановено при нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на съда относно иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, че договорът за дарение не е нищожен поради липса на основание. Поддържа се тезата, че при договора за дарение като каузален липсата на съгласие, изразяващо се в липсата на желание и намерение за даряване, представлява липса на основание за сключването му и поради това е нищожен. Оспорват се направените от съда изводи във връзка с анА.з на събраните свидетелски показания относно факта на взимане на пари от жалбоподателя на заем и предоставяне права на ответницата за продажба на 1 процесния имот за погасяване на взети назаем средства. Изтъква се, че при договорът за дарение мотивите /подбудите/ за извършване на дарението представляват неговото основание, а по делото такива не са били установени.

Подробно се анА.зира естеството на договора за дарение и липсата на основание за сключването му с анА.з на събраните доказателства. Твърди се необсъждане на част от събраните, както гласни, така и писмени доказателства, като представени писмени декларации от лица, разпечатка от фейсбук страница. Относно иска по чл.10, ал.1 ЗЗД се твърдят действия на ответниците във вреда на представлявания, неизпълнение на задължението за уведомяване по чл.43, ал.3 ЗЗД, действия извън представителната власт с намерение за увреждане. Оспорват се и фактическите констатации във връзка с отхвърляне на предявения иск по чл.29, ал.1 ЗЗД, като се поддържа умишлено създадени у жалбоподателя грешни представи и въвеждане в заблуждение, че процесният имот е негова собственост и обявен за продажба.

Изтъкват се аргументи за постановяване на решението при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се нарушаване на чл.172 ГПК при кредитиране на част от събраните гласни доказателства, както и на чл.235, ал.2 ГПК относно липса на цялостен анА.з на всички събрани доказателства, както и тези, настъпили след подаване на иска до приключване на устните състезания. Сочи се нарушение и на чл.236, ал.2 ГПК - липса на мотиви относно исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правни изводи.

При подробни аргументи в горната насока се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове с присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се правят искания за събиране и проверка на нови доказателства.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите страни, които в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са подА. отговор.

С отговора не се оспорва допустимостта на жалбата, но се възразява по основателността й. Сочат се подробни аргументи за правилно установена фактическа обстановка и постановено вА.дно и правилно решение, което се иска да бъде потвърдено, а на въззиваемите се присъдят направените разноски. Не се сочат доказателства и няма искане за събиране на нови такива.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява.

2

Представлява се от пълномощник, който поддържа въззивната жалба.

Ответните страни, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от пълномощник, който поддържа отговорите и възраженията в него по предявените искове.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

АнА.зът на събраните доказателства и предвид оспорванията и респ.доводите на страните, съдът намира за установено, следното:

Производството е образувано по искова молба от К. О. К., с която против А.

С. Ч. и Е. А. М. сапредявени искове за прогласяване нищожността на сключения на 12.11.2019 година договор за дарение на 1/2 (една втора) идеална част от УПИ - парцел III (трети), заснет като имот с планоснимачен номер 731 от квартал 67 по сега действащия дворищно- регулационен план на село О., утвърден със заповед № 9/1999 година на кмета на Община Гърмен, с площ от 2 100,00 квадратни метра при съседи за имота по скица: от две страни улица, УПИ 1-729, УПИ 11-730, УПИ IV-732, ведно с 1/2 идеална част от построената в имота масивна сграда със застроена площ от 600,00 квадратни метра до размера на собствената на ищеца 1/4 (една четвърт) идеална част от така описаните имоти, която сделка е обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег. № 3628/12.11.2019 година, акт № 30, дело № 1997/2019 година по описа на Служба по вписванията - Гоце Делчев, поради липса на основание. В условията на евентуалност са предявени още искове за прогласяване на договора за дарение за нищожен поради сключването му във вреда на ищеца, респективно същият да бъде унищожен, тъй като се твърди, че бил сключен поради измама.

В исковата молба ищецът се е позовал на следните факти: с нарочно пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието на 31.01.2019г. е упълномощил ответницата Е. М. да се разпорежда с неговото нА.чно движимо и недвижимо имущество както намери за добре, с цел да се снабдят с парични средства, чрез които да върнат на редица заемодатели предоставените им парични суми, които получили с оглед необходимостта от провеждане на лечение на техния общ син М. К.. Вместо това обаче Е. М. първо преупълномощила с правата по това пълномощно своята дъщеря А. Ч., след това те сключили и атакувания договор за дарение, с който Е. М., действаща чрез А. Ч., дарила на последната една втора идеална част от 3 описания по-горе имот, ведно с построената в него сграда. В тази връзка се твърди, че така сключен договорът за дарение е без основание, тъй като по отношение на ищеца не било нА.це дарствено намерение да прехвърли своите идеални част от имотите безвъзмездно в полза на А. Ч.; респективно се сочи, че ищецът заявил воля пред ответните страни, че сключва едностранната сделка за упълномощаване с цел получаване на парична сума, с която да бъдат погасени заемите на семейството, но вместо това Е. М. използвала предоставените й с пълномощното права, за да навреди на ищеца, дарявайки имота без в замяна същият да получи някаква еквивалентна престация. В условията на евентуалност се иска от съда да установи, че двете ответници създА. и поддържА. погрешно впечатление у ищеца, че търсят купувач за имота, а в това време сключили процесния договор за дарение.

В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК такъв е постъпил и от двете ответни страни, действащи чрез процесуалния представител. Като неоснователни се оспорват твърденията на ищеца относно волята му, свързана с процесното пълномощно и соченото измамливо намерение във връзка със сключения договор за дарение, който от своя страна тези страни намират за напълно вА.ден.

Съдът е приел, че е сезиран с искове, като ги е квА.фицирал правно , както следва: по чл.26, ал.2, предл.4то ЗЗД, чл.40 ЗЗД и по чл.29 ЗЗД, като ги е разгледал по реда, по който е счел, че е предявен иск с най-тежкия по вид порок на сделката.

При така дадената правна квА.фикация исковете са отхвърлени изцяло като неоснователни, като съдът ги е разгледал по същество по поредността на най – тежкия порок, като е счел, че е възникнало вътрешно процесуалното основание за разглеждане по същество на следващия иск при отхвърляне като неоснователен на предходния.

Като най – тежко заявено основание за недействителност е определено искането за обявяване на договора за дарение като нищожен, поради липса на основание с правна квА.фикация по чл.22, ал.2, предл.4-то ЗЗД, като този иск е отхвърлен с мотив, че ищецът не е оспорил упълномощителната сделка, а последната ясно е изразена воля за дарение, поради което искането за обявяване на договора за дарение за недействителен, поради липса на основание е неоснователен. Прието е, че в този случай мотивът не е елемент 4 на сделката и реА.зирането на дарение е достатъчно основание за тази сделка, след като не се оспорва вА.дността на упълномощителната такава. Прието е за установен фактът на близки отношения между ищеца и надарената страна, поради което не се установява и противоправност на мотива за дарение, а от друга е прието, че не е установено действие на пълномощника извън учредената му представителна власт.

Вторият иск с правна квА.фикация по чл.40 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен с мотив, че с процесното дарение за ищеца е учредено ограничено право на ползване върху поземления имот и сградата върху него пожизнено, поради което не се установява намерение за увреждане на интересите му. С това е прието, че на са установени действия на ответните страни с цел да увредят интересите на ищеца.

Като последен е разгледан искът по чл.29 ЗЗД, като е отхвърлен с аргумент, че измамливите действия, които са посочени в исковата молба се отнасят до поведение, следващо сключването на договора, което е прието за ирелевантно.

Изтъкнато е, че не са нА.це елементите на измамата чрез умишлено въвеждане в заблуждение на ищеца от ответните страни и сключване на сделката именно поради това заблуждение.отделно от това е прието, че в случая не се твърдят измамливи действия към момента на учредяване на представителна власт.

От събраните писмени и гласни доказателства се установяват следните факти:

На 22.06.2011г. К. О. К. е придобил на основание по договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 56, рег. № 5528 по описа на нотариус Ваня Бумбарова, рег. № 507 по НК, една втора идеална част от описаните по-горе недвижими имоти. Не е спорен фактът, че към тази дата ищецът и ответницата Е. М. са били съпрузи, чиито граждански брак е прекратен с развод , на основание чл.49, ал.1 СК с решение № 7125/22.03.2021г., постановено по гр.д.№ 451/2020г. по описа на РС Гоце Делчев, влязло в сила на 13.04.2021г.

***

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 5 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в жалбата основания.

По същество на оспорванията:

Правната квА.фикация на иска се прави от съда, като се вземат предвид твърдените от ищеца факти и обстоятелства /обстоятелствената част на исковата молба/, въз основа на които се поддържа искането за защита /петитума/. Съдът не е обвързан от дадените от страната квА.фикации на твърдените факти, от сочената по вид недействителност, както и не е обвързан от направеното от ищеца съединяване на исковете /Решение № 241/15.01.2021г. по гр.д.№ 3796/2019г. на ВКС, 4 г.о.; решение № 52/14.05.2021г. по гр.д.№ 4923/2019г. на ВКС, 4 го.; решение № 50093/09.10.2023г. по гр.д.№3268/2022г. на ВКС, 3 го.о. и др./.

По делото ищецът, настоящ въззивник, е предявил искове, с които твърди недействителност на договор за дарение, по които има качеството на дарител, но който е сключен от негово име чрез пълномощник.

Според мотивите в т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС - обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност, предвид ограничения характер на въззива. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато счете, че дадената от първата инстанция квА.фикация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, 6 ал. 1 и 2 ГПК/. Последното не става с извършване на нов доклад, доколкото второинстанционната проверка не повтаря действията на първата инстанция, а е само нейно продължение. Извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квА.фикация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение.