Решение № 732 от 30.11.2023, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 751/2023
- Вид
- Решение № 732
- Подписан
- 30.11.2023
- В сила
- 30.11.2023
- Състав
- ДИЯНА БОЖИДАРОВА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, буква "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№ 732/30.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на девет ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 751 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и е образувано по жалба на Д.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0367-000138 от 01.07.2023 г., издадена съгласно по чл. 171, т. 1, буква “б” от ЗДвП, на мл. автоконтрольор Б.О.С. при РУ Велинград към ОДМВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелство за управление на автомобил до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е оспорена като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и на целта на закона. Твърди се, че са налични противоречия в съдържанието на заповедта, а именно в това дали е отказал извършване на тест за употреба на наркотични вещества или че не е изпълнил химико-токсикологично лабораторно изселване. Твърди се също, че жалбоподателят реално е посетил ФСМП с цел вземане на кръвна проба. Изложени са и съображения, че не е спазена целта на закона, доколкото свидетелството за управление на лицето вече било отнето с предходна ЗППАМ. В допълнително становище вх. № 8677 от 20.10.2023 г. от процесуален представител на жалбоподателя – адв. А., са изложени съображения за незаконосъобразност на заповедта. Твърди се липса на компетентност на издателя на заповедта, съгласно чл. 165 от ЗДвП. Посочва се, че в деня на издаване на АУАН, била издадена и процесната ЗППАМ, въпреки че жалбоподателят имал възможност за възражения в 3-дневен срок, поради което излага съображения за нарушения на чл. 44 от ЗАНН. Твърди и че в заповедта не ставало ясно за какъв точно срок било отнето СУМПС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата и подаденото от него становище вх. № 8677 от 20.10.2023 г. Моли заповедта да бъде отменена по изложени съображения.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - мл. автоконтрольор Б.О.С. при РУ Велинград към ОДМВР – Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не излага становище по жалбата.
Административен съд - Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното производство е Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0367-000138 от 01.07.2023 г., издадена съгласно по чл. 171, т. 1, буква “б” от ЗДвП, на мл. автоконтрольор Б.О.С. при РУ Велинград към ОДМВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелство за управление на автомобил до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е редовно връчена на жалбоподателя на 01.07.2023 г. срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ - Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик на 01.07.2023 г. около 19:25 часа в гр. Велинград на ул. „А. Стамболийски“, до къща за гости ,,Шошови“, с посока на движение от ЖП Гара Велинград към ЦГЧ, на водача на МПС - Ауди С5 Спортбак с peг. № ***, Държава България, Д.М.И., при която водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества с техническо средство Drager Drug Test 5000 с фабричен номер ARME-0072. Водачът бил изпробван и за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNA 0197. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с номер 125814. Тъй като лицето отказало да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, била съставена процесната ЗППАМ за извършено нарушение по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП.
Към административната преписка са приложени копия на АУАН № GA571248 /01.07.2023 г. и справка за нарушител-водач, Талон за изследване № 125814, връчен на 01.07.2023 г. в 21:15 ч., Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. за делегиране на правомощия.
С Писмо с вх. №
8406/13.10.2023 г. от РУ – Велинград е представена и ЗППАМ № 22-0367-000036/21.03.2022 г., с уточнението, че същата влязла в сила на 14.11.2022 г. Заявено е и, че на жалбоподателя не е връщано иззето СУМПС в периода след 20.03.2022 г. и не е издавано друго СУМПС, освен такова с № *********.
С Писмо вх. № 9316/08.11.2023 г. от ЦСМП – Пазарджик е представена информация, че на 01.07.2023 г. на жалбоподателя е взета кръвна проба за наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта, като резултатите от същата не са представени в ЦСМП – Пазарджик и не са им известни.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването ѝ, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Оспорената заповедта е издадена от младши автоконтролъор при РУ – Велинград, към ОД на МВР – Пазарджик, на който съобразно представената по делото Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. са делегирани правомощия по издаване на актове от вида на процесния. Предвид това заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването ѝ. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Приложената ПАМ е и със срок идентичен на този визиран в закона, който предвижда, че ПАМ се прилага до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Тоест действието на приложената ПАМ не може да е по – дълго от 18 месеца, но е до момента, в който компетентният орган реши въпроса за отговорността. От горните следва и извод, че оспорената заповед е издадена при спазване на установената форма.
Не се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена преди изтичане на тридневен срок, в който жалбоподателят е можел да възрази срещу констатациите в АУАН. На първо място ЗППАМ се издава с превантивна цел, за преустановяване на дадено нарушение, като по аргумент от чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
Настоящият случай касае именно наложена мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, като АУАН е издаден на 01.07.2023 г., в който ден е издадена и оспорената заповед за налагане на ПАМ въз основа на АУАН.
От друга страна срокът за възражение по АУАН е относим в административнонаказателното производство, което е различно от настоящото и което се финализира с издаването на наказателно постановление, ако са налице предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Поради това и изложеното възражение за приложимост на чл. 44 от ЗАНН е неоснователно.
Тоест не се констатира нарушение на административнопроизводствените правила.
Установи се също, че са налице и материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен и с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква
„б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта, е посочено, че жалбоподателят е отказал да му бъде направен полеви тест за употреба на наркотични вещества. Последвало е вземане на кръвна проба в спешен медицински център – Велинград. Всички посочени събития са се състояли на 01.07.2023 г. На същата дата са издадени АУАН Серия GA № 571248 и оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства да е налична отрицателна кръвна проба. Предвид това се констатира, че в хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят констатациите в съставения АУАН.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акта за установяване на административно нарушение.
Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал.
2 от АПК, е издаден за целите и на основанията на закона.
Съдът намира за неоснователни доводите и, че при оспорване на полевия тест и предоставяне на кръвна проба не следва да бъде отнемано свидетелството за управление на МПС. Законът за движение по пътищата не предвижда изрично, че при издаване на талон за медицинско изследване, компетентният административен орган за издаване на ЗППАМ е длъжен да изчака определен в закона срок, в който да бъде извършено изследване и да му бъдат изпратени Протокола за медицинско изследване и Протокола за химическо изследване. Задължението регламентирано в чл. 27 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наредбата/ е насочено към медицинските заведения и ще бъде определящо при налагане на административно наказание.
Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/185936fb-8966-4509-a763-7cffd69f2ddf