Решение № 21 от 17.02.2023, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Е., 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20224130100253 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК – иск за съществуване на вземането.

Постъпила е искова молба от „И.Ф.“ ЕООД гр. С., представлявано от Б.И.Н., чрез юрисконсулт А. Г., против Н. Д. Т. от гр. Е.. В същата се твърди, че на 22.05.2022 г. бил сключен договор между страните – Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 298379 при условията на ЗПФУР.

Същият бил извършен въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес www.minizaem.bg. На същия били публикувани общите условия за предоставяне на кредити от разстояние. Последното ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което се декларирало безусловно приемане на същите. Кандидатът за кредит получавал имейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора и ако го одобрили получавал на имейла си договор и общи условия за писмено потвърждаване, както следва: Получаване чрез съобщение по телефон на четирицифрен уникален код, след което му се изпращал втори имейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му се въвеждал полученият от него код. Преди извършване на паричния превод, клиентът получавал обаждане по телефона, като разговорът се записвал. По този начин същият отново потвърждавал сключването му. В конкретния случай 1 ответникът посочил следния телефонен № 0884898851 и имейл nikola [email protected]. Активиращият код бил 3015. В хода на кандидатстване кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставен бил и вайбър, от който се установявало, че телефонният номер, регистриран във вайбър акаунта и телефонният номер, от който е кандидатствано, съвпадат.

Предоставени били справки ЦКР и МВР, ползвани при извършване на преценката за кредитоспособността и самоличността на кредитополучателя.

По този начин ответникът сключил договор за получаване на кредит от разстояние, а ищецът му изпратил съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Ищецът заявява, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба били постъпили плащания в размер на 160 лв., разпределени, както следва: 110.79 лв. – главница, 21.75 лв. – договорна лихва и 27.46 лв. – неустойка. Гореописаната процедура била извършена и бил отпуснат договор за кредит в размер на 659.00 лв., като съгласно чл. 2, ал. 1 от договора ищецът се задължавал да преведе посочената сума на ответника. Договорът за кредит бил рефинансиращ, поради което съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от него със сума в размер на 458.58 лв. се погасявал предходен договор на ответника, а именно Договор № 273949/25.11.2015 г. Тази операция се извършвала в счетоводството, като с отпусната сума бил приспаднат остатъкът по погасения договор за кредит. В конкретния случай с процесния договор бил изцяло рефинансиран предходният. От чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит се установявало, че главницата е в размер на 659.00 лв. и била разпредЕ. на 10 вноски, всяка една от които в размер на 65.90 лв. за периода от 21.06.2020 г. до 18.03.2021 г. Била платена сума в размер на 110.79 лв., с която изцяло били погасени вноските за 21.06.2020 г., като от вноската за 21.07.2020 г. били погасени 34.89 лв. Вземането за главница било падежирало преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендираните вземания за периода от 21.06.2020 г. до 18.03.2021 г. били в размер на 548.21 лв. При заплащането на вноските по кредита ответникът следвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменение по време на договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвеният процент бил в размер на 40.15 %. Погасената лихва била в размер 2 на 21.75 лв. за периода от 22.05.2020 г. до 21.06.2021 г. Цялото вземане било падежирало и било изискуемо на това основание. Ищецът претендира договорна лихва за периода от 21.06.2020 г. до 18.03.2021 г. в размер на 97.85 лв. Кредитът изцяло падежирал на 18.03.2021 г., когато била последната дължима вноска. Същият не бил погасен и ответникът изпаднал в забава от датата на падежиране на целия кредит, т. е. 18.03.2021 г., като от 18.03.2021 г. до 09.06.2022 г. течала лихва за забава. Размерът на обезщетението за забава било в размер на 68.37 лв. за периода от 18.03.2021 г. до 09.06.2022 г. Ищецът направил опит за уреждане на отношенията с ответника по извън съдебен ред, но същия не дал резултат, поради което било образувано ЧГД № 177/2022 г. по описа на Районен съд – Е., по което съдът издал заповед за изпълнение.

Ответникът подал възражение срещу нея. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът указал на ищеца, че има възможност да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 713.88 лв., както следва: 548.21 лв. – главница по предоставения кредит, сумата 97.85 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 21.06.2020 г. до 18.03.2021 г., сумата 68.37 лв., представляваща законна лихва за периода от 18.03.2021 г. до 09.06.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума. Претендира направените разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лв., както и тези, направени в настоящето производство.

С допълнителна молба ищецът е уточнил първоначалната такава относно петитума на исковата молба, както следва: Да бъде прието за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 714.43 лв., от които сумата 548.21 лв. – главница по предоставения кредит, сумата 97.85 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 21.06.2015 г. до 18.03.2021 г., сумата 68.37 лв. законна лихва за периода от 18.03.2021 г. до 09.06.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата 3 молба от страна на ответника Н. Д. Т., в която заявява, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е допустим и основателен. Не оспорва обстоятелствата, на които се основава иска и заявява, че няма възражения. Не възразява съда да се произнесе с решение по реда на чл. 237 от ГПК. Няма доказателствени искания. Изразява несъгласие единствено по направеното искане от страна на ищеца за присъждане в негова полза на сумата 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Счита, че последното е завишено.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Същият депозира писмено становище, от което е видно, че желае делото да приключи с решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не депозира писмено становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

В конкретния случай са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания, възникнали поради неизпълнение на договор за потребителски кредит, признати в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение. Предявеният иск е допустим, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК в определения едномесечен срок.

Освен това, съдът приема, че същият е основателен по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това. В този случай съдът е длъжен да 4 се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. На първо място, ищецът е направил искане в тази насока още с депозиране на исковата молба в съда. На следващо място, в отговора на исковата молба ответникът е направил изрично изявление за признание на предявения иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

Съдът е съобщил за приетия от него ред за разглеждане на делото, като страните не са възразили.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Това се подкрепя по безспорен и несъмнен начин и от събраните и приобщени по делото писмени доказателства: Договор за предоставяне на кредит № 298379/22.05.2020 г., Договор за предоставяне на кредит № 273949/25.11.2019 г., потвърждаване на договор – номер на кредит № 298379/22.05.2020 г., Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „И.Ф.“ ЕООД, кореспонденция – извършена от ел. поща [email protected] и от ел. поща [email protected], копие от лична карта и снимки, справки – 2 бр., справка за оборот по дебит и кредит от 25.11.2019 г. и справка за оборот по дебит и кредит от 22.05.2020 г., платежно нареждане от 22.05.2020 г., 2 бр. компакт-диск, справка от Търговския регистър от 14.09.2022 г., както и приложеното ЧГД № 177/2022 г. по описа на Районен съд - Е..

Следва да се приеме за установено по отношение на ответника Н.

Д. Т., че същият дължи на ищеца „И.Ф.“ ЕООД сумата 548.21 лв. – главница по Договор за предоставяне на кредит № 298379/22.05.2020 г., сумата 97.85 лв. – договорна лихва за периода от 21.06.2015 г. до 18.03.2021 г., сумата 68.37 лв. - лихва за забава за периода от 18.03.2021 г. до 09.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

5

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство, а именно: сумата 25.00 лв.

– ДТ и сумата 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в исковото производство, които са, както следва: сумата 50.00 лв. - държавна такса и сумата 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не излага мотиви за това.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. Т. с ЕГН

********** от гр. Е., ул. „П.“ № 4, ет. 1, ап. 2, че Н. Д. Т. дължи на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1408, район Т., ж. к. „И.В.“, ул. „Б.“ № 17, ап. 1, представлявано от Б.И.Н., сумата 548.21 лв. (петстотин четиридесет и осем лв. 21 ст.) – главница по Договор за предоставяне на кредит № 298379/22.05.2020 г., сумата 97.85 лв. (деветдесет и седем лв. 85 ст.) – договорна лихва за периода от 21.06.2015 г. до 18.03.2021 г., сумата 68.37 лв. (шестдесет и осем лв. 37 ст.) - лихва за забава за периода от 18.03.2021 г. до 09.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.