Определение № 2898 от 15.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2898 гр. Пловдив, 15.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20225300503105 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,

ЕИК 202527341, чрез процесуален представител юрк. Х.А., срещу разпореждане №25919 от 15.11.2022г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №15668/2022г. по описа на ПРС, 19-ти гр.св, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Д. Г. , ЕГН **********, за сумите от 500 лв.- главница по договор за кредит „Бяла карта“ от 22.10.2022г., сключен между длъжника и „Аксес файнанс“ ООД; 118,20 лв.- договорна лихва за периода 26.10.2020г.-11.05.2021г.; и 79,15 лв.- законна лихва за периода 12.05.2021г.-25.10.2022г., които вземания са били прехвърлени на заявителя от „Аксес файнанс“ ООД съгласно Приложение №1 от 31.12.2021г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като с е иска отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания, първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност договорите да съдържат неравноправни и нищожни клаузи.

Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Предвид горното и доколкото в случая съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, то следва да се извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му с императивните разпоредби на ЗПК.

Видно от представения по делото договор за кредит „Бяла карта“, сключен между „Аксес файнанс“ ООД, като кредитодател, и И. Д. Г., като кредитополучател, със същия кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит с максимален размер от 500 лв., представляващ разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“. Съгласно клаузата на чл.4, ал.1, т.2 и т.4 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема е 43,2%, а годишният процент на разходите е 45,9%. В чл.15 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа съгласно условията на договора, същият се задължава в срок от три дни да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря на определени посочени в договора условия. Съгласно чл.20 от договора в случай, че кредитодателят не предостави допълнителното обезпечение в посочения в чл.15 срок същият дължи на кредитодателя неустойка в 2 размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Съгласно чл.21, ал.4 от договора при забава за плащане на текущото задължение кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение. След оставяне на заявлението без движение заявителят е посочил, че по договора за кредит длъжникът е заплатил сумата от 300 лв., с която е погасил задължения за неустойка по чл.20 от договора и за разходи за събиране по чл.21, ал.4 от договора.

Според настоящия състав на съда клаузите на чл.20 и чл.21, ал.4 от договора са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите, тъй като същите са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Посочените клаузи противоречат и на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Предвид горното и доколкото в случая длъжникът е извършвал плащания, които кредиторът е отнасял към погасяване на задълженията му, произтичащи от неравноправните и нищожни клаузи от договора, то са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от посочения договор, тъй като точният размер на дължимата от кредитополучателя главница, договорна и мораторна лихва не би могъл да бъде определен в производството по издаване на заповед за изпълнение.

На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, в производството по който след събиране на съответните доказателства съдът ще се произнесе по размера на задълженията на кредитополучателя.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №25919 от 15.11.2022г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №15668/2022г. по описа на ПРС, 19-ти гр.с-в.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4