Решение № 2673 от 08.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2673 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Г. Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Г. Кацаров Въззивно гражданско дело № 20211100514059 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25066958/14.04.2021 г., подадена от Ч. С. С. – ответник по гр. дело № 24014/2020 г., Софийски районен съд, 124 състав срещу постановеното по него Решение № 20060241/08.03.2021 г., в частта, в която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.

59 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86 ЗЗД сумата от 139, 75 лв. – цена за доставена до имот с абон. № 22800, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г. и 12, 29 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. – 17.01.2020 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца 67, 91 лв. – разноски в заповедното и 520, 65 лв. разноски в исковото производства.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Счита се, че съдът неправилно не взел предвид представените от ответника доказателства и направените възражения. Сочи се, че първоинстанционният съд допуснал редица процесуални нарушения като не дал възможност на третото лице-помагач на ответника да вземе становище по изготвените по делото експертизи и представените доказателства в срок, достатъчен да обезпечи правата му. Поддържа се липса на доказателства ответникът да е собственик на имота, размера на отопляемия обем на помещението, както и за фактическото ползване на имота. Неправилни били изводите на съда, че партидата за процесния обект била разкрита на името на трето лице. Счита се за порок на съдебния акт направеното в него позоваване на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, която ползвала документи само от ищцовата страна, а не и такива представени от ответника. Съдебносчетоводната експертиза /ССчЕ/ дала отговор на въпрос, който не й е бил зададен – относно редовното водене на счетоводството на ищеца-търговец. Съдът не взел предвид, че в процесния имот липсвала каквато и да е била отоплителна инсталация. Отсъствала възможност да бъде изградена инсталация от лъчист тип. Оспорва се заключението на съдебно-техническата експертиза, че обемът на помещението бил 67 куб.м., а не както е в 1 действителност – 56, 14 куб. м. Поддържа се, че с оглед характеристиката на обекта като стопански, е следвало „Топлофикация София“ ЕАД да връчва ежемесечно фактури. Твърди се липсата на елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Счита се липсата на активна процесуална легитимация на ищеца по отношение на сумите за отопление на общите части предвид разпоредбата на чл. 51, ал. 1 Закон за управлението на Етажната собственост /ЗУЕС/. Поддържа се, че количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация не зависело от големината на отделните жилища, а от особеностите на самата сграда. Сочи се противоконституционност на разпоредбата на чл. 153, ал. 6 Закон за енергетиката /ЗЕ/. Твърди се, че в процесния обект липсвали измервателни уреди с оглед особеностите му, но имало измервателен уред на общия топломер. Не било обсъдено от съда, че във фактура за абонатен № 22800 се сочело, че се касаело за апартамент 10.

Липсвали доказателства за връчване фактури на абоната, за да се обоснове изпадането му в забава.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Ищецът по делото „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна.

Иска потвърждаването на решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника В. В. счита жалбата за основателна.

Иска отмяна на процесното решение в обжалваната му част.

По делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 25096301/07.06.2021 г., подадена от В. Н.

В. – трето лице-помагач на страната на ответника срещу постановеното по делото решение в осъдителната част.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Поддържа се, че спорът по делото се изразявал в това дали откритата за аб. № 22800 партида е за апартамент № 10 в процесната сграда или за гараж, преустроен като магазин; дали той е топлоснабден или не, тъй като по проектна документация, там не следвало да има отоплителни тела или инсталации и дали действително е ползвана топлинна енергия.

Оспорва се заключението на съдебно-техническата експертиза, че обемът на помещението бил 67 куб.м., а не както е в действителност – 56, 14 куб. м. Изслушаните по делото експертизи безкритично възприемали данните на ищеца. Поддържа се, че с оглед характеристиката на обекта като стопански, е следвало „Топлофикация София“ ЕАД да връчва ежемесечно фактури. Оспорва се ответникът Ч. С. да е ползвател на имота. Съдът не взел предвид, че в процесния имот липсвала каквато и да е била отоплителна инсталация.

Твърди се, че ответникът нямал качеството на потребител на имота. Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение в обжалваната му част.

Ответникът по делото Ч. С. счита жалбата на трето лице-помагач по делото за основателна. Иска нейното уважаване.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище в законоустановения срок по жалбата на третото лице-помагач.

Производството по гр. дело № 24014/2020 г., Софийски районен съд, 124 състав е образувано по искова молба подадена от „Топлофикация София“ ЕАД след проведено заповедно производство, в което соченото за длъжник лице е възразило срещу издадената заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че за периода 11.2018 г. – 04.2019 г. ответникът Ч. С. ползвал топлинна енергия за магазин с адрес: гр. София, район Оборище, ул. „*******, която не била заплатена от него. Тъй като между страните липсвал договор за доставка на тази топлинна енергия, ищецът е посочил, че в случая било налице неоснователно обогатяване от небитов клиент, по смисъла на чл. 33а от ДР на ЗЕ.

Заплащането на доставената топлинна енергия ставало до двадесето число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура глава IV от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД /ОУ/. Срещу издадените фактури е могло да бъде подадено 2 възражение – чл. 40, ал. 2 ОУ, като в ищцовото дружество такова не постъпило. До ответника била изпратена покана за заплащане на дължимите суми, която не била изпълнена.

Въз основа на изложеното е поискано постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Ч. С., че същият дължи на ищеца: 139, 75 лв. – цена за доставена до имот с абон. № 22800, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г.; 12, 29 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. – 17.01.2020 г. и 1, 44 лв. – законна лихва за забава за периода 30.06.2018 г. – 17.01.2020 г., ведно със законна лихва от 06.02.2020 г. /датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане. Поискани са разноски.

Ответникът Ч. С. в своя отговор е посочил неоснователност на исковата молба. Между страните действително липсвал договор. До процесния имот не се доставяла топлинна енергия. В него имало наемател и само той могъл да се облагодетелства с нея.

С протоколно определение от 11.02.2021 г. по делото е конституирана В. Н. В. в качеството й на трето лице-помагач на страната на ответника, тъй като същата била страна с него по наемно правоотношение за процесния имот.

По делото е представен Договор за покупко-продажбата от 21.04.2010 г. на магазин с адрес: гр. София, район Оборище, ул. „*******, сключен между И. Г. /продавач/ и Ч. С.

/купувач/, съдържащ се в Нотариален акт № 22, том 1, рег. № 1122 по нот. дело № 22/2010 г. на нотариус Ц.М.-А. с рег. № 562 от регистъра на Нотариалната камара. На 15.12.2007 г. е съставен констативен протокол между директора на топлорайон в гр. София и председателя на етажната собственост, в който е посочено, че в сградата с адрес ул. „******* не съществувала възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като вътрешната отоплителна инсталация била лъчиста. На 22.11.2019 г. „Топлофикация София“ ЕАД изпратила на Ч. С. покана за сключване на договор за доставяната до имота топлинна енергия, заедно с необходимите формуляри.

На 27.01.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД изпратила до Ч. С. покана за доброволно плащане на натрупалите се до 17.01.2020 г. задължения.

По делото са представени: Фактура № **********/30.11.2018 г. за сумата от 18, 28 лв. за консумирана топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г.; Фактура № 0098779965/31.12.2018 г. за сумата от 32, 04 лв. за консумирана топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г.; Фактура № 0099213178/31.01.2019 г. за сумата от 33, 92 лв. за консумирана топлинна енергия за периода 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г.; Фактура № 0099644551/28.02.2019 г. за сумата от 24, 82 лв. за консумирана топлинна енергия за периода 01.02.2019 г. – 28.02.2019 г.; Фактура № 0100076024/31.03.2019 г. за сумата от 17, 59 лв. за консумирана топлинна енергия за периода 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г. и Фактура № 0100507308/30.04.2019 г. за сумата от 13, 10 лв. за консумирана топлинна енергия за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г.

В заключението на приетата по делото ССчЕ е прието, след преглед на първичните счетоводни документи на ищеца, които били водени според изискванията на Търговския закон /ТЗ/, че общото задължение на ответника за процесния период било в размер на 154, 18 лв., от които за дялово разпределение - 14, 43 лв., а остатъкът от 139, 75 лв. представлявал главницата. Общата парична стойност на лихвата за забава до 17.01.2020 г. била в размер на 13, 82 лв.

Според приетото по делото заключение на СТЕ в сградата, където се намира магазина липсвала възможност за прилагане на системата за дялово отчитане поради наличие на лъчиста отоплителна инсталация. В магазина липсвали отоплителни тела и топла вода.

Начислената цена за доставена топлинна енергия била въз основа на отдадената в имота топлина от сградна инсталация, като помещението било с 67 куб. м. обем. Начисляването било извършено по формула, съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1 от Наредба № 16334/06.04.2007 г. В сградата имало общ топломер, на който отчитащият уред бил сертифициран. Топлопреносното дружество отчитало всеки месец консумираната топлинна 3 енергия и я разпределяло съгласно кубатурата на всяко помещение. На въпросите на третото лице-помагач по делото е посочено, че общата кубатура на сградата е 1 201 куб. м., а изготвената изравнителна сметка за отоплителен сезон 2018 г. – 2019 г. не касаела имота, тъй като тя имала за предмет доставката на топла вода, която до имота не била доставяна.

Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето Решение № 20060241/08.03.2021 г., в което приел, че между страните действително липсвало договорно правоотношение. Подаването на молба за откриване на партида не замествало липсата на договор и в този случай доставчикът имал на разположение иск за неоснователно обогатяване. Обстоятелството, че имотът бил отдаден под наем не снемало задължението на собственика да заплаща потребената енергия. Нейната стойност се установявала не само от счетоводните записвания на дружеството-ищец, но и от заключенията на експертите. Съдът отхвърлил искането за установяване на задължение за дялово разпределение, ведно със законна лихва върху главницата. В останалата си част исковете били уважени.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.