Решение № 327 от 06.12.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Бяла Слатина, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410100547 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл.1, вр. чл. 9, ал.1 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК:

203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ № 81В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Д. Б., с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника С. П. И., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул.С. №16А, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, за сумата в размер на 250,00 лева (двеста и петдесет лева), представляваща главница по Договор за паричен заем №236472/23.11.2018г., ведно със законна лихва за период от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК - 15.12.2023 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 25,23лв./двадесет и пет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 23.11.2018г. до 22.03.2019г., сумата в размер на 49,97 лева (четиридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 22.03.2019г. до 11.01.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1706/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

Ищецът твърди, че между „Сити кеш“ ООД и ответника е сключен Договор за Договор за паричен заем №236472/23.11.2018г., по силата на който на Ангелова е предоставен сумата в размер на 250,00 лв., при ГЛП в размер на 40,08% и ГПР – 48,43%. Сочи, че задължението на ответника е разсрочено на 4 месечни погасителни вноски с падеж на последната – 22.03.2019г. Твърди, че на 21.07.2022г., е сключен договор за цесия между „Сити кеш“ ООД като цедент, и ищцовото дружество като цесионер, по силата на който цедентът е 1 прехвърлил на цесионера вземанията си по договора за кредит. Ищецът сочи, че ответникът е уведомен за цесията на 24.08.2022г. на настоящия му адрес и чрез съобщение /СМС/ на посочения от него мобилен телефонен номер. В условията на евентуалност моли с връчването на исковата молба и приложенията й на ответника, да бъде счетено, че е връчено уведомление до ответника за осъществената цесия. Предвид изложеното моли исковата молба да бъде уважена, претендира разноски.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът С. П. И. не е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Приложено е по делото ч.гр.д. № 1706/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина, от което се установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. П. И. за сумата в размер на 250,00 лева (двеста и петдесет лева), представляваща главница за период от 23.11.2018 г. , ведно със законна лихва за период от 15.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 25,23 лева (двадесет и пет лева и 23 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 23.11.2018 г. до 22.03.2019 г., сумата 38,53 лева (тридесет и осем лева и 53 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 22.03.2019 г. до 14.12.2023 г., сумата 120,77 лева (сто и двадесет лева и 77 стотинки), представляваща санкционна лихва за период от 23.11.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 145,40 лева (сто четиридесет и пет лева и 40 стотинки), представляваща такса за период от 23.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). Издадената заповед е връчена на по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящите установителни искове за съществуване на вземането. За ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

Ищецът не е претендирал сумата в размер на 145,40лв., представляваща дължими такси, събирани от „Сити кеш“ ООД, както и сумата в размер на 120,77лв., представляваща неустойка по чл.6.2. от Договор за паричен заем №236472, а същите са предмет на издадената заповед № 988/18.12.2023г. по ч.гр.д.№ 1706/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина, предвид което с Определение №441/24.06.2024г. съдът е прекратил производството в горепосочените части и обезсилил частично Заповед № 988/18.12.2023г.

С депозираната искова молба съдът е сезиран с претенция за мораторна лихва в размер на 49,97лв. за периода от 22.03.2019г. до 11.01.2024г. Същевременно, със заявлението по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д№1706/2023г. по описа на РС-Бяла 2

Слатина, заявителят е претендирал мораторна лихва в размер на 38,53лв. за период от 22.03.2019г. до 14.12.2023г., като със Заповед № 988/18.12.2023г. съдът е уважил изцяло направеното искане. Въз основа на задължителната съдебна практика, обективирана в Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, е необходимо да има пълно съвпадение между предмета на иска за установяване съществуването на вземането по чл. 422 от ГПК и предмета на заповедта за изпълнение, предвид което с Определение №441/24.06.2024г. съдът е върнал исковата молба за установяване на сумите по издадената заповед за изпълнение в частта, в която излиза извън предмета на заповедта за изпълнение - за сумата над 38,53лв. за мораторна лихва за период от 22.03.2019г. до 14.12.2023г. до пълния предявен размер от 49,97лв. за периода от 22.03.2019г. до 11.01.2024г.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 23.11.2018г.. между „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за Договор за паричен заем №236472. В договора е уговорено, че размерът на отпуснатия заем възлиза на 250лв., които подлежат на връщане на 4 месечни вноски с последно плащане 22.03.2019г. Предвидено е, че годишният лихвен процент възлиза на 40,08%, а годишният процент на разходите на 48,43%. Изготвен е погасителен план, в който са предвидени вноски с начислена неустойка, възлизащи на 120,77лв. месечно и така общо дължимата сума възлиза на 396лв. Без неустойката, общата сума възлиза на 275,23лв.

В чл. 6.1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение поръчители или банкова гаранция, отговарящи на изискванията по чл. 33 от общите условия. Съгласно чл. 6.2, при неизпълнение на горното задължение, дължи неустойка в размер на 120,77лв., която се начислява автоматично с подписването на договора.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „АПС БЕТА България“ ЕООД, в качеството им съответно на цедент и цесионер, от който се установява, че дружеството-цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.

От заключението по назначената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че по силата на процесния Договор за паричен заем „Сити кеш“ ООД е предоставило на ответника сумата в размер на 250,00лв., като към съдебното заседание – 15.10.2024г., ответникът не е извършил плащания.

Експертът сочи, че към ГПР не е прибавена неустойката по чл.6.2. от Договора, като след прибавянето й ГПР ще е в размер на 177,63 %.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при 3 съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че цедираното вземане произтича от сключен на 23.11.2018г. между С. П. И. и ""Сити Кеш" ООД Договор за паричен заем №236472, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 250 лв. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние.

По отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност, или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между кредитодателят и ответникът в настоящото производство е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

По делото е представен процесния договор за кредит и Общите условия към него, както и искане за заем, отправено чрез интернет платформата на заемодателя, свалени от системата на кредитодателя. В Договора за кредит и в искането за отпускането му са посочени личните данни на кредитополучателя ответник. Посочена е заемната сума в размер на 250 лв., лихвен процент, годишен процент на разходите. Съгласно Общите условия договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя посредством интернет платформата на Заемодателя или посредством интернет платформа на трето лице, партньор на Заемодателя, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на изпращането му от Заемодателя на Заемателя. В чл.20, ал.2 от Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията по електронната поща имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл.13 ЗЕДЕУУ, а съгласно чл.20, ал.5 електронните съобщения, изпращани от страните във връзка със сключването на договора за заем, в това число изпратеното искане за заем, представляват електронни документи, удостоверяващи реалната 4 воля на страните. Изразеното чрез тях има смисъла на електронно изявление, а за негов автор, до доказване на противното, се счита страната, от която идва изявлението. В случай че заемополучателят оспорва подаването на искане от негово име, същият няма право да се ползва от предоставената сума, като в срок от 24 часа от узнаване за съществуването на отправеното искане или от предоставяне на договорения заем следва да подаде възражение.