Решение № 81 от 21.05.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 1014/2023
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 21.05.2024
- В сила
- 16.08.2024
- Състав
- Радостина Панчугова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1, изр.първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.11 и ал.14 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.11 и ал.14 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл.313, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.141, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Кърджали, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20235140201014 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление
№
**********/18.08.2023 г., издадено от Началник група в с-р „ПП“ при ОДМВР- К., с който на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 меса и отнемане на 18 контролни точки на Н. П.
Г. , ЕГН ********** за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 17.07.2022 г. в 15.35 часа в гр. К., ул.
„П. м.“ , до хотел „И.“, в посока от сервиз „М.“ бензиностанция „Е.“.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и при издаването му били нарушени разпоредбите на чл.57 от ЗАНН, моли се за неговата отмяна. Жалбоподателят не претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, депозирал е писмено становище, в което излага твърдения, че нарушението било заснето с М.на камера, непритежаваща удостоверение за одобрен тип, не била извършена проверка на устройството от легитимен орган, липсвали данни за датата на издаване на процесното НП, не било посочено липса/ наличие на пътен знак, въвеждащ. Навеждат се доводи, че не било установено точното местонахождение на заснемащото устройство ограничение за движение на скоростта, както и не била спазена процедурата по връчване на НП, тъй като следвало на основание чл.188 от ЗДвП, същото да се връчи първо на ЮЛсобственик на автомобила.
Административнонаказващият орган, редовно призован за 1 съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-К. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като взе предвид събраните по делото гласни доказателства, а именно разпитите на свидетелите Б. Р. М. и К. М. Т., както и писмените такива сред които Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № *******, Протокол от проверка от 29.06.2022г. на Б. и. по м., Преглед за одобрен тип средство за измерване на Б. и. по м., Протокол за използване на АТСС от 18.07.22г., Заповед № *******/01.02.2022г. на ВПД Началник сектор „ПП“ при ОДМВР- К. и др., намира за установено от фактическа страна следното: На 31.03.2023г. полицейските служители Б. М. – мл. Автокотрьор в с-р „ПП“ при ОДМВР- К. и К. Т. - мл. Автокотрьор в с-р „ПП“ при ОДМВР- К. били на работа, когато началник група в сектора ги извикал за съставяне на АУАН и им предоставил изпратени по делегация материали за извършено нарушение в гр. К. на установения режим на скорост на движение на МПС в населено място. Сред Материалите се съдържали снимки от АТСС, справка за регистрация на МПС, пълномощно , декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. На снимка № ********, разпечатана от АТСС с фабр.номер ******* , модел ********* се виждало изобразено МПС Т. С. с рег. № *******, отразени дата и час на нарушението били 17.07.2022г. в 15.35 часа. Местонарушението било гр. К., ул. „П. м.“ , до хотел „И.“, в посока от сервиз „М.“ бензиностанция „Е.“. От приложената справка за регистрация на МПС се установявало, че лек автомобил Т. С. с рег. № ******* бил собственост на търговското дружество „Б. Е.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на гр. П., бул. „Ц. Б. *** О.“ № ***, ет.*, управлявано от В. А. К..Свидетелят и актосъставител Б. М. въз основа на приложената към материалите декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в присъствието на свидетеля К. Т. съставил АУАН , серия GA с бланков № ********/31.03.2023 г. на Н. П. Г. от гр. П. за за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 17.07.2022 г. в 15.35 часа в гр. К., ул. „П. м.“ , до хотел „И.“, в посока от сервиз „М.“ бензиностанция „Е.“. Въз основа на така цитирания АУАН било издадено от Началник група в с-р „ПП“ при ОДМВР- К. обжалваното Наказателно постановление № **********/18.08.2023 г., с което на основание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лв. на Н. П. Г..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по 2 съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено за това, че на 17.07.2022 г. в 15.35 часа в гр. К., ул. „П. м.“ , до хотел „И.“, в посока от сервиз „М.“ бензиностанция „Е.“ управлява лек автомобил Т. С. с рег. № ******* собственост на „Б. Е.“ ЕООД, като се движи със скорост 103 км/час след приспаднат толеранс от минус три процента при ограничение за населено място 50 км/час.
По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че собственик на процесното МПС е именно дружеството „Б.
Е.“ ЕООД, като в същата е отразено, че регистриран ползвател е В. А. К., който видно от приложено по делото пълномощно е управител на посоченото търговско дружество.
Според чл.188, ал.1, изр.първо от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Според второто изречение на същата разпоредба, собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По аргумент от противното, ако собственикът посочи на кого е предоставил МПС, то предвиденото за нарушението наказание се налага на посоченото лице, на което то е било предоставено. Когато нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС вж. и легалната дефиниция по § 6, т.65 от ДР на ЗДвП), както е в случая, то посочването следва да стане с писмена декларация, която да съдържа данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС).
Последното изискване не е случайно. Чрез предоставянето на копие от СУМПС, което е и документ за самоличност съгласно чл.13, ал.1, т.3 от ЗБЛД и съдържа защитени лични данни, собственикът на автомобила демонстрира пред контролните органи, че между него и посоченото в декларацията лице, на което твърди, че е предоставил своето МПС, действително съществува фактическа връзка като по този начин законодателят е създал своеобразна гаранция срещу злоупотреба с правото по чл.188 от ЗДвП, респ. чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП с цел освобождаване от административнонаказателна отговорност.
Същевременно съгласно трайната съдебна практика с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е въведен специфичен вид презумпционна отговорност за собственика на МПС, който отговаря за нарушение на режима на скоростта, извършено със собственото му МПС. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Аналогично е положението и досежно обстоятелството ако МПС е собственост на ЮЛ, какъвто е процесният случай.
По силата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП управителят носи презумпционна отговорност за нарушението на режима на скоростта, извършено с МПС, собственост на представляваното от него дружество.
3
Собственикът, респективно управителя могат да снемат отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП като подадат декларация и посочат кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издаденият на собственика, респективно управителя електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото в декларацията лице.
Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП предпоставка за анулиране на ЕФ е кумулативното спазване на посочените условия:
/подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с посочване на имената на лицето, на което е предоставено управлението на МПС; прилагане към декларацията на копие от СУМПС на това лице; декларацията да е подадена от легитимирано лице- тоест собственика ФЛ или управителя на ЮЛ, на когото ЕФ е издаден; /да е спазен срока предвиден в закона-14 дни от връчване на ЕФ. Видно от текста на чл.189, ал.5 от ЗДвП, правилото се отнася единствено до електронни фиш, не и до наказателното постановление. Не следва в настоящият случай електронният фиш да се приравнява на издадено НП, въпреки разпоредбите на чл.189, ал.11 и ал.14 от ЗДвП, които визират че, за неуредените въпроси по обжалването на ЕФ се прилага ЗАНН, така както той се прилага за издадените НП.
На 13.03.2023 г., в качеството на пълномощник на „Б. Е.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „Ц. Б. *** О.“ № ***, ет.*, изрично и под страх от наказателна отговорност по чл.313, ал.1 от НК Н. П. Г. е попълнила декларация за ползвател на МПС, различен от собственика, но не е посочила на 17.07.2022 г. в 15.35 часа , автомобилът, с който е извършено нарушението – Т. С. с рег. № ******* собственост на „Б.
Е.“ ЕООД, от кого е управляван. Единствено е посочен адрес, който съвпада с този на седалището на дружеството. Към декларацията не е приложено освен копие от СУМПС, но и липсват положен подпис и печат на длъжностното лице, което е приело декларацията.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, законният представител на „Б.
Е.“ ЕООД, т.е. неговият управител според чл.141, ал.2 от ТЗ, е този, който е легитимиран да посочи лицето, на което е било предоставено управлението на процесното МПС. По този начин законът възлага върху него доказателствената тежест да установи, че не той, а трето лице, го е управлявало при извършването му.
Предвид изложеното, настоящият съдия- докладчик приема, че приложената по делото декларация е ненадлежна, поради което и на основание чл.188, ал. 2 от ЗДвП презумптивна административно-наказателна отговорност за извършеното нарушение в настоящия случай следва да носи управителят на ЮЛ, чиято собственост е процесното МПС,а именно В. А. К..
От ОДМВР- Кърджали е пропуснато да се забележи обаче, че декларацията не отговаря на законовите изисквания и въпреки това НП е съставено на лицето Н. П. Г., вместо на управителя на ЮЛ, чиято собственост е МПС, с което е извършено процесното нарушение.
От гореизложеното следва, че така издаденото НП е
4 незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Доколкото издателят на наказателното постановление е Областна дирекция на МВР- К., именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото. От жалбоподателя не са поискани разноски по делото и не са представени доказателства за извършени такива. Същият не е ангажирал процесуален представител.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№
**********/18.08.2023 г., издадено от Началник група в с-р „ПП“ при ОДМВР- К., с който на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лв. на Н. П. Г., ЕГН ********** за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 17.07.2022 г. в 15.35 часа в гр. К., ул.
Разпечатката съдържа 43 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1857b208-c43a-47c7-b7a4-ee8623cf4bd8